Десетки студенти от България всяка година участват в програми за пътуване и труд по света. Някои се връщат разочаровани
Четири български студентки попаднаха това лято във втората група, след като се включиха в програмата Work & Travel. Те искаха просто да поработят, да разгледат от Америка и да спечелят малко пари за обучението си в България. Но по всичко изглежда, че в началото на октомври ще се приберат в родината с празни портфейли.
Бояна Драганова, Таня Григорова и Златина Здравкова следват в Софийския университет. Приятелката им Кремена Тодорова е от УНСС. Чрез софийската фирма International Work Abroad, клон на американската American Work Adventures, те се включили в студентската програма Work & Travel. Още от България знаели, че ще летят до Чарлстън, Южна Каролина, където ще работят в два различни хотела като камериерки. От българската фирма им обяснили, че
работата не е особено трудоемка
изисква просто да спазват инструкциите и ще могат да си покрият както таксата за програмата от $400, така и да плащат наема за квартирата, а и да спестят достатъчно пари. „Според договора, който подписах, преди да тръгна от България, трябваше седмично да работя минимум 32 часа, да получавам заплатата си на всеки две седмици и да изпълнявам съвестно задълженията си като камериерка. На пръв поглед всичко изглежда нормално - има работно време, гарантирана заплата, която трябва да получавам във фиксиран срок, и задължения, които трябва да изпълнявам срещу възнаграждението от $8 на час", разказва Бояна. Когато обаче преди три месеца пристигнали в Чарлстън, нещата изглеждали доста по-различно.
Най-напред им обяснили, че работното време може и да е фиксирано, но изискванията понякога предполагат да се работи и повечко. Всъщност извънредният труд станал норма за четирите студентки. „Шефката на камериерките в нашия хотел ни разясни, че ни дава по 20 минути за почистване на стая независимо от големината й. Ако не покрием норматива, оставаме след работа да довършваме", жалва се Бояна. Подобни били изискванията и във втория хотел. На практика двадесетте минути стигали за почистване единствено на малките стаи. Привеждането в ред на по-големите и апартаментите отнемало значително повече време. „За да си спестят проблемите пред властите, в 5 РМ, когато приключва работният ден, шефовете ни карат да се отписваме, все едно сме напуснали хотелите. След това обаче ни задължават да се връщаме по стаите и да чистим. В началото ние отказвахме да се отписваме доброволно и като видяха, че сами няма да го направим, започнаха да ни отписват те от наше име." Така работодателят си спестява да плаща овъртайм.
Не стига това, ами се оказало, че и заплащането не е според обещания от България. Бояна продължава: „Работните часове, за които получавам пари, са между 15 и 20 на седмица - поне така пише в документите. Което не отговаря на часовете, които реално съм изработила и които са с около 10-15 повече. Върхът на сладоледа обаче бе, че от 30 дена
получаваме само чекове без покритие
Реално банкоматите ги разпознават, но след няколко дена от банките започват да ни звънят и да ни създават проблеми."
Българките се оплакали в софийската фирма. Оттам препратили жалбата им към American Work Adventures. Щом научили, че срещу тях има оплакване, босовете в двата хотела веднага пращали на свой ред жалба пък срещу българските студентки - че са мързеливи, не работят и само хленчат. „За чековете обясниха, че това е временен проблем - тъй като в един и същ период много служители теглели парите си, се получавало вакуум в банковите сметки, което с времето щяло да се оправи. На нас обаче тези оправдания не ни решават проблемите - банките ни наказват с $20 за това, че сме теглили суми от чек без покритие, и с още $12 лихва, понеже е невалиден. В същото време Marriott продължава да ни удържа по $150 на седмица за наем на квартирите, в които живеем", разказва Бояна. При всеки опит да си потърсят правата преките им шефове ги заплашвали, че ще ги уволнят. За студенти, пристигнали в САЩ по програмата Work & Travel, уволнение означава директно да бъдат качени на първия самолет обратно за родината си, независимо за какъв срок е J-1 визата им. Такава участ сполетяла студентка от Украйна. Един ден се разболяла, обадила се да предупреди, но в отговор просто й съобщили, че в такъв случай е уволнена.
Бояна е убедена, че начинът, по който се държат с тях, не е изолиран случай. Твърди, че е говорила и с други студенти от най-различни държави. От споделеното от тях разбрала, че е масова практика да срещат
презрително отношение
преминаващо границите на добрите човешки отношения и дори на закона. „Многократно си казвах, че съм в Америка само за лятото и трябва да се примиря с факта, че няма да изкарам пари. Но не мога да се примиря с това, че няма да имам пари дори да се храня. Не мога да се примиря с факта и че следващата година на моето място ще се озоват други български студенти, които също ще бъдат третирани като втора ръка в страната на неограничените възможности." Четирите момичета са много разочаровани от престоя си в Южна Каролина. „Постоянно ни се подиграват - вие от Боливия ли бяхте, България ли беше... Казват, че ще ти прекратят визата и че ще влезеш в един списък, заради който после може да лишиш цялото си семейство от шанса да посети САЩ някой ден." Бояна чака с нетърпение да се прибере в България и отсега се заканва повече да не мисли за участие в подобни програми, които повече приличат на Work & Trouble.
