Андрей Райчев

Какво се случи на тези избори? БСП се беше докарала до това да бъде партия със затихващи функции. Очевидно беше, че това е умираща партия, която издаваше предсмъртни звуци и нещо хленчеше за пенсии. Затова народът я позабрави, а десните се съсредоточиха върху своите си неща, като престанаха да разглеждат БСП като особена опасност. Корнелия Нинова успя да възстанови БСП до великолепни нива, като се има предвид, че партията бе стигнала до историческата бариера от около 1 млн. гласа. Но в хода на това възстановяване БСП започна да плаши определени кръгове. След няколкото победи, които извоюва - срещу Миков, на президентските избори, а после и срещу вътрешната партийна опозиция, Корнелия Нинова го подкара с прекалено боен тон, който изведнъж преля на ГЕРБ 200,000-300,000 души.

Образува се един слой от хора, които престанаха да гласуват за дясното, а гласуват против лявото. Вместо да гласуват за патриотите, за Марешки, за своите реформатори, за „Да, България" и други такива формации, тези хора решиха да пуснат сигурния глас срещу Нинова. Главната характеристика на биполярния модел е, че ти не гласуваш „за", а „против". Може много да критикуваш своите, може да си казваш: „За нищо не стават моите боклуци", но главното е другите да не дойдат на власт. Ето този ефект наблюдавахме. Затова през последната седмица ГЕРБ дръпна още нагоре. Никой социолог не предвиждаше 5% дистанция. Най-големите оптимисти даваха 2% преднина за ГЕРБ. Това е главният ефект, а последица от него е, че резултатът на средните и малките партии спадна рязко спрямо прогнозите. Никой не подозираше, че патриотите ще се вдигнат с 300,000 гласа. Всички си мислеха, че ще вдигнат с 400,000, даже имаше прогнози за 500,000 гласа. Никой не подозираше, че Марешки ще пълзи около бариерата и едва ще я прескочи. Всички му даваха поне двойна подкрепа. И той я имаше само преди 6 месеца, на президентските избори. Но биполярният модел изсмука тези гласове и ги хвърли в ГЕРБ.

Наместо ново правителство сега обаче по-вероятно ми се вижда да има избори. Изключително трудно ще бъде... С просто око се вижда, че трябва ГЕРБ да се разберат с патриотите. Не виждам други варианти след отказа на Корнелия Нинова дори да преговаря за широка коалиция. Разумно е патриотите и ГЕРБ да съставят правителство, но има поне три въпроса, за които не виждам как ще се разберат. Има много сериозни мирогледни и политически разлики. Първият въпрос е за изборната система. Борисов отчетливо мина от страната на Слави Трифонов, декларира, че ще я сменя в полза на мажоритарна система. Патриотите да се съгласят с това е все едно аз да се съглася да направим сделка с вестника, при която аз да скоча през прозореца от десетия етаж. Това е смъртта им. Те просто няма да имат нито един депутат в обозримо бъдеще. Те не могат да се съгласят на това. Вторият въпрос е още по-труден, тъй като е свързан с Турция. Борисов води мека политика към Турция, старае се да изглажда противоречията, старае се да се размине конфликтът между Турция и Европа, при който България играе ролята на посредник. Ходи при Ердоган, представлява го при преговорите за визите. Патриотите при никакви обстоятелства не могат да приемат софт политика към Турция. Гледах интервю с Валери Симеонов, при което го питат как му се виждат онези грозни сцени на границата, а той отговаря: „Как ще са грозни сцени?! Това е най-хубавото нещо, което съм виждал в последните години. Аз изпитвам гордост." Това е хард политика. Третият въпрос, който е много труден, е за пенсиите. Патриотите казаха, че искат минималната пенсия да бъде 300 лв. Това беше цял месец пропаганда. Но, хайде, тук е по-вероятно да се разберат. Последният въпрос е външнополитически. Той се състои в това, че Европейската народна партия не допуска, не понася съюз с патриотични сили, с националисти.

Това не е единствената възможна коалиция, но ако никой не иска ДПС, остават само Марешки и патриотите. Марешки не стига нито на ГЕРБ, нито на БСП за коалиционен партньор. Самият Марешки, доколкото разбирам, се опитва да се залепи за патриотите, тоест да бъдат в пакет. Това е разумно от негова страна. Неговият резултат е много по-нисък от това, което се очакваше. Той едва прескочи бариерата - има малко над 4% подкрепа, или 12 депутати. А що се отнася до ДПС - нашите политици ги е страх от електората. Електоратът е настроен много радикално, не иска да чува за никакъв Доган. Това е груба грешка на българите, но какво да направим... Във вечерта на изборите си позволих да кажа изречението, че ние сме първата нация, която ще загине от глупост.