Още два сигнала за побой над протестиращи са постъпили в Народното събрание в Комисията за полицейското насилие. За Павел Динев втори септември миналата година започва на протеста и завършва в "Пирогов" - със синини по тялото и оток на лицето. Това е денят, в който полицията изгради кордон, за да спре достъпа на протестиращите до сградата на бившия Партиен дом, разказва bTV.
Павел казва, че към него е тръгнал един униформен, а после още четирима. „Аз изтръпнах, стреснах се. Бях съборен на земята с ритник или с палка, при което започнаха да ме ритат и да ме налагат“, разказва Павел Динев. Напръскан е и с лютив спрей. „От недостиг на сили припаднах, изгубих съзнание. Събудих се в линейката, където медицинските лица ми казаха, че не можели да ме доближат заради това цялото обгазяване от спрея“, казва Павел. По това време с него е Николай Зехирев. „Той изпразни един цял спрей по Павката. Аз бях до него. После две седмици ръцете ми горяха. Не мога да си представя това дете какво е изпитвало“, споделя Николай. „Не съм човек, който провокира полицейско внимание“, казва Павел, който е категоричен, че не е бутал полицай. Павел подава сигнал в Столичната дирекция на вътрешните работи. Оттам отговарят, че са извършили обстойна проверка, но не са установили нарушение на служебната дисциплина на полицаите. „Предвид горното, сигналът Ви е приет за неоснователен“, се казва в отговора на СДВР. До излъчването на този репортаж от МВР все още не са отговорили на въпросите на bTV как са проверили твърденията на Павел Динев и дали са гледани записи от камерите в района. Павел и адвокатът му са завели иск за обезщетение за полицейско насилие. Делото още не е приключило. Междувременно стана ясно, че има съмнения за изчезнали записи от втората камера на сградата на Министерския съвет в нощта на протестите на 10 юли 2020 г. Това стана ясно на закритото заседание на комисията за контрол на службите в парламента. Началникът на НСО ген. Емил Тонев съобщи пред депутатите, че всички записи, които са били искани от СДВР, са предадени веднага. Отказани са били само на Николай Хаджигенов, защото законът не го позволява. Според ген. Тонев записите от втората камера на Министерския съвет не са искани.
