Нютон е роден на 25 декември 1642 г. по стар стил в Улсторп при Колстъруърт, селце близо до град Грантъм в английското графство Линкълншир. Раждането му е преждевременно и той е дребно бебе, на което не давали много шансове да оживее. Нютон се ражда три месеца след смъртта на баща си, заможен селянин, който също се казва Исак Нютон и който умира по време на Английската гражданска война. Затова известно време живее с доведен баща, който не харесва. Започва образованието си около 1655 г. в Кралското училище в Грантъм, където показва необикновени способности, най-вече в конструирането на различни механизми. През юни 1661 г. е приет в „Тринити Колидж“ в Кеймбриджкия университет, където работи, за да покрива част от разходите за обучението си. Дипломира се през 1665 г. Нютон живее по време, когато не се прави разлика между наука и алхимия. В Англия от онова време заниманията с алхимия са забранени и уличените подлежат на публично наказание, включително обесване. Но бъдещият великан на откривателството
въобще не го е било страх от наказание
Опитите му тогава са били свързани основно с откриване на философския камък и еликсира на безсмъртието. В свободното си време Нютон се отдавал на изработването на механични играчки и уреди, увличал се по изкуството — рисуване, писане на стихове, четял много и с желание. Нютон е 23-годишен студент в „Тринити колидж“, когато през 1665 г. в Лондон избухва Голямата чумна епидемия, пишат от „Washington post“. Въпреки че тогава хората все още не знаят какво я причинява - трябва да изминат повече от 200 години, преди учените да открият бактерията, която причинява чума, те практикуват някои от същите неща, които правим днес, за да не се заразим с коронавируса. През 1665 г. също има версия на „социалното дистанциране“, каквато е и днешната ситуация. И тогава Кеймбридж изпраща студентите вкъщи, за да продължат обучението си там. За Нютон това означава
да се върне във фамилното имение
Годината, която той прекарва в изолация, по-късно е наречена неговата „annus mirabilis“ - „година на чудесата“. У дома Нютон продължава да работи по математическите проблеми, над които е работил в Кеймбридж. След това се сдобива с няколко призми и експериментира с тях в спалнята си. Дори стига дотам, че пробива дупка в капаците на прозорците си, за да може да прониква само малък лъч светлина. От неговото усърдие тогава произлизат теориите му за оптиката. А точно пред прозореца му расте прословутото ябълково дърво. Историята за това как Нютон седи под дървото, а една ябълка пада и го удря по главата и след това той открива закона за гравитацията, е до голяма степен апокрифна. Все пак се смята, че има и доза истина в нея. Докато размишлява в градината, Нютон вижда падащите плодове от дървото. Наблюденията му го карат да се замисли защо ябълките падат право на земната повърхност. Така той успява да създаде своя закон за гравитацията.
Ябълковото дърво в имението му
Популярната история за ябълката и Нютон вероятно води началото си от разказа на един съвременник, Уилям Стъкли, който в неговите „Спомени за сър Исак Нютон“ възпроизвежда един разговор с Нютон в дома му в Кенсингтън на 15 април 1726 г., в който Нютон си спомня как му е дошла наум идеята за гравитацията. Това станало при падането на една ябълка, докато той се бил замислил нещо. Запитал се защо ябълката пада винаги перпендикулярно на земята, а не се отклонява настрани или нагоре, а винаги сочи центъра на Земята.
Историята се среща и при други автори, но днес се счита, че вероятно е измислена от самия Нютон по-късно, за да покаже как и най-ежедневните неща са го вдъхновявали. Истина или не, прочутото ябълково дърво, на което се приписва историческата роля, от 400 години расте в двора на имението на учения, ежегодно е
посещавано от милиони туристи от цял свят
и продължава да ражда плодове и да поддържа мистификацията за легендарната ябълка. След като епидемията отминава, Нютон се завръща в Кеймбридж през 1667 г. със своите теории в ръка. Две години по-късно той вече е професор. Сър Исак Нютон си отива от този свят в нощта на 20 срещу 21 март 1727 г. на 84-годишна възраст. Погребан с почести в Уестминстерското абатство, английския национален пантеон, гробът му е до този на друг велик англичанин - композитора Хенри Пърсел. Думите върху паметника на гроба на Нютон завършват така: „Нека смъртните се радват, че е съществувало такова украшение на човешкия род“. След смъртта на Нютон става ясно, че в тялото му има значителни количества живак. Това вероятно се дължи на неговите занимания с алхимия и донякъде обяснява ексцентричните му прояви малко преди кончината му. Нютон остава неженен до края на живота си. Поради липсата на завещание от негова страна, движимото му имущество е разделено поравно между неговите осем племенници, а имението му в Улсторп получава неговият старши наследник Джон Нютон. Важността на откритията, направени в Woolsthorpe, е огромна. Затова и много известни имена, сред които тези на Стивън Хокинг и Алберт Айнщайн, са посещавали имението, за да отдадат почит на родното място на Нютон.
