Френските демонстранти излязоха по улиците за пореден ден на протести и стачки, за да осъдят пенсионната реформа на президента Еманюел Макрон, докато профсъюзите се опитваха да поддържат натиска преди ключово съдебно решение.
Макрон, който в момента е на посещение в Китай, е изправен пред най-голямото предизвикателство за втория си мандат във връзка с предложената пенсионна реформа, която включва увеличаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години и изискване хората да работят по-дълго, за да получат пълния ѝ размер.
Всички страни в спора очакват на 14 април Конституционният съвет на Франция да се произнесе по валидността на реформата, като има право да отмени част или дори целия закон.
Докато членовете на съвета, известни като "мъдреците", ще вземат решение в съответствие със стриктното тълкуване на закона, профсъюзите искат да покажат, че протестното движение, зародило се през януари, все още има сила.
"Намираме се в средата на социална криза, демократична криза", заяви Лоран Берже, ръководител на центристкия профсъюз CFDT, пред радио RTL, "Това е проблем... който трябва да бъде решен от президента."
Демонстрации се проведоха в цялата страна, като хората развяваха плакати и синдикални знамена от Париж до южните крайбрежни градове Монпелие и Марсилия. В западния град Нант някои радикално настроени протестиращи хвърляха камъни по полицията, която отговори със сълзотворен газ, видя фотограф на АФП. Другите митинги обаче изглеждаха до голяма степен мирни, като на някои от тях имаше танцуващи демонстранти или духови оркестри.
В Париж стачкуващи железопътни работници щурмуваха бившата централа на банката Credit Lyonnais - известна сграда, в която сега се помещават компании, сред които инвестиционната компания BlackRock, като в продължение на 20 минути пускаха димки и свиреха със свирки.
Загуба на инерция?
Профсъюзите се надяват на масово присъствие на 11-ия ден на протести от януари насам, след като се появиха признаци, че протестното движение започва да губи инерция. На 7 март срещу реформата излязоха на протест рекорден брой хора - над 1,2 милиона, но миналата седмица броят им беше по-малък.
Много от протестите се превърнаха в насилствени, след като на 16 март министър-председателят Елизабет Борн се позова на спорна процедура, за да прокара законопроекта през парламента без гласуване.
Групи за защита на правата обвиниха полицията в непропорционално използване на сила в седмиците след това, но Министерството на вътрешните работи заяви, че е реагирало на "ултралеви" радикали, които са искали да унищожат обществена собственост.
Осемте основни профсъюза във Франция заявиха, че срещата с Борн в сряда е била "провалена", след като тя е отказала да обсъди връщането на минималната пенсионна възраст от 64 години.
Това беше първата подобна среща между двете страни, откакто правителството представи спорния законопроект за пенсиите през януари.
Макрон ще остане до края на седмицата в Китай, а негов помощник отрече твърдението за "демократична криза", като заяви, че пенсионната промяна е била в манифеста на президента по време на предизборната му кампания миналата година.
Ако Конституционният съвет даде зелена светлина, Макрон ще може да подпише промените като закон.
