След като в миналия брой на BG VOICE написахме за по-строгите изисквания за издаване на лични документи, които влизат в сила в Илинойс и в почти всеки щат, сега ще погледнем къде е най-лесно и най-трудно да устроиш живота си, ако нямаш статут - от отношението на местните до намиране на работа, таксите за университет, здравеопазване и бюрокрация.
Според последното национално проучване на Public Religion Research Institute отношението на американците към имигрантите е разделено на две. 50% казват, че ги дразни, когато общуват с имигранти, които не говорят английски добре. Същото е разделението в отговора на въпроса за това как имигрантите променят обществото на местно и национално ниво: 50 процента смятат, че чужденците, които живеят в Америка, допринасят с добро за развитието й, докато 49 процента са на мнение, че имигрантите имат лошо влияние.
Според преброяването на Census Bureau от 2014 година в страната има повече от 42 милиона имигранти, или 13.3% от общото население. Колко от тях са без статут? Според министерството на националната сигурност - близо 11,4 милиона. Тяхното всекидневие става все по-трудно, след като много щати приеха антиимиграционни закони.
60 % от имигрантите без статут живеят в общо 6 щата - Тексас, Флорида, Калифорния, Ню Йорк, Ню Джърси. Всички те предлагат щатски семестриални такси (in-state tuition) за "недокументираните". "Всички знаят, че имигрантите без статут са от изключително значение за развитието на земеделието в нашия щат Вашингтон", казва Хорхе Барон, директор на Northwest Immigrant Right Project. От 2003 година насам Вашингтон разреши in state tuition за т. нар. дриймъри - деца без статут, които са дошли в Америка с родителите си, преди да навършат 16 години.
Общо 17 щата предлагат този образователен стимул. На другия полюс 4 щата - Аризона, Южна Каролина, Индиана и Джорджия, забраняват in-state tuition за жителите без легален статут.
Един от най-благоприятните щати за имигранти без статут е Калифорния, където живеят близо 24% от всички недокументирани в страната. Всяка година щатът отделя близо 21.5 милиарда долара за здравно осигуряване, образование и социални помощи за имигрантите без статут. Много градове в Калифорния прилагат т.нар. sanctuary политика. Лос Анджелис, Сан Франциско и много други са от т. Нар. Градове убежища, в които местните власти не съобщават на федералните, ако са арестували някой без легален статут, освен ако той не е извършил тежко углавно престъпление.
Община Монтгомъри в Мериленд предлага работа на имигрантите без статут. Организацията Casa De Maryland (CASA) дори помага на такива да се сдобият с данъчен номер (TIN) към IRS, тъй като мнозина от тях нямат social security номер, с който да работят легално. Освен това общината е една от 25 големи в страната, които предлагат здравни услуги за имиганти без статут. Само за изминалата фискална година община Монтгомъри е похарчила 12 милиона в над 10 клиники.
Охайо е най-лошият щат, що се отнася до осигуряване на здравни услуги за имиграните без статут. Западна Вирджиния, Аризона, Индиана и Мисисипи също не са от най-щедрите.
12 американски щата предлагат шофьорски книжки без значение от имиграционния статус. Така наречените TVDL, или временни шофьорски книжки, се издават в Калифорния, Вашингтон, Невада, Юта, Колорадо, Ню Мексико, Илинойс, Делауеър, Хавай, Мериленд, Кънектикът, Вермонт и дисктрикт Колумбия, където е столицата DC.
С тези книжки имигрантите могат да шофират, но документът не служи като средство за идентификация, нито за качване на самолет.
Вашингтон е един от малкото щати, в които все още може да кандидатстваш за шофьорска книжка, без да доказваш легалния си статут. Допреди няколко години това беше и един от малкото щати, който не изискваше social security номер. Но това се промени. И все пак Вашингтон все още издава лични карти и шофьорски книжки, без да изисква документи, удостоверяващи легален престой в страната.
Много по-различно е положението с шофьорските книжки в Тексас. 22-годишната Кейти, която е родом от Колумбия, шофира до университета си без валидна книжка, защото няма social security номер, който се изисква за издаването на такава. "Могат да те спрат за най-малкото нещо, казва тя. - Ужасно е и тъжно. Ние не сме престъпници. Искаме да изживеем американската мечта."
Изискванията на федералния Real ID Act са задължителни за всеки щат и повечето вече изискват доказване на статут, за да издадат този документ. Това вече се случва и в Илинойс - щата с най-много българи в Америка.
Трудно е за имигрантите без статут в Алабама - щата, който сам изгони "нелегалните". През 2011-а Алабама приема HB 56 Act, който предупреждава имигрантите без статут, че "ще направи живота в щата много труден за тях". Наемането на работник без статут или отдаването на имот под наем на такъв се превърна в престъпление. Полицията има право да изиска имиграционен статут, учебните заведения също. Строгите мерки все още са в сила, а ефектът е налице - по-малко имигранти без статут, но и загуби за фермерите, които похарчиха милиарди, за да обучат нови работници.
Подобни загуби претърпя и Аризона след въвеждането на строгите антиимиграционни закони. В началото на 2016 г. щатът прие дори още по-строги мерки, забранявайки на съда да проявява каквато и да била снизходителност за обвинени "нелегални" имигранти. В момента законодателите обсъждат и закон, с който властите ще задържат имигрантите без статут по-дълго зад решетките, преди да ги предадат на федералните власти за депортация.
Върховният съд де факто спря имиграционните укази на Обама, след като не можа да вземе решение. А те щяха да спасят от депортация над 4,5 милиона души - основно родители на деца - американски граждани и постоянни жители, както и да удължи програмата за деца, доведени тук като малки. Ето защо имиграционната реформа се очертава като приоритет в настоящата кампания за Белия дом. Хилъри Клинтън обещава реформа с път към гражданство в първите си 100 дни като президент. Доналд Тръмп - стена с Мексико. И двете идеи изглеждат невероятно да се случат.
