сн. Стандарт
Половин век след срещата им и 30 години след нейната смърт за първи път наяве излизат обстоятелствата около връзката на поета Евтим Евтимов, създал едни от най-хубавите текстове на BG песни, и Петя Йорданова. Любовта им е скандална за времето си - викат ги на най-високо ниво, за да ги хокат и наказват. Когато Евтим и Петя се срещат, всеки от тях има семейство, но се ражда онова чувство, което ще ги накара да загърбят нормите и предразсъдъците на тогавашното общество. Тази непозволена, но голяма любов ги провокира за създаването на едни от най-хубавите стихове в любовната ни лирика. Тяхната история, писмата и творенията им, родени от страстта, излизат в книгата "Ако ти си отидеш за миг" на издателска къща "Персей". Премиерата бе на 5 февруари, а официалното представяне е на 13 февруари в Столична библиотека.
Изданието е илюстрирано с фотографии от личния архив на поета и репродукции на картини на талантливата художничка Ралица Денчева, която тези дни открива самостоятелна изложба в Париж.
Подобно на баща му Милуш, който открадва майка му от родителите й, и на Евтим Евтимов му е съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато се срещат, Петя Йорданова е секретар на Дом на учителя. Запознават се в средата на март 1964 г. в редакцията на вестник "Учителско дело". Всеки от тях е чел стихове на другия, но
сега се виждат за пръв път
По онова време Евтим е секретар на читалището в Петрич. Петя заявява, че иска да организират в Петрич гостуване на литературния кръжок към Дом на учителя. Тогава в него членуват Дамян Дамянов, Георги Струмски, Андрей Германов. Десетина дни по-късно Петя се обажда на Евтим и определят датата - 4 април 1964-та. Той ги посреща, води ги на Самуиловата крепост. Налага се да минат през река Струмешница. При един брод Петя се хваща за Евтим, а през него преминава електрически ток и чувството за особена близост. "Хубава жена, която не прилича на другите", си мисли той. Поетът й откъсва клонка с първите узрели череши. Вечерта има весела част - танци и закачки. Евтим кани Петя на танц, но тя отговаря: "Ще го отложим за друг път и друго място." Ситуацията е деликатна, защото някои писатели са дошли със съпругите си. И самият Евтим тогава е женен. В Ловния дом на Петрич - под греещите звезди в небето и над окъпания в светлини Петрич, Евтим излива чувствата си пред Петя. Неочаквано родилото се романтично чувство отприщва мощната творческа енергия. Същата вечер поетът написва "Нощ над Петрич". На следващия ден писателската групичка заминава с автобус за Мелник. Евтим си измисля работа в Благоевград и изненадва във влака писателите и Петя.
Открадната целувка
слага началото на връзката им, продължила три десетилетия. Месец след запознанството им поетът написва шедьовъра си "Обич за обич". Чете го по телефона на Петя, а след това го занася във в. "Пулс", където е публикувано за първи път. Петя също пише стихове за Евтим.
Тайната им води до затруднения, притеснения и скандали. По това време е издигната кандидатурата на Евтим за ръководител на читалището. "Неговото назначаване ще предизвика буря!", заявяват колегите му. По онова време извънбрачните връзки са смятани за морално разложение и неприемливи за обществото, устремено към комунизма. Затова са преследвани, заклеймявани, наказвани. Евтим е викан многократно на високо партийно ниво. Петя също - в Централния съвет на профсъюзите.
Но таланта на поета никой не може да отрече. През 1966 г. Евтим е изтеглен в София и назначен в отдел "Поезия" на издателство "Народна младеж". След това десет години е заместник главен редактор на сп. "Пламък", още 10 - директор на издателство "Народна младеж" (което пуска скандалната за онова време книга на Желю Желев "Фашизмът"). Пет години е главен редактор на писателския официоз "Литературен фронт". Свален е по височайше разпореждане година преди промените заради публикуването на преводни руски статии за "перестройката". През цялото време до него е Петя. Той се развежда, но на нея й казва: "Ти не си задължена да го направиш." И тя не го прави главно заради родителите си. Той си наема квартира през две улици от дома й. Тя ходи при него с дъщеря си Росица. На приеми съпровожда Евтим. Повечето им колеги писатели приемат връзката им с разбиране. Други злобеят: "Защо Евтим е дошъл с Петя?", "Защо му позволяват да пише и да публикува такива любовни стихотворения?", без да си дават сметка, че причината е проста - те не могат да се мерят с него.
Петя се грижи повече за Евтим, отколкото за себе си
Откъсва го от запивките с Георги Джагаров, Стефан Гецов и Георги Свежин. Малко или много всеки от тях е постигнал своето, но мнозина покрай тях си пропиляха таланта по кръчмите. През 1993 г. Петя се разболява тежко. Евтим урежда да я приемат в Правителствена болница и денем и нощем е до нея - с изключение на четвъртък, когато там са майка й и мъжът й. "Да, бяхме съперници, но в тия работи има и човещина", споделя поетът. Петя се опитва да спести болката на близките си и ги гони. На 21 октомври, когато й занася шише с чай по нейна молба, Евтим я намира мъртва. Починала е в 15.15 ч. Разлива чая на гроба й в Кокаляне, където я погребват до баща й. Двамата мъже - Евтим и съпругът Пенко, които цял живот са воювали за тази жена, се прегръщат в мъката си на гроба й. По-късно, когато поетът оставя на гроба букет с любимите й калии, без да съобрази, че е лоша поличба за самия него да ги постави към краката, съпругът е този, който обръща букета в правилната посока. Цялата тази мъка се стоварва върху Евтим в навечерието на 60-годишния му юбилей.
"С Петя ни свързваха две неща - любовта и поезията. И те се сляха в едно. Дължа всичко на нея и на нейната любов", споделя поетът, автор на книгите с любовна лирика "Нощи", "Горчиво вино", "Съновник" и "Обич за обич". По стихове от тях топ композитори създават вечните си шлагери.
ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
Пролет Николова
