Техеран, 1967 година
Стефан Симеонов
На 85-годишна възраст почина легендарният треньор на българските щанги. Иван Абаджиев. Той започва да вдига тежести на 21 години през 1953 г. Бързо става добър щангист в категория до 67.5 кг. В тази категория той участва на световното първенство в Мюнхен през 1955 г. През 1957 г. в Техеран извоюва сребърен медал в леката категория. В Рим през 1960 г. по време на Олимпиадата приключва състезателната си кариера.
Преди Абаджиев да поеме националния отбор като старши треньор, българските щанги са без точки и се класират в световната ранглиста просто на база участие. На европейското първенство във Варшава през 1969 г. отборът на Абаджиев завоюват два златни медала, последвани от сребърни на световното. Следва висока оценка и признание - директива от ЦК - всички спортове да минат на двуразова тренировка. А двуразовата тренировка е патент на Абаджиев, отричана до този момент в българския спорт.
Две години и половина по-късно на олимпиадата Мюнхен през 1972 г. българските щангисти печелят три златни и три сребърни медала. Получават общо 38 точки и отборно са на първо място. Следват години, десетилетия на успехи - многобройни шампиони и медалисти. На олимпиадата в Москва през 1980-а българският отбор по вдигане на тежести е на второ място. Абаджиевите медали през годините са: 10 олимпийски, 59 световни, 79 европейски. И над 450 подобрения на световни рекорди - една невъобразима цифра. И не е само това. Негови възпитаници (Халил Мутлу, Наим Сюлейманоглу) носят 5 титли и на съседна Турция, след като са напуснали България.
Треньорът става носител на орден „Стара планина", а също и доктор хонорис кауза на НСА. Обявен е за най-добър треньор на България през 1985, 1986, 1989, 1997, 1998 и 1999 година, през 2001 г. е обявен за треньор на страната на ХХ век.
Двуразовите и триразовите тренировки са няколко пъти дневно. И във всяка се отмятат десетки тонове. Ключът в тази методика е адаптацията. Постоянно стресиран, организмът привиква към голямото натоварване и е способен да премине отвъд предела. Така българските момчета, без да познават стероидите, са побеждавали вече ползващи медикаментите съперници.
Специализацията, и то ранната, е друг ключов момент в работата на Абаджиев. Възрастта не е порок. И момчета под 10-годишна възраст може да тренират при него. Целият тренировъчен процес е централизиран и под постоянен контрол. И, разбира се, ключов момент е възстановяването. Особено във времето без стероиди възстановяването е особено трудно и някои по-слаби трениращи може въобще да не се адаптират.
Абаджиев комбинира познания в много науки като медицина, спорт, фармакология, физиология, биохимия, биомеханика и, разбира се, психология в създаването на единна тренировъчна система, която той често първо изпробва сам на себе си и после прилага на спортистите. Абаджиев е използвал всички позволени лекарствени средства независимо от цената им, за да подпомогне възстановяването на трениращите. Това включва от витамини през суплементи, та до истински лекарства. Легендарен е фактът, че треньорът е събирал от кланиците биволски тестикули и ги е давал на трениращите за сила. Друг негов прийом е пчелното млечице, според опонентите му забъркано със стероиди. Известно е също така, че той лично е правел коктейлите от добавки за своите момчета, което е довело до легендите за стероидните шейкове, които щангистите пиели „със затворени очи". Факт е, че стероиди е имало, но те навлизат в България сравнително късно, а победители в щангите страната има доста по-рано. Преди лягане момчетата пиели и по чаша червено вино за улеснен и сигурен сън.
За съжаление и този спорт има скрита страна. И точно допингът и стероидите неизменно са част от него. Няма спор, че има и лобита, и преднамерено съдийство, а е напълно възможно да има и предварително разделени медали. Но да се отдаде само на тях успехът на най-добрия треньор на България би било най-малкото несправедливо. Факт, че България не е била с най-богатия отбор, но винаги е била с най-добрите резултати. Блестящ треньор с научен подход към щангата, той, за разлика от Нешка Робева, се оказа недотам добър политик в един спорт, в който трябваше да бъде политик. В политиката той престоя като депутат само една година и после напусна по собствена молба.
Той е имал сериозна опозиция дори и в най-добрите си години. Осъждано беше всичко. Методиката му, действията му. Стероидите. Отношението му към възпитаниците му. Тайните добавки. Всичко. Първият бунт, за който знаем, бе през 1976 г. Собствените му възпитаници го предадоха. Това се повтори. На практика Абаджиев е изработил 10 олимпийски титли за България и 5 за Турция, като последните не са по негово желание, а от избягали от Родината негови състезатели. И то точно избягали политически, по уговорки. Но и за пари.
Близо 10 години Абаджиев е живял изпъден, в забвение, великанът на българския спорт е работил вече на възраст непрестижни дейности. В крайна сметка през 2007-а е санкциониран за „рецидиви в допинг скандалите" от управата на Международната федерация по вдигане на тежести. И са му отнети правата да се занимава с щанги. Наистина не знаем дали Иван Абаджиев е участвал в уговорки за медали и какви стероиди е давал на възпитаниците си. Но който смята, че треньорът може да отиде и да каже на един млад мъж с херкулесовска сила, тренирал ден и нощ и пълен със тестостерон: „Абе, сега се уговорихме и ти трябва да загубиш", на него не се препоръчва да става треньор по щанги.
Освен това е ясно, че много от шампионите имат собствени канали за доставка и информация и доста от тях вземат медикаменти и на своя глава, „зад треньора", и естествено не си признават, а „изчистването" на треньора после е неефективно. Но най-вече допинг скандалите в щангите вече станаха банални. Все по-очевадно е, че допингът стана мощно средство за нагласяне на първенства и уговорки. Пъдят се треньори и цели отбори заради допинг, открит у 1-2 състезатели, като е ясно, че останалите състезатели също доволно вземат стероиди, но просто минават „покрай" комисиите. Днешните свръхпостижения са налице само и благодарение на качествения допинг.
Когато противниците му решават да изолират Абаджиев от българската тежка атлетика, започва сривът й. Тежката атлетика е водещ спорт и спадът му се отразява и на останалите. Няма спор: с края на ерата „Абаджиев" дойде и краят на ерата на българския спорт.
Президентът на Международната федерация по вдигане на тежести Готфрид Шодел с възхищение казва за него: „Стана ясно - родил се е треньорът на света!" През последните години от своя живот Старшия, както го наричаха всички, е чудесно приет в САЩ. Към него валят предложения за работа в различни държави. Американците издават негова книга за щангите. Такава той няма издадена в Родината! По време на традиционния спортен фестивал в Кълъмбъс, Охайо, губернаторът на Калифорния Арнолд Шварценегер лично отива, за да се срещне с Иван Абаджиев и да го поздрави. В същото време в България е забравен. И по-лошо: обиден и отречен. С незабравим принос в щангите и силовия трибой треньорът Иван Абаджиев за съжаление се оказа жертва на новата българска култура и промените. Даже и всички обвинения към него да са верни, начинът, по който беше изоставен и отречен след цялостния му принос, е срамен.
Но „жертва" е неправилна дума за това, което е съградил. Това е дума, будеща съжаление, а името му не бива да предизвиква съжаление. Още има момчета, които тренират и спазват неговия пример. Неговата методика още работи. Това, което е съградил, още живее сред трениращите. Защото то е вечно, то е революция, то е магия, неподвластна на времето. То е спортен дух, който никакви машинации не могат да потулят. И този Абаджиев дух ще чака новия златен век на българските щанги.
