Йоанна Иванова
Надали има нещо по-дразнещо от това съседът ви да слуша шумно музика, независимо дали става дума за дома ви или градския транспорт. Най-разпространената платформа за слушане на музика също има проблем със силата на звука, но е на път да го разреши. В края на май Spotify направи промени в силата на звука на всички 30 милиона песни на платформата си. Специалистите от бранша приветстваха решението на компанията, макар обикновените слушатели едва ли да са забелязали разликата. Тя обаче съвсем не е малка. Използвайки приложението Dynameter, което измерва динамиката на звука в една музикална компoзиция по различни показатели, група музиканти от Skonrokk Studios са тествали песни от различни жанрове (Red Hot Chili Peppers, Whitesnake и Miles Davis), за да установят, че всички те са станали осезаемо по-тихи отпреди.
Изглежда, за да се случи това, инженерите на Spotify са взели предвид стандарт на Европейския съюз за силата на звука на телевизионни и видеопрограми, наречен LUFS - „умна" единица за гръмкост, която отговаря на човешкoто възприемане на звук по-добре, отколкото децибелите например. Навярно всеки е имал инфарктната ситуация, когато буквално се налага да тича за дистанционното на телевизора, за да намали звука от рекламите. Това е и пръвоначалната идея на LUFS - да синхронизира гръмкостта на съдържанието по телевизията, като също така предпази потребителите от вредните за слуха нива на шума. Според данни на Световната здравна организация над 1 млрд. деца и млади са застрашени от частична загуба на слуха заради неправилна употреба на устройства за музика и поради високите нива на допустим шум по време на концерти. От първоначалните -11 LUFS Spotify e преминал на -14, каквито са и стандартите в бранша - видеата в Youtube отговарят на -13 LUFS, hifi музиката в Tidal на -14 LUFS, а файловете в Apple Music на -16 LUFS.
Освен че е предпазва слуха ни, решението на Spotify ще прекрати и компресирането на музикалните файлове на платформата с цел повишаване звука на песента. Една от основните техники за това е именно чрез компресиране на файловете. Както издава името, при този процес се поставя изкуствен „таван" върху високите тонове в песента за сметка на самото й качество. Подобно на ефекта на менгеме, компресирането покачва силата на звука, но води до "загуба" на информация от оригиналния файл. За последните няколко десетилетия средното ниво на звука при всеки един жанр се е покачило в пъти, достигайки критично вредни за слуха нива. Всичко това се случва с една-единствена цел - изпъкване на пазара и по-високи продажби. На нас (и слуха ни) остава единствено да се надяваме, че и други ще последват примера на Spotify.
