Норман Казънс е бил уважаван общественик и дългогодишен редактор на американското списание Saturday Review. Като активист за световен мир, той е получил стотици награди, включително медал за мир от Обединените нации. Но съдбата не го пожалила, животът му предложил друг вариант да го изживее. Всичко се случило преди повече от 57 години. През 1964 г, след като се върнал от командировка до Русия, пълният със сила и енергия 49-годишен журналист изведнъж се почувствал зле, вдигнал висока температури, болели го всички стави. Здравословното му състояние бързо се влошавало, след седмица вече му
било трудно да се движи
да върти главата си, да повдига ръцете си. Имало моменти, когато не можел да отвори челюстите си, за да хапне нещо поне малко. Наложило се да влезе в болница – и там му поставили страшната диагноза. Бил диагностициран с колагеноза - дегенеративна болест, при която се разпада колагенът на съединителната тъкан. Автоимунното заболяване поразява целия организъм, защото имунната система проявява агресия към собствената си съединителна тъкан. Статистиката показвала, че само един от 500 души се възстановява напълно от това заболяване. За съжаление лекуващият му лекар предсказал, че му остават още
само няколко месеца живот...
Обхванали го тъга и страх, дори обида от несправедливата съдба. Казънс по цял ден лежал в болничната си стая, обърнат към стената, спрял да разговаря дори с най-близките си хора. Болестта прогресирала въпреки консултациите с най-добрите специалисти. От тях Норман разбрал, че няма никакви шансове да оздравее. Но тогава Казънс решил, че няма да се съгласи с болестта и да чака търпеливо присъдата си. Той разсъждавал, че щом преди да пътува до Русия, не е бил болен, то тогава стресът, който е преживял там, е допринесъл за неговото заболяване. Тъй като лекарите и лекарствата били безсилни да му помогнат, той решил, че сам
трябва да намери лек за болестта си
Казънс стигнал до извода, че положителни емоции като любов, надежда, вяра, смях и увереност би трябвало да му помогнат да се подобри. Със съгласието на своите лекари, той напуснал болницата и се настанил в хотел на отсрещната улица. Спомнил си думите на д-р Хитцинг, че организмът се мобилизира за борба с всяка болест, ако ендокринната му система работи добре. И че
депресията и страхът я потискат
За да възстанови силата на своята имунна система, започнал да взима изключително високи дози витамин C. Паралелно с това, за да спре болката, прекарвал часове в гледане на комедии и хумористични предавания, които провокирали в него интензивен и продължителен смях. Скоро след това Норман забелязал, че 10 мин. сърдечен смях му осигурявали 2 часа спокоен сън без болка. Това било огромно постижение, имайки предвид, че в този момент дори и морфинът не му помагал, за да облекчи страданието си. Състоянието му постепенно започнало да се подобрява и той започнал да
използва отново крайниците си
Увеличавала се подвижността на ставите му, болките изчезнали. Можел да върти свободно главата си във всички посоки въпреки прогнозите на специалистите за пълно обездвижване на гръбначния му стълб. След 6 месеца той вече бил на крака, а до две години си възвърнал изцяло работата на пълен работен ден в Saturday Review. След 10 г. случайно среща един от лекарите, осъдили го на бавна смърт. Докторът бил безкрайно изумен, че вижда Казънс жив и напълно здрав. Неговата история взривила научното общество и вдъхновила множество научни изследователски проекти
относно здравословния смях
През 1976 г. Норман издал биографичната си книга „Анатомия на болестта от гледна точна на пациента“, която буквално произвела фурор сред медицинските среди. Опирайте си на собствения си опит, авторът показал, че положителните емоции може да излекуват дори най-тежката болест. Най-известната книга на Норман Казънс обаче остава „Анатомията на едно заболяване“, която той написва през 1979 г. През 1984-а излиза и филм със същото заглавие, базиран на книгата му.
Посмейте се за здраве
Казънс умира от остра сърдечна недостатъчност на 30 ноември 1990 г. в Лос Анджелис, оцелявайки от сърдечните си проблеми повече години, отколкото са очаквали лекарите: 10 г. след първия му инфаркт, 26 г., след като му е поставена споменатата диагноза, и 36 г., след като за първи път е диагностициран сърдечният му проблем. Със своя пример Норман Казънс ни подтиква да обърнем сериозно внимание на смеха като средство за лечение. 10 мин. смях на ден са достатъчни да подпомагат нашето добро здраве и самочувствие. Ако смехът има толкова голяма целебна сила, защо да не го използваме по-често? Съществуват различни видове смехотерапия, като гледането на комедии, четенето на вицове, популярната напоследък стендъп комедия или пък йога на смеха.
