Има нещо много романтично и красиво в пътуванията през океана. И това е така не просто заради екзотиката, а предимно защото пътуващите носят в себе си толкова много надежда, пламък в душите си и очакване. Очакването е двупосочно – и когато заминаваш от родния край, и когато се завръщаш. Пътуванията през океана в онези ранни години на новия тогава ХХ в., после към средата му и чак до ерата на реактивните самолети са нещо, което повечето нашенци
организират с годиниТе се готвят наистина много дълго за едно такова пътешествие. Заминаването за Америка в началото на ХХ век не е било нито толкова лесно, нито толкова безпроблемно, както изглежда днес. Макар и с необходимостта от визи и разрешения, днес значително по-лесно може да се организира едно такова пътуване толкова далече. Пътят през океана, който първоначално отнема малко повече от седмица, се оказва съществен проблем за мнозина. Има хора, които трудно издържат пътуването не за друго, а защото непрекъснатото люлеене на кораба, колкото и да е слабо то, оказва влияние на вестибуларния апарат и някои просто се предават, разболяват се от морска болест и достигат до заветния бряг на САЩ полуживи от изтощение. Но това е само един от проблемите при пътуването през океана от Европа до Северна Америка. Ето как е описано едно такова пътуване малко по-рано, в края на ХIХ в. и в самото начало на ХХ в.: „…На кораба било наистина непоносимо. Извехтелите помещения били натъпкани с
пълчища дървенициОт тях нямали покой нито през деня, нито през нощта…“. Оказва се, че насекомите не са тормоз само за тези на сушата, но и за онези, които пътуват по море. Плъховете също са част от ежедневието на пътниците в корабите, разбира се, в по-ранните години, в луксозните лайнери по-късно няма нито дървеници, още по-малко пък плъхове, но пък бълхите, за които луксозните кожени палта на дамите са почти естествена среда, упорито тормозят и бедните от трета класа, а и префърцунените богаташи от първокласните каюти. По-заможните пътуват заедно с прислугата си, което прави социалния контраст още по-видим и натрапчив.
Българите от това време, които са свикнали на всякакви условия, не се впечатляват особено силно от дървениците, бълхите и плъховете, защото битът им в „стария край“ не рядко включва и такива „екстри“.
Повечето кораби постепенно се специализират и предлагат
все повече удобстватенис кортове, басейни, пушални, централна вентилация, топла и студена вода, луксозни гардероби и столове, красиво орнаментирани салони, барове с оркестри, ресторанти. Балканците обаче рядко могат да си позволят да се докоснат дори до този лукс. Постепенно пътническите компании попадат във водовъртежа на надпреварата за най-бърз кораб, борят се за заветната „Синя лента“. На страниците на историята на корабоплаването са записани немалко корабни имена. Дългата им верига е свързана с почетната награда на Атлантика — „Синята лента“. Нейни притежатели са „Мавритания“, „Лузитания“, „Конте ди Савоя“, „Нормандия“, „Куин Мери“, „Бремен“, „Европа“, „Рекс“, „Юнайтед Стейтс“. Все повече компании, а дори и корабите им, помежду си се конкурират кой по-бързо да пътува и да достигне от началната до крайната точка на всяко пътуване от Европа до Северна Америка. Първоначално осем дена се считат за рекорд, докато не се появява „кралицата“ – „Queen Mary“, която прекосява Атлантика само за 4 дни! Така пътуванията през океана стартират като мъчение, но постепенно еволюират до истинско приключение и се превръщат от неизбежна необходимост в атракционно пътешествие, което става все по-скъпо, но и все по-луксозно.









