В понеделник НАТО обяви бойна готовност заради заплахата от нова мащабна руска инвазия в Украйна. Допълнителни сили са поставени на разположение, а повече кораби и бойни самолети ще бъдат изпратени в Източна Европа, докато Русия продължава струпването на войски близо до Украйна. В изявлението на Алианса се казва, че НАТО засилва своето „възпиращо“ присъствие в района на Балтийско море. Действията са в отговор на информацията, че Русия е струпала над 175 хиляди бойни единици по границата в Украйна, а нахлуването в страната е въпрос на време. Американският анализ на плановете на Кремъл се основаваше отчасти на сателитни снимки, които „показват новопристигнали части на различни места по украинската граница“ в края на декември. Редица членки на НАТО от 30 държави са предложили войски и оборудване. Дания изпраща фрегата в Балтийско море и разполага бойни самолети F-16 в Литва. Испания изпраща кораби за присъединяване към постоянните морски сили на НАТО и обмисля изпращането на изтребители в България. Франция също е готова да изпрати войски в Родината. В същото време стана ясно, че президентът Джо Байдън също обмисля разполагането на до
50 000 американски войници
както и самолети и военни кораби в Източна Европа, за да противодейства на струпването на руската армия по границите с Украйна.
Планът предвижда между 1000 и 5000 войници да бъдат изпратени в страни от НАТО като Литва, Естония и Латвия, които граничат с руска територия. След това броят на войските може да бъде увеличен до 50 000, ако ситуацията със сигурността се влоши, подкрепена от ново разполагане на кораби и самолети. Планът няма да включва американски войски, разположени директно в Украйна, като се смята, че Байдън не желае да влиза в нов конфликт след катастрофалното си изтегляне на американските войски от Афганистан миналата година, пише New York Times. Министърът на отбраната на Украйна Алексей Резников обаче вече се похвали, че правителството в Киев е получило втора пратка оръжия от Съединените щати. Действията бяха предприети, след като през уикенда Великобритания предупреди, че Москва се готви да създаде
марионетно правителство
което да поеме контрола над Украйна след нова инвазия. Министерството на външните работи дори стигна дотам, че посочи бившия украински депутат Евгений Мураев като потенциален кандидат на Кремъл. Още преди месец пък американското разузнаване предупреди, че Кремъл планира офанзива на няколко фронта в началото на годината. А условието, което Москва поставя, е Вашингтон да гарантира, че Украйна няма да се присъедини към НАТО и че Алиансът ще се въздържа от определени военни дейности на и около украинска територия. Прессекретарят на Белия дом Джен Псаки обаче отхвърли категорично идеята, че Вашингтон ще предостави гаранция, че Украйна няма да влезе в Алианса. „Страните членки на НАТО решават кой е член на НАТО, а не Русия“, каза Псаки. Путин отдавна критикува разширяването на Алианса в бившите държави от Варшавския договор като неуважително посегателство срещу Москва. Стигна се и до там, че Москва да поиска всички „сили на НАТО“ да бъдат
изтеглени от България и Румъния
така, както е било до 1997 г. Българският премиер Кирил Петков и президентът Румен Радев веднага отхвърлиха призива на руското външно министерство за изтегляне на „чужди сили, техника и въоръжение“ от страната. „България е суверенна държава и отдавна сме направили своя избор, ставайки член на НАТО. Като такъв решаваме сами да организираме отбраната на страната си в координация с нашите партньори“, каза Петков. Българският премиер призова Русия „да остане ангажирана в конструктивния диалог за деескалация на напрежението“. По думите му Москва трябва да „работи за по-сигурна Европа, основаваща се на върховенството на правото и стриктно прилагане на поетите международноправни ангажименти“. По-късно от прессекретариата на държавния глава Румен Радев разпространиха изявление, в което се казва, че „настояването на Русия за изтегляне на силите на НАТО от България е неприемливо и безпредметно“. „Страната ни не приема ултимативни искания от когото и да било. Суверенното решение за подобно постоянно присъствие или временно разгръщане принадлежи на България, в съответствие със съюзните ни ангажименти“, се казва в позицията на държавния глава. В отговор на ескалацията на напрежението, Байдън заплаши, че САЩ и техните съюзници „ще отговорят решително, ако Русия допълнително нахлуе в Украйна“. Той обяви също, че подготвя мерки за повишаване на санкциите за всяка нова инвазия за Путин. Администрацията в Белия дом обмисля използването на
„нов контрол на износа“
който би могъл да навреди на някои руски индустрии, като изкуствен интелект, квантови изчисления и космическо пространство, при евентуална инвазия. Според Washington Post това би включвало умишлено спиране на потока от компоненти като микрочипове от САЩ, които са от решаващо значение за руската индустрия, включително гражданската авиация, мореплаването и високите технологии.
Администрацията може да действа и по далеч по-широк начин, спирайки вноса на смартфони, таблети и конзоли за видеоигри в Русия от САЩ. Но въпреки дипломатическите усилия и няколко телефонни разговора между американския президент Джо Байдън и руския му колега Владимир Путин, напрежението ескалира през последните дни. Дотолкова, че Държавният департамент нареди на семействата на служителите в американското посолство в Киев
незабавно да напуснат Украйна
Работещи в мисията, които нямат важни задължения, също са призовани да си тръгната от страната заради ескалацията в отношенията между Вашингтон и Москва. Те са предупредени, че при евентуален военен конфликт евакуация, подобна на тази в Афганистан през лятото, не се планира. „Това са разумни предпазни мерки, които по никакъв начин не подкопават нашата подкрепа за нашия ангажимент към Украйна“, каза високопоставен служител на Държавния департамент в неделя. Великобритания в понеделник също обяви, че изтегля някои дипломати и семействата им от посолството си в Киев. Засега страните от Европейския съюз обявиха, че няма да прилагат този ход, въпреки че външните министри на страните членки поискаха в понеделник да покажат нова проява на решимост в подкрепа на Украйна, а Ирландия предупреди, че новите руски военни учения край бреговете й не са добре дошли. „Всички членове на Европейския съюз са единни. Показваме безпрецедентно единство относно ситуацията в Украйна със силната координация със САЩ“, каза пред репортери в Брюксел върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел. Ако Путин се заеме отново с Украйна, предупреждават министрите, Русия ще бъде изправена пред
„огромни последици и тежки разходи“
от финансов и политически характер.
ЕС настоява, че е готов да наложи сериозни санкции на Русия в рамките на дни след всяка атака. През уикенда някои от най-близките до Русия страни – Естония, Латвия и Литва – потвърдиха, че планират да изпратят противотанкови и противовъздушни ракети, произведени в САЩ, в Украйна, ход, одобрен от Съединените щати. Но бяха повдигнати въпроси за това колко единен е ЕС. Различни политически, бизнес и енергийни интереси отдавна разделят 27-членния блок в подхода му към Москва. Около 40% от вноса на природен газ в ЕС идва от Русия, голяма част от него по тръбопроводи през Украйна. Цените на газа скочиха рязко, а ръководителят на Международната агенция по енергетика заяви, че руският енергиен гигант „Газпром“ вече намалява износа си за ЕС в края на 2021 г. въпреки високите цени. Двете големи сили на ЕС изглеждат най-предпазливи. Германският газопровод „Северен поток 2“ от Русия, който е завършен, но тепърва ще изпомпва газ, се превърна в разменна монета. Френският президент Еманюел Макрон поднови отхвърлените по-рано призиви за среща на върха на ЕС с Путин. Унгарският премиер Виктор Орбан обаче планира да се срещне с руския президент следващата седмица, за да обсъди подкрепян от Русия проект за разширяване на унгарска атомна електроцентрала. Все пак дипломати и служители казаха, че се изготвят тежки санкции от Европейската комисия. Но те не бяха склонни да посочат какви биха могли да бъдат мерките или какви действия на Русия биха могли да ги задействат.
София подготвя план с мерки за кризата
Съветът по сигурността към Министерски съвет ще подготви план за действие при различни сценарии за кризата в Украйна. Това решиха участниците в него след тричасово заседание във вторник. Предстои да бъдат изготвени и национална позиция и мерки за укрепване на системата на сигурност на България, боеспособността на българската армия и техническото й обезпечаване. Министерският съвет ще вземе решение за конкретни мерки, за които министър-председателят ще информира народните представители. По-рано военният министър Стефан Янев обяви, че България не е взела решение за разполагането на сухопътни сили на НАТО на своя територия. Министърът на отбраната призова и да се намали напрежението. „Моят апел е да намалим малко напрежението, да спрем да четем чужда преса, да спрем малко със спекулациите в тази посока. Нека да бъдем българофили преди всичко и да разсъждаваме от гледна точка на българския национален интерес“, каза Янев пред депутатите от парламентарната комисия по отбрана и добави: „Русия няма да напада България. Говорим за мерки, които имат за цел темата ще се обсъди и на правителствено ниво. „Явно напрежението се вдига. Всички това го виждаме, но не бих казал, че в момента дрънчи на война. Моята преценка е, че ескалацията се вдига за съжаление. А ние искаме деескалация“, коментира премиерът Кирил Петков преди заседанието на Съвета. По думите на премиера в момента няма „извънредна ситуация“ с допълнително разполагане на сили на НАТО у нас.
