Мобилизирането се превърна в горещ картоф, който правителството и военните в Украйна си подхвърлят. През декември президентът Володимир Зеленски заяви, че командирите са поискали до 500 000 души допълнително - "много сериозен брой" - и че иска повече информация. Необходимостта от повече работна ръка рискува мобилизацията да дестабилизира допълнително икономиката и да увеличи напрежението в обществото.
Зеленски също така зададе въпроса откъде Украйна ще вземе пари, за да плати за мобилизацията на половин милион войници, след като генерал Валерий Залужний заяви, че броят е установен чрез отчитане на текущите бойни планове и прогнозираните загуби на войските.
Това, което е ясно, е, че Украйна няма друг избор, освен да мобилизира повече хора. Мъжете и жените, които водят интензивни бойни действия в продължение на 23 месеца, страдат от сериозна умора и тежки загуби. Украйна не дава подробна информация за загубите си, но според оценки на САЩ от август общият им брой може да е близо 200 000, включително около 70 000 загинали. Настоящата численост на сухопътните сили се оценява на около 900 000 души.
Съществуващата наборна система не е мобилизирала ефективно необходимото количество или качество войници. Много от тях са мъже на около 40 години от провинцията със здравословни проблеми. Спорът за мобилизацията се води в момент, когато повечето разрешени военни помощи от САЩ са почти изчерпани, а Конгресът все още не е приел нов пакет от помощи.
Жертвите в Русия са много по-тежки, но населението ѝ е много по-многобройно. В началото Залужний вярваше, че такива огромни загуби ще спрат руската военна машина, но каза, че не е успял да предвиди, че референтната рамка на Путин за жертвите ще бъдат Първата и Втората световна война, в които са загинали милиони.
Украйна трябваше да спре много от военните си операции поради недостиг на оръжия, а ситуацията на фронта изглежда тежка. Поне засега боевете са предимно настъпателни, което е в полза на Русия. Няма обаче признаци, че Украйна ще прекрати съпротивата си. При това положение въпросът за увеличаване на личния състав (той е предимно от мъже, въпреки че 60 000 жени служат, включително 5000 на фронта) е спешен и трябва да бъде решен. Въпреки че украинците продължават да се присъединяват към армията, броят им намалява, колкото по-дълго продължава войната. Невъзможността за ротация на войските, които се сражават от почти две години без краен срок, е отблъскваща за потенциалните новобранци. Това е нещо, което новата мобилизационна вълна ще има за цел да реши.
Първият проектозакон за мобилизацията, изпратен в парламента, беше оттеглен на 11 януари, тъй като имаше силен отпор както от страна на обществеността, така и от страна на политиците. Малко след това министърът на отбраната Рустем Умеров заяви, че актуализираният вариант от Министерството на отбраната е готов за одобрение от правителството, като добави, че "той ни е необходим възможно най-скоро".
Изготвянето на законопроекта отне 6 месеца и включваше консултации с всяка от основните партии. Той беше внесен на 25 декември под имената на министър-председателя и министъра на отбраната, но не и на Зеленски, може би за да се защити неговата популярност. Предложените мерки включваха намаляване на възрастта за наборна военна служба от 27 на 25 години и легализиране на цифровите уведомления за наборна военна служба. Неспазването им може да доведе до спиране на държавните помощи и услуги, както и до ограничения на транзакции като покупка или продажба на имот или получаване на шофьорска книжка.
Парламентарната комисия по антикорупционна политика също изрази загриженост относно корупционните рискове в предложения законопроект, въпреки че конкретните данни не бяха разкрити. Някои депутати предупредиха, че планът не е добре обмислен и ще доведе до нарушаване на човешките права.
Съществува и икономически риск. Повече от една пета от БВП на Украйна вече отива за издръжка на армията, а предложеното удължаване на мобилизацията би означавало, че почти всеки десети мъж в трудоспособна възраст ще бъде призован. Зеленски изтъкна, че цивилните граждани, които плащат данъци, са от жизненоважно значение за военните усилия и че са необходими шест души за издръжката на всеки войник.
"Ако сте в Украйна и не сте на фронта, но работите и плащате данъци, вие също защитавате държавата", заяви президентът по време на посещение в Естония в деня, в който предложеният проектозакон беше оттеглен.
Правителството трябва да балансира между нуждите на армията, икономиката и бюджета си, като същевременно гарантира, че няма да демотивира компаниите и служителите да работят и да плащат данъци. Ограниченията в разходите вече означават, че предлагането на подобрено заплащане или други финансови стимули, които да насърчат повече хора да се бият, не е опция. Акцентът върху балансирането на икономическите интереси също така рискува да задълбочи неравенството, особено ако богатите хора, които плащат данъци, могат да избегнат да отидат на фронтовата линия, а по-бедните членове на обществото бъдат призовани.
Неотдавна Би Би Си съобщи, че най-малко 20 000 млади мъже са избегнали призоваването в армията, като са заминали за други държави. Имаше и корупционни скандали, свързани с плащания за избягване на призоваването.
След вялата контраофанзива през лятото сред населението като цяло се наблюдава и известна умора от войната. През декември Умеров заяви, че иска да мобилизира украинците, живеещи в чужбина. Украинският президент не даде директен отговор на въпроса дали Естония трябва да екстрадира живеещите там украински мъже в мобилизационна възраст. Изискванията на армията ще трябва да бъдат деликатно претеглени спрямо финансовите и икономическите ограничения и нужди на държавата. И спрямо готовността на обикновените украинци да направят допълнителни жертви към тези, които вече са направили.
Прекаленото люшкане в една посока може да поляризира обществото още повече. Пред ръководството на Украйна предстоят само трудни избори.
Давид Кириченко, Center for European Policy Analysis
