Анализ на Изабел Лоубсър, „Политико“
Анди Бърнам прекара първите 48 часа от премиерския си мандат в избиране на новия си екип. Сред най-големите печеливши? Остри критици на човека, когото той отстрани.
Бившият кмет на Голям Манчестър безмилостно отстрани ключови съюзници на своя предшественик Киър Стармър – само дни след като обеща да сложи край на вътрешнопартийните разделения в управляващата Лейбъристка партия.
Властта на Стармър като премиер отслабваше през целия му мандат – и беше подкопавана от колеги, които напуснаха правителството му или открито призоваха той да се оттегли.
Прочети още
Ето политиците, които публично оспориха авторитета на Стармър и сега бяха възнаградени.
Анас Саруар
Като лидер на шотландските лейбъристи Саруар беше първата високопоставена фигура в Лейбъристката партия, която призова Стармър да напусне поста.
На бързо организирана пресконференция през февруари Саруар заяви, че скандалите около премиера вече отвличат вниманието от мисията на Лейбъристката партия.
Той каза пред журналисти, че е имало „твърде много грешки“ – коментарите му дойдоха след скандала с уволнения посланик на САЩ във Вашингтон Питър Манделсън – и предупреди, че „ръководството на „Даунинг стрийт“ трябва да се промени“.
Това беше момент на сериозна опасност за Стармър, а министрите от кабинета бяха принудени да публикуват послания в подкрепа на тогавашния премиер в социалните мрежи, за да укрепят позицията му.
Но шест месеца и едно изцяло ново правителство по-късно смелостта на Саруар се отплати – той се очаква да получи пожизнено място в Камарата на лордовете и да стане министър на търговията в новото правителство на Бърнам.
Ед Милибанд
Ед Милибанд сияеше, когато на 20 юли се изкачи по „Даунинг стрийт“. Макар да не получи желаната позиция на финансов министър, той е на път да бъде назначен за външен министър – значително повишение спрямо предишния му пост в Министерството за енергийна сигурност и нулеви нетни емисии.
Вероятно е смятал, че го е заслужил. В крайна сметка той помогна да се разчисти пътят към премиерския пост на Бърнам, когато стана един от първите членове на кабинета на Стармър, които му казаха да прецени дали да остане на поста.
Преди катастрофалните резултати на местните избори през май Милибанд насаме е предложил на Стармър да обяви график за своето оттегляне.
Сега той ще представлява Великобритания на световната сцена в ролята си на външен министър.
Джон Хийли
Новият финансов министър на Великобритания – най-висшият министър в правителството по финансовите въпроси – прекара само месец извън властта, след като подаде оставка като министър на отбраната на Стармър.
Хийли напусна през юни след ожесточен спор за военните разходи. Това беше възприето като един от последните удари по правителството на Стармър.
В гневно писмо за оставката си Хийли написа, че премиерът е бил „неспособен“, а Министерството на финансите – „нежелаещо“ да „осигури ресурсите, от които страната се нуждае, за да се защити“.
Сега той контролира държавните финанси – и заявява, че е „изпълнен със страст“ за работата в Министерството на финансите.
Уес Стрийтинг
Отдавна се смяташе, че Уес Стрийтинг се стреми към най-високия пост. Затова, когато напусна като министър на здравеопазването през май, критикувайки „липсата на посока“ и „визия“ на правителството, мнозина очакваха бърз опит да замени самия премиер.
Съюзници на Стрийтинг твърдяха, че той има подкрепата на необходимите 81 депутати от Лейбъристката партия, за да предизвика Стармър, но няколко седмици по-късно той обяви, че ще подкрепи Бърнам за лидер на партията и премиер.
Тогава възникнаха въпроси каква сделка е била постигната, за да се осигури подкрепата на Стрийтинг. Сега той е назначен за министър на отбраната – повишение спрямо предишния му пост и възможност, подобно на Милибанд, да представлява Великобритания на международната сцена.
Луиз Хейг
Ключов архитект на издигането на Бърнам, Луиз Хейг имаше свои сметки за уреждане със Стармър – и ги използва умело.
Хейг за кратко беше министър на транспорта при бившия премиер, но подаде оставка след разкрития, че повече от десетилетие по-рано се е признала за виновна по обвинение за измама. Съюзниците ѝ казаха тогава, че Стармър е бил наясно с тези подробности преди назначението ѝ.
След това депутатът от Шефилд Хийли помогна да организира мощен бунт на редовите депутати срещу реформите в социалната система – принуждавайки правителството да направи унизителен обратен завой.
Този месец Хейг заяви, че се е подготвяла за премиерство на Бърнам в продължение на една година.
Усилията ѝ се отплатиха – сега тя ще ръководи Кабинета на министрите като дясната ръка на новия премиер и ще получи престижната титла първи държавен секретар.БГНЕС
