Администрацията на кмета на Чикаго Лори Лайтфут се справи с две предизвикателства пред наложената от нея задължителна ваксинация на градските Служители – в съда и в Градския съвет. Късно в петък федерален съдия отхвърли спешна молба на чикагски пожарникари, парамедици и други градски служители за спиране на наредбата за ваксинацията. Това решение дойде часове след като Градският съвет отхвърли предложението на група съветници за отмяна на директивата и отнемане на властта за въвеждане на подобни мерки от кмета.

130-те ищци, посочени във федералния иск, предимно пожарникари и парамедици от Чикаго, поискаха от районен съдия Джон Лий временна ограничителна заповед, която да блокира изискването на града всички негови работници да съобщават статуса си за ваксинация или рискуват да бъдат оставени без заплащане.

Искът също така оспорваше щатската заповед на губернатора Притцкър, която изисква здравните работници и някои други щатски служители да бъдат напълно ваксинирани.

В писмено решение, прочетено на глас в съда в петък, съдията Лий каза, че ищците не са го убедили, че правителствените заповеди са ирационални или възмутителни или нарушават някое от конституционните или религиозните права на служителите.

По думите му интересът на обществеността от ограничаване на разпространението на COVID-19 е „изключително значим и задължаващ“ и че той няма да преоценява науката, на която градът и щата са базирали оформянето на своите политики.

Съдията каза също, че е „задължен“ да спазва неотдавнашното решение на Апелативния съд, с което се подкрепя изискването на университета в Индиана всички студенти в кампуса да бъдат ваксинирани.

Това решение от август на 7-ми районен апелативен съд на САЩ е обвързано с дело на Върховния съд от началото на 1900-те, според което щатите могат да налагат на жителите да бъдат ваксинирани срещу едра шарка.

Тъй като адвокатът на ищците Джонатан Лубин твърдеше, че решението на Върховния съд е остаряло, Лий опонира, че това все още е законът на страната.

Този съд не може да пренебрегне обвързващия прецедент на Върховния съд, защото ищецът смята, че е остарял“, отсече той.