Всички страни от Централна и Източна Европа, за които през 1993 г. на срещата на върха в Копенхаген Европейският съюз взе решение за асоцииране, днес са отново в периферията на ЕС и до голяма степен са загубили контрол над собственото си развитие. Разширяването на ЕС на Изток послужи основно за разработване на нови пазари за най-големите компании на Запада. Практическите последици от радикалната трансформация в повечето страни бяха масова безработица, корупция, намаляване продължителността на живота и постоянно изтичане на квалифицирана работна ръка. Индустрията беше до голяма степен разрушена, а хората разделени на печеливши и губещи. Предприятията, които останаха в източните страни членки на ЕС, бяха трансформирани в удължена работна маса на западните корпорации. В Полша, която се смята за модел на успех, след присъединяването ѝ към ЕС през 2004 г. бяха затворени 90% от въглищните мини, в които работеха повече от 300,000 души. Голямата корабостроителница в Гданск, която през 50-те и 60-те години строеше най-много кораби в света, днес няма поръчки. Външният дълг на Полша нарасна от $99 милиарда през 2004 г. на $360 милиарда през 2015 г. В Чехия известните заводи „Шкода" бяха купени от „Фолксваген" АГ, който изгради там нов завод за сглобяване. Заводите за производство на леки автомобили „Татра" бяха затворени. В Унгария „Икарус", някога

сред най-големите производители на автобуси в света, прекрати производството

си, защото МВФ в своите условия за държавни заеми на Унгария забрани на завода да изнася субсидирана от държавата продукция. С което предопредели съдбата му.

Хиляди промишлени зони бяха изнесени в Източна Европа, където разходите за труд са само една десета от тези на Запад. Особено Унгария, Словакия и Чехия бяха превърнати в удължени работни маси на западноевропейската автомобилна промишленост.

И земеделието не беше пощадено от ЕС. Докато в еврозоната един хектар

земеделска земя струва средно 10,000 евро, в източноевропейските страни на ЕС

цената е 1,000 евро или по-малко. Затова и земите в тези страни масово бяха изкупени от големи компании. Единствена Унгария все още се противопоставя на този грабеж.

Договорът от Амстердам от 1997 г. беше основата на културната революция. Главите „Убежище и миграция" и „Борба срещу расизма и ксенофобията" трябваше да станат съвместна отговорност на страните от ЕС. Договорът включва всеобхватна програма за борба с дискриминацията, основана на пол, раса, етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация. Новият световен ред означаваше прилагане на нова система от либерални ценности в обществото с цел

разрушаване на националните култури, на традиционното семейство и атомизация на обществото, наречена „диктатура на релативизма". Западът сега е

космополитен, той е за „брак за всички" и за култура на многообразието. ЕС

прие през 2000 г. Хартата на основните права и иска да „проведе културна хармонизация", както каза комисарят Йоханес Хан, с цел превъзпитание на хората,

особено на младежта.

Медиите в Централна и в Източна Европа в действителност се управляват от западни медийни групи - „Нюз корпорейшън" на Рупърт Мърдок, „Бертелсман", групата „Шпрингер", групата ВАЦ и швейцарския медиен концерн „Рингиер".

Важна роля играят американските фондации, особено „Отворено

общество", която има университети като Централноевропейския в

Будапеща. Всички източни страни членки на ЕС се присъединиха към системата „Пиза и Болоня", която се ръководи от ОИСР (ОЕЦД) и има за цел да подчини цялата образователна система на икономически категории. Само че образователната

система на Източния регион се влоши заедно с периферизирането му. Във всички

бивши социалистически страни броят на учениците в основните училища драстично намаля. Мисията на университетите в момента е да произвеждат „човешки

капитал" за пазара. Неолиберализмът иска да произвежда само потребители.

Всичко това доведе до драматични демографски промени на Изток. Спадът на раждаемостта, който започна веднага след събитията от 1989 г., свидетелства за страха на хората от бъдещето. Още през 1993 г. се родиха 18% по-малко деца, отколкото през 1989 г. Спадът варираше от -3.3% в Унгария до -31.7% в Румъния.

Един от резултатите от процеса на трансформация беше огромният миграционен поток от Изток към Запад, който продължава и днес. По оценка на Виенския институт за демокрация от 2016 г. около 14 милиона души от Централна и Източна Европа са напуснали региона след падането на Желязната завеса. Днес там живеят 23 милиона души по-малко, отколкото преди. През 1989 г. населението на Централна и Източна Европа е било 214 милиона души. Само в Австрия през 2016 г. живеят вече 780,000 души, родени в Централна и в Източна Европа. Дори днес много от младежите на тези страни, особено добре образовани квалифицирани работници, техници, инженери, химици, биолози и лекари, искат да напуснат страната си, за да намерят по-добра работа на Запад. Според проучвания половината от младите хора на Балканите искат да емигрират.

Страните, засегнати от вълната на емиграцията, създават национални програми за сигурност на населението. В Унгария беше разработена програма за

емигранти „Елате си у дома, млади хора!", която предоставя финансови стимули

за завръщане, защото в страната липсват млади хора. Но тези програми не постигат почти нищо.

След първоначалната еуфория от приема в ЕС сега се забелязва голямо

разочарование у населението. В двете най-развити страни от региона - Чехия и Словения, доверието в ЕС е най-ниско и недоверието - най-високо. Според индекса „Евробарометър" през 2015 г. в Унгария 63%, в Полша 39% и в Словакия 51% вече нямат доверие в Европейския съюз.

Събитията от лятото на 2015 г., свързани с мигрантската криза, допринесоха

за по-нататъшна загуба на доверие в ЕС в източните страни членки. Хората в този регион виждат алтернатива във връщането към националната държава. Това може да се види и от резултатите на последните избори в тези страни. Новите правителства в бившите социалистически страни от средата на 2015 г. вече се съпротивляват открито на политиката на Брюксел, свързана с въпроса за миграцията. Най-съществената причина за тази съпротива лежи в националната култура на Изтока, която - парадоксално - до известна степен се запази поради Желязната завеса. В страните от Източна Европа държавата насърчава и до днес националните културни институции, като например национални музеи, национални театри, национални филхармонии;

докато немалка част от съвременната западна поп култура, сексуалната революция, употребата на мека дрога и Парадът на дъгата не се приемат, дори се смятат за заплаха за културната идентичност. В страните от Изтока ценностите все още

играят роля, наблюдава се национално и религиозно възраждане и семейството все още е важно.

В Полша новото правителство изисква от медиите „да запазят националните, патриотичните и хуманистичните традиции". Театърът не трябва да нарушава

общоприетите граждански ценности и норми. В Унгария през 2011 г. влезе в сила

нов медиен закон, подчиняващ обществените медии на надзорен орган, който

следи за балансираното отразяване на фактите и за фокуса им върху „укрепването на националната идентичност". В областта на културата субсидиите за т.нар.

свободна артсцена бяха отрязани. Националният театър отново се превърна в

дом на националната култура.

Едновременно с това в опит да възвърне суверенитета си Полша повиши данъците върху чуждестранните банки и международните вериги супермаркети, което има за цел да подобри конкурентното положение на средната класа. С очакваните приходи от данъци трябва да бъдат социално подпомогнати семействата и децата. Така полските семейства ще получават за второ дете по 112 евро на месец семейна помощ.

В Унгария купуването на земеделска земя от чужденци бе забранено, за да се

защити страната от чужди спекуланти. В Словакия по време на кризата от 2008 г.

имаше съпротива срещу спасителния план и фискалния съюз. Парламентът под

председателството на Ричард Сулик отхвърли спасителния план през октомври

2011 г. и не подписа фискалния съюз.

На Запад това се обяснява като „намаляване на демокрацията". Фондация „Бертелсман", който измерва демократичното и икономическото развитие в 128 страни, твърди, че демокрацията е намаляло в 13 от 17 държави, като особено се откроява Унгария.

Днес Европейският съюз е разделен на федералисти, които искат един все по-централизиран съюз, и традиционалисти, които искат Европа на свободните суверенни нации. Източните членки на ЕС искат независими държави, затова си сътрудничат във Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия, Словакия), както и в Централноевропейската инициатива (ЦЕИ), която бе създадена по инициатива на Австрия и днес се ръководи от австриеца Марго Клестил-Льофлер.

Вишеградската четворка прие обща мигрантска политика, която бе

наречена от външния министър на Люксембург Жан Аслеброн „отвръщане

от Европа". През 2014 г. Чехия направи предложение на Австрия и Словения

също да участват в нея. Настоящият президент на Чехия Милош Земан, както и предшественикът му Вацлав Клаус са сред най-видните европейски критици.

Донякъде изненадващо, Австрия също премисля. Австрийското население става все по-критично към ЕС и се ориентира все повече към Изток. На 24 февруари 2016 г. на

Балканската конференция във Виена под председателството на Австрия и с

участието на девет балкански страни бе приет общ подход към въпроса за

миграцията, който да бъде съгласуван със страните от Вишеградската четворка.

Одобрението на австрийците за ЕС в момента е намаляло до около 30%.

Референдумите в отделни страни показват, че мнозинството от гражданите са

уморени от разширяването на ЕС и от неговите нерешени проблеми. А те, наместо да се решават, като че ли се задълбочават от ден на ден.

--------------------------------------------------------

*Авторът е професор, доктор на философските науки, историк и политолог. Преподавател е във Виенския университет. Владее отлично български език.