Инфекции убиват 700 000 души в света всяка година заради антибиотична резистентност.  Грешната и прекомерна употреба на антибиотици ускорява процеса на тяхното обезсилване срещу причинителите на редица болести. При запазване на сегашната неблагоприятна тенденция докъм 2050 година устойчивостта на различни бактерии към антибиотици ще е по-честа причина за смърт, отколкото онкологичните заболявания. Това предупреди наскоро д-р Скендер Сила от Световната здравна организация. С течение на времето антибиотичната резистентност възниква естествено, обикновено чрез генетични промени. Въпреки това грешната и прекомерна употреба на антибиотични средства ускорява този процес. Днес антибиотиците се използват повече от необходимото и в редица случаи в грешна доза – и при хора, и при животни, често

без професионален надзор като самолечение

Примери за грешното им използване е да се пие антибиотик при настинки и грип, за стимулиране на растежа при животни или използването им за предотвратяване на заболявания при здрави животни. Наскоро Световната здравна организация предупреди, че консумацията на антибиотици е опасно висока в някои страни, докато недостигът в други стимулира рисковата злоупотреба, водеща до появата на смъртоносни инфекции с устойчиви на лекарства бактерии.

Учените от СЗО са събрали данни за употребата на антибиотици в големи части на света и са били открити огромни различия в потреблението, заяви здравната агенция на ООН. Докладът, базиран на данните от 65 страни и региони, показва значителна разлика в потреблението от около четири дефинирани дневни дози (DDD) на 1000 жители на ден в Бурунди до над 64 в Монголия. "Голямата разлика в употребата на антибиотици в световен мащаб показва, че някои страни вероятно използват прекалено много антибиотици, докато други страни може да

нямат достатъчен достъп

до тези животоспасяващи лекарства", предупреди СЗО в изявление. Открити през 20-те години на ХХ век, антибиотиците са спасили десетки милиони животи, като побеждават бактериални заболявания като пневмония, туберкулоза и менингит. Но през последните десетилетия бактериите са се научили да се борят, изграждайки съпротива срещу едни и същи лекарства, които някога са ги побеждавали. От СЗО нееднократно са предупреждавали, че светът е изчерпал ефективни антибиотици, а миналата година призова правителствата и големите фармацевтични компании да създадат ново поколение лекарства за борба с ултраустойчивите супербактерии. "Прекаленото използване и злоупотребата с антибиотици са водещите причини за антимикробната резистентност. Без ефективни антибиотици и други антимикробни средства ще загубим способността си да лекуваме общи инфекции като пневмония", каза директорът на отдела за основни лекарства на СЗО Сюзън Хил. Бактериите могат да станат резистентни, когато пациентите използват антибиотици, от които не се нуждаят или не завършват курса на лечение, като дават на наполовина подложените на въздействие бактерии шанс за възстановяване и изграждане на имунитет. Хил настоява, че констатациите "потвърждават необходимостта от

предприемане на спешни действия

като например прилагане на политики за отпускане на антибиотици само по лекарско предписание за намаляване на ненужното използване на антибиотици". Докато прекомерната употреба на антибиотици е обезпокоителна, СЗО заяви, че ниските стойности също са от значение. "Резистентността може да възникне, когато хората не могат да си позволят пълен курс на лечение или имат достъп само до нередовни или фалшифицирани лекарства", предупреди тя. Докладът на СЗО показва големи разлики в консумацията на антибиотици дори в рамките на регионите. В Европа, която предостави най-пълните данни за доклада, средната консумация на антибиотици е близо 18 DDD на 1000 жители на ден.

Но в рамките на региона Турция, която се нарежда на най-високо ниво с над 38 DDD, показва почти пет пъти по-голямо потребление от най-слабата като потребление държава Азербайджан, която е имала по-малко от осем DDD. СЗО признава, че картината на начина, по който антибиотиците се използват по света, далеч не е пълна. Огласеният преглед на състоянието включва само четири държави в Африка, три в Близкия изток и шест в Азиатско-Тихоокеанския регион. Особено липсващи в диаграмата са САЩ, Китай и Индия. СЗО подчерта, че много страни са изправени пред големи предизвикателства при събирането на надеждни данни, включително липса на средства и обучен персонал.

В търсене на нови антибиотици

Американски учени изследват исландската пустош в търсене на организми, които могат да положат началото на ново поколение антибиотици. „Издирването е като на игла в купа сено, но ние трябва да го направим. Нямаме избор. Откриването на нови лекарства спада драматично и ние трябва да ги потърсим в отдалечени райони като този, където откритията са се случили отдавна“, смята професорът по лечебна химия Браян Мърфи. Антибиотиците се разработват въз основа на естествени източници, които се съдържат например в растения, гъби или полезни бактерии. И ако в момента всяка година 700 хиляди души по света умират заради резистентност към антибиотиците, тревожните очаквания са тази смъртност да достигне 10 милиона души годишно към 2050-а. Това налага спешната нужда от откриване на нови молекули, на нови миниатюрни войници в природата, към които човешкият организъм да не е привикнал. Исландските учени познават добре скритите възможности на суровата северна среда. „Тук пространството наистина е доста по-различно. Ние сме земята на „леда и огъня". Въпросът е как организмите се борят в тази среда? И защо произвеждат определени съединения?“, пита Сеселия Омарсдотир, която е професор по химия. Отговорите се крият както на сушата, така и под водата. Дори и в дълбините на пукнатината между двете тектонични плочи – на американския и европейския континент. В подобна среда организмите са развили уникални способности за оцеляване. Такива, каквито са почти непознати за хората. Такива, които могат да помогнат на човечеството да се справи с редица болести, които също не признават граници.

България - № 1 по прилагане на евтини лекарства

България е държавата в Европа, която за миналата година е ползвала най-много евтини антибиотици – цефалоспорини трета генерация, в лечебните заведения. Това е и основната причина за антимикробната резистентност. Данните са на доц. д-р Иван Иванов, завеждащ българската референтна лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност". По думите му болниците купуват масово този вид антибиотици, тъй като те са най-евтини и печелят обществените поръчки. Вследствие болниците ги прилагат и в случаи, за които те не са ефективни, като например след операция за превенция на инфекция. Той е категоричен, че трябва да се насърчат лекарите и пациентите да наблягат на мигробиологичните изследвания и антибиограмите, преди да се пристъпи към предписване на антибиотик.