Забавянето на световната икономика ще принуди все повече работници да приемат по-нискокачествени и зле платени работни места през 2023 г., докато инфлацията поглъща реалните заплати, предупреди ООН.
Цените растат по-бързо от доходите в момента
Кризата с разходите за живот рискува да тласне все повече хора към бедност. Това заяви Международната организация на труда към ООН, а безработицата по света ще се увеличи.
МОТ заяви, че дефицитът на достойни условия на труд се е задълбочил от многобройни, припокриващи се кризи, включително войната на Русия в Украйна, нововъзникващото геополитическо напрежение, неравномерното възстановяване от пандемията от Covid-19 и продължаващите затруднения по веригата на доставки.
Прочети още
Генералният директор на МОТ Гилбърт Хунгбо заяви, че възстановяването от пандемията Covid-19 е било особено неравномерно в страните с ниски и средни доходи и е било допълнително затруднено от изменението на климата и хуманитарните предизвикателства.
"Прогнозите за забавяне на икономическия растеж и растежа на заетостта през 2023 г. предполагат, че повечето държави няма да успеят в обозримо бъдеще да се възстановят напълно до нивата отпреди пандемията ", заяви в доклада бившият министър-председател на Того.
"Още по-лошо е, че напредъкът на пазарите на труда вероятно ще бъде твърде бавен, за да се намалят огромните дефицити на достойни условия на труд, които съществуваха преди пандемията и бяха изострени от нея."
Миналата година заетостта в световен мащаб
нарасна с 2,3%, но тази година се очаква да се увеличи само с 1% до близо 3,4 милиарда работещи.
Прогнозираният ръст е по-нисък от 1,5 %, прогнозирани по-рано от МОТ, което допринася за мрачните перспективи.
"Забавянето на ръста на заетостта в световен мащаб означава, че не очакваме загубите, понесени по време на кризата Covid-19, да бъдат възстановени преди 2025 г.", заяви в ръководителят на изследователската дейност на МОТ Ричард Саманс.
Прогнозите са, че през тази година безработицата в световен мащаб ще достигне 208 млн. души, което представлява равнище на безработица от 5,8%.
Прогнозата е по-висока в сравнение с 205 млн. души през 2022 г., като според МОТ по-голямата част от шока от забавянето на икономическия растеж е била погълната от "бързото намаляване на реалните заплати" поради ускоряващата се инфлация, а не от загубата на работни места.
През 2019 г. безработицата в световен мащаб е била 192 млн. души, преди да нарасне до 235 млн. души през 2020 г., когато започва да действа пандемията Covid-19.
В същото време през 2022 г. недостигът на работни места в световен мащаб възлиза на 473 милиона.
Този брой включва безработните плюс тези, които искат да работят, но не търсят работа, защото са обезкуражени от предишни неуспешни опити или имат други задължения, като например грижи.
Глобалната липса на работни места през 2022 г. е с около 33 млн. души по-висока от тази през 2019 г., като делът на жените е 15 %, а на мъжете - 10,5 %.
Много работници ще трябва да приемат по-нискокачествени
работни места, често с много ниско заплащане, понякога с недостатъчно работно време, заяви МОТ.
В доклада се посочва, че хората на възраст между 15 и 24 години са изправени пред "сериозни трудности" при намирането и запазването на достойна работа.
МОТ призова за увеличаване на инвестициите в образованието и обучението, заявявайки, че две трети от младежката работна сила в световен мащаб е "без основен набор от умения", което ограничава перспективите им за работа и ги принуждава да полагат по-нискокачествен труд.
През миналата година около 2 млрд.
работници в света са били заети в сивия сектор.
"Като се има предвид значителното нарастване на несигурността по отношение на бъдещия курс на световната икономика, заетостта се увеличава най-бързо сред неформалните работници", заяви МОТ, като неформалният сектор е двигател на по-голямата част от възстановяването на заетостта след Covid-19.
През 2022 г. приблизително 214 милиона работници, или 6,4% от всички заети, са били в крайна бедност, като са получавали по-малко от еквивалента на 1,90 долара на ден.
В доклада се посочва, че дългосрочното забавяне на растежа на производителността в развитите страни се е разпространило в големите развиващи се икономики - "въпрос, който буди голяма загриженост", тъй като ръстът на производителността може да се бори с едновременните кризи в покупателната способност, благосъстоянието и екологичната устойчивост.
