Румен Радев се заиграва със страховете на хората заради американските военни самолети и заема различни позиции в зависимост от това дали е на власт или се стреми да спечели избори. Това заяви бившият служебен министър на външните работи Надежда Нейнски в ефира на bTV.
По думите ѝ Радев е демонстрирал подобно поведение първо като президент на летище „Васил Левски“ в София, а впоследствие и като министър-председател на авиобаза „Безмер“.
„Едно е, когато си във властта и трябва да се взимат трудните решения за изпълняване на междусъюзнически задължения, друго е, когато се опитваш да спечелиш изборите и се заиграваш със страховете на хората“, коментира Нейнски.
Нейнски: Не е ясно каква България иска Радев през 2030 г.
Според бившия външен министър България няма достатъчно ясно формулирана стратегическа перспектива за мястото си в международните отношения.
Тя разкритикува и управленската програма на кабинета „Радев“, като заяви, че в нея не се откроява ясна визия за развитието на страната до 2030 г.
„Аз прочетох внимателно програмата. Разбрах каква България премиерът Радев не иска да бъде през 2030 година, но не можах да разбера каква иска да бъде“, каза Нейнски.
По думите ѝ многовекторната външна политика може да бъде успешна само ако отделните ѝ направления са подчинени на обща стратегическа цел.
Нейнски смята, че най-добрият начин България да защитава националния си интерес е чрез демократичните съюзи, в които членува. Според нея членството в тези организации увеличава тежестта на страната в международните отношения.
Липсват критерии за защита на българските интереси
Нейнски коментира и заложените в управленската програма политики по отношение на НАТО, ООН и ОИСР, както и отношенията със Северна Македония.
Според нея програмата съдържа политически декларации, но липсват достатъчно конкретни критерии, по които да се измери дали българските интереси действително са защитени.
„По отношение на Северна Македония говорим за защита на правата на българите, което, разбира се, е изключително важно за хората с българско самосъзнание. Но същевременно липсват критерии, спрямо които ще се измерва дали тези интереси са защитени, а когато критерии липсват, това си остава една дипломатическа декларация“, посочи тя.
Според Нейнски не е достатъчно България да бъде представяна като свързваща държава и през територията ѝ да преминават транспортни коридори.
„Не е достатъчно през страната да минават коридори, ако собствеността не е твоя, ако финансирането не е твое и ако единствено предоставящ територия всъщност друг контролира процесите отвън“, заяви тя.
Тя определи като слабост липсата на конкретни действия зад заявените в управленската програма външнополитически приоритети.
Различен аршин за Украйна и Иран
Нейнски вижда непоследователност и в позициите на управляващите по отношение на войната в Украйна и конфликта около Иран.
По думите ѝ в единия случай се говори за изпълнение на съюзнически ангажименти, а в другия – за опасност България да бъде въвлечена във война.
„Когато коментираме двата големи конфликта – Иран и Украйна, виждаме, че по отношение на Иран се говори за изпълнение на съюзнически ангажименти, когато става дума за проблеми, които могат да възникнат, докато по отношение на Украйна говорим, че подкрепата за Украйна ни въвлича във война“, каза тя.
Според Нейнски този различен подход отслабва външнополитическата тежест на България.
Нов баланс в Близкия изток
Бившият външен министър коментира и нарастващото напрежение в Близкия изток. Като един от сигналите за промяна тя посочи военното споразумение между Саудитска Арабия, Пакистан и Турция, подписано в Мека.
Според Нейнски една от причините за променящите се отношения в региона е непредсказуемостта във външната политика на американския президент Доналд Тръмп.
По думите ѝ редуването на заплахи, дипломатически инициативи и действия създава несигурност сред част от американските съюзници, които започват да търсят алтернативни гаранции за сигурност.
Нейнски не смята, че споразумението между Саудитска Арабия, Пакистан и Турция трябва непременно да бъде разглеждано като своеобразно „мюсюлманско НАТО“. Според нея значението му е по-скоро в потенциалното му влияние върху геополитическия баланс в региона.
Тя посочи, че новото военно партньорство може да увеличи тежестта на Турция и Пакистан и същевременно да е знак за намаляващо доверие в способността на Съединените щати да гарантират сигурността на региона.
Прочети още
