Нос Калиакра представлява тесен полуостров, издължен на 2 км в морето с височина до 70 метра. Със своите многобройни пещери в отвесните подводни и надводни скали той привлича много морски птици и водни животни, сред които черноморския тюлен. При повече късмет, вглеждайки се в морската шир, може да се зърнат и танцуващите делфини. Разположен близо до село Българево, на 12 км източно от Каварна и североизточно от Варна се намира най-красивото и най-странното място по северното ни черноморско крайбрежие. Като клин се вдава навътре в морето тясно скалисто полуостровче. Този издатък от сушата завършва с отвесни 70-метрови скали. Те са твърди варовици и конгломерати, образувани в някогашно плитко сарматско море. Железните окиси, с които са наситени, придават пурпурночервена окраска на носа. Той е

 оприличаван на пламтящ меч

който разсича синьозелените води на морето, а отвесните му склонове го правят непристъпен и величествен.

Поради своята красота този край е получил името Калиакра, което значи „красив нос". Непристъпността на скалите станала причина още в дълбока древност тук да се изгради крепост. Траките я наричали Тиризис, римляните - Акра, а византийците - Акрес Кастелум. При българския владетел Добротица крепостта получила името си Калиакра. През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на Владислав Варненчик в похода си срещу Османската империя. Брегът е стръмен, с отвесни скали, които се спускат

стремглаво надолу към морето

Според някои изследователи нос Калиакра е бил заселен отпреди около 7000 г.пр.н.е., за което свидетелстват открити паници, сечива, крайбрежната ивица е била на 160 м дълбочина, когато нивото на Черно море е било далеч под днешното равнище. През IV-III в. пр.н.е. тук е живяло тракийското племе теризи, по името на което селището е наречено Тиризис акра. По-късно пада под властта на Рим, а след това и на Византия. По време на Втората българска държава културният и икономическият живот в Калиакра се възражда. През XIV-XV в. името Калиакра се среща в редица мореплавателни карти, като означава „Добър и хубав нос“. С името Калиакра селището се споменава за първи път в края на 13 в. Писмените сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетелят сече собствени монети и

превръща крепостта в църковно средище

Залезът на крепостта настъпва със завладяването й от османските нашественици. Последните известия за Калиакра са свързани с морска битка в залива на носа между контраадмирал Ушаков и турския флот през 1791 г., в която руската армада надделява. Своят най-голям разцвет Калиакра получава през втората половина на XIV в., когато става столица на независимото българско деспотство в Добруджа, управлявано от владетеля Добротица. Той го превръща в добре укрепено и силно развито пристанище. Създава флот и развива активна външна търговия. В края на XIV в. Калиакра оказва силна и продължителна съпротива на османските нашественици, които я завладяват през 1418 г.

Историята на Калиакра е разнолика

и обгърната с много тайнственост

Средновековната твърдина е разположена върху издадения на 2 км в морето нос на Добруджанското крайбрежие. Стръмните скалисти брегове са били естествената й защита. Затова калето било бранено със стени откъм сушата, която била най-уязвима. Те са разположени последователно една след друга и прекъсват достъпа до носа. Най-добре е запазена тази, която е защитавала вътрешния град - била е висока 9 метра и е завършвала със зъбери. Пред крепостната стена е имало ров, през който

е прехвърлян подвижен мост

Така вътрешният град бил добре укрепен и на практика трудно превземаем. В западната страна на носа, който бил защитен от опасните северозападни ветрове, се е намирало пристанището на Калиакра. То било известно на средновековните мореплаватели като важно и голямо, сигурно пристанище. Не е известно кога крепостта пада под турска власт. След поражението, което християнските войски претърпели от турците в битката при Никопол на 25 септември 1396 г., унгарският крал Сигизмунд успял да се спаси, като избягал с кораб по Дунав, успял да се добере до Цариград и оттам през Дубровник отпътувал за родината си.  

Легендите

С нос Калиакра се свързват много легенди. Най-известната от тях разказва за 40 български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Днес в началото на нос Калиакра се издига обелиск, наречен „Портата на 40 девици“ в памет на това събитие. Друга легенда разказва за свети Никола, покровителя на моряците. Тъй като се стремял да избяга от турците, които го преследвали, земята под краката му се разтягала, но напразно. Той бил заловен и убит. На самия край на носа сега има малък параклис, реставриран през 1993 г., символизиращ неговия гроб. Името на местността е променяно няколко пъти през вековете - Тетрасиада, Акре и Калиакра. Означава „красив нос“ заради червения цвят на скалите. Според местна легенда кръвта на защитниците на крепостта, построена тук през 4 в. пр.н.е., се е пропила в скалите и така те добиват цвета си. Тази крепост по-късно става римско, а после и византийско владение. През средновековието е използвана за мюсюлмански духовен център. На старата и пропита с история земя на нос Калиакра може да видим останки от крепостни стени и ровове, черкви, гробници, кладенци, жилищни помещения и стопански постройки от античността и средновековието. Част от материалната им култура е изложена в малък археологически музей, направен в една от пещерите тук.