Съществува и съвсем реална възможност самопровъзгласеният халифат да възкръсне там, където се роди: в Сирия и Ирак
Момчил Милев
Когато преди по-малко от месец руският президент Владимир Путин и премиерът на Ирак Хайдер ал Абади официално обявиха военна победа над така наречената ИДИЛ („Ислямска държава в Ирак и Леванта") в рамките само на два дни, те едва ли са имали илюзии, че войната с радикалните ислямисти наистина е спечелена. „Уважаеми иракчани, страната ви е напълно освободена. Мечтата за свобода сега е реалност", заяви Ал Абади в началото на декември. Но веднага след това се застрахова: „Мечтата на „Даеш" приключи и ние трябва да изтрием всички ефекти от нея и да не позволим на тероризма да се завърне. Вместо обаче да обявим окончателна победа, трябва да останем бдителни и подготвени за терористичните заплахи към нашата страна. Защото тероризмът е вечен враг." „Само за две години руските въоръжени сили и сирийската армия победиха най-калената в битки международна терористична група", коментира по същото време и Путин, докато провеждаше изненадващо посещение в руската военна база "Хмеймим" в Сирия. Това обаче светкавично предизвика контрадекларация на Съвета по национална сигурност към Белия дом, според която „руските заключения за победа над ИДИЛ са прибързани". Говорителят на съвета уточни, че "в най-новата история сме били свидетели как подранилите декларации за победа често са следвани от провал да се консолидират военните постижения, ситуацията да се стабилизира и да се създадат условия, предотвратяващи завръщането на терористите".
Военни експерти и специалисти по Близкия изток са единодушни, че след загубата на контролираните територии и двете си импровизирани столици в Ирак и Сирия (Мосул и Ракка) ИДИЛ ще се върне към своите корени на терористична организация и ще води партизанска война. На практика джихадисткото движение вече е правило нещо подобно и преди. Това, което днес наричаме ИДИЛ, всъщност е пряк наследник на отцепилата се от „Ал кайда" през 2003 г. организация на Абу Мусаб ал Заркауи. През годините тя неколкократно се е преименувала и се е трансформирала - от конспиративно джихадистко движение през партизанска група до териториално квазидържавно образувание, контролиращо земи с територията на Великобритания и богати петролни залежи. Сега ИДИЛ отново се връща към корените си, сливайки се с местното население и възползвайки се от хаоса и властовия вакуум, оставен от гражданската война през последните няколко години. И според документи, открити при превземането на Рака, организацията безшумно се е подготвяла за подобен сценарий още от 2016 г. Така освен заплахата от терористични нападения на „вълци единаци" и на пътуващи бойци, върнали се обратно в ЕС, съществува и съвсем реална възможност самопровъзгласеният халифат да възкръсне там, където се е родил - в Сирия и Ирак. „Те ще се опитат да се смесят с цивилното население. Бойните им единици ще стават все по-малки - вместо роти и взводове те ще се превърнат в отделения и клетки", прогнозира ген.-лейтенант Стийв Таунсенд, командир на водената от САЩ коалиция, превзела Мосул след девет месеца обсада. „В някакъв момент нашите партньори от иракските сили за сигурност ще трябва да водят операции срещу партизани и затова вече полагаме усилия да ги тренираме за следващата тактика на ИДИЛ", добавя щатският главнокомандващ, цитиран от агенция Райтерс. Според Хишам ал Хашими, иракски експерт по ИДИЛ, в момента военно разгроменият халифат "се бие като ранен вълк". „Вълкът е единственото животно, което не бяга, когато е ранено. То атакува", образно добавя Ал Хашими. Според него в страната са останали около 3,000 бойци, които се крият сред цивилните, в изолирани пустинни райони или в недостъпни планини.
Подобно развитие на ситуацията беше предвидено от американското разузнаване след края на битката за Мосул. По оперативни данни във втория по големина иракски град е трябвало да има укрепени няколко хиляди джихадисти и последният щурм да трае месеци и да се води къща за къща. Вместо това коалицията превзема града за няколко дни и не среща почти никаква съпротива. „Това повдига въпроса къде отидоха всички", пита полк. Сет Фолсъм, командир на специален отряд, пред в. „Уолстрийт джърнъл". И добавя: „Съществува голяма вероятност много от тях да са избягали през границата. Те имаха възможност да изчезнат през задната врата и според мен нещо е станало." Решаваща роля за това явно са изиграли периодичните примирия и спирания на огъня, които трябваше да гарантират изтеглянето на обикновените хора от зоните на бойни действия.
По всичко личи обаче, че много от бойците просто са се смесили с цивилните, за да продължат битката по нов начин, и нападенията от последните седмици след обявяването на разгрома на ИДИЛ доказват това. В иракската провинция Хавиджа южно от Киркук например бунтовници, преоблечени като проправителствени милиции, започват да създават фалшиви пропускателни пунктове и да атакуват влиятелни местни лидери и държавни служители. Така например те са успели да ликвидират началник на местната полиция и сина му, както и племенен лидер и неговата съпруга. Няколко дни по-късно в същия регион бойците на ИДИЛ нападат от засада военен патрул и убиват двама войници.
Също така според полковник от иракските сили за сигурност в провинция Хавиджа укрилите се джихадисти продължават да работят активно сред цивилното население, заплашвайки го със сурови наказания, ако сътрудничи във възстановяването на разрушените райони. „Не сме сигурни какво ще последва, ако става дума за ИДИЛ 2.0", допълва го полк. Фолсъм от американските специални части. "Историята ни учи, че районите с вакуум във властта се превръщат в развъдник на екстремизъм", добавя той. Според специалисти по региона най-важното, което трябва да се направи, за да се предотврати нов възход на ИДИЛ, е да се работи много активно със сунитската общност. Причината е, че тя се чувства непредставена в доминираното от шиитите централно правителство в Ирак и е основният източник на кадри и подкрепа за самопровъзгласилия се халифат. Експертите формулират три ключови неща, които трябва да се направят спешно в следвоенния период поне в Ирак: избиране на легитимно сунитско политическо представителство в сунитските региони, ефективно възстановяване на засегнатите от бойните действия сунитски региони и водене на строго светска политика от страна на шиитското правителство. Защото именно слабото управление и корупцията на централната власт позволи на ИДИЛ да превземе почти без бой Мосул заедно със складовете на иракската армия, а след това да получи негласната подкрепа на уморените от беззаконието на политическите репресии сунити.
Външните играчи също имат своята роля за възпирането на евентуалния нов възход на ИДИЛ. Ако Путин изпълни заканата да изтегли руските сили, не е много ясно дали армията на Башар ал Асад ще успее да запълни със собствени ресурси отворилия се вакуум в сферата на сигурността и дали оттеглилите се в пустините и планинските райони джихадисти няма да се завърнат. Американските военни инструктори пък ще трябва да гарантират, че този път иракската армия ще бъде подготвена за партизанска война и няма да се разпадне от само себе си като по време на триумфалната първоначална офанзива на ИДИЛ в Мосул. САЩ също така едновременно ще трябва да наблюдават внимателно както властта в Багдад, така че тя да не се изкушава да притиска сунитите, така и своите най-верни съюзници в Иракски Кюрдистан, изнесли на плещите си по-голямата част от кампанията срещу джихадистите и копнеещи за своя независима държава. Защото провалът във всеки от тези аспекти отново ще хвърли региона в огъня на гражданската война и ще направи връщането на ИДИЛ 2.0 още по-вероятно.
