сн. „Сливен инфо”

Смърт чрез обесване. Такава присъда чуха двама българи от Нова Загора в Малайзия. Те бяха обвинени в трафик на 5,6 кг амфетамини. 27-годишният Иван Киров и с година по-младият Георги Бакалов бяха задържани на 18 май 2011 г. на международното летище „Султан Исмаил" в Джохор Бахру, южната част на островната държава, с хапчета за $497,000. Законите в най-голямата мюсюлманска страна в света предвиждат смърт за далеч по-малки количества наркотици и за твърде много престъпления. Така че присъдата над българите, макар и предизвикала шок в родината им, е нещо обичайно за Малайзия. Тъй като тя няма договор за правно сътрудничество с България, шансовете наказанието да бъде смекчено или пък те екстрадирани в родината им са минимални, обясниха експерти по международно право. Единствено кралят султан Мизан Зайнал Абидин може да вземе решение за помилване. България обаче няма дори свое посолство в Малайзия, нито някаква особена традиция на каквито и да било политически отношения с тази страна, които да подтикнат монарха към снизхождение. Осъдените, макар и все още без влязла в сила присъда, тъй като имат право да обжалват, твърдят, че са

били подведени и не са искали да стават мулета

Двамата обясняват, че са наети от сънародника си Георги Георгиев от Стара Загора. Той ги уговорил да пренесат малко виагра, като за „услугата" щял да им плати по $1,000. В Малайзия, където в повечето щати важат законите на шариата, свободното говорене за секс се смята за осъдителен порок, поради което лекарството за подобряване на потентността не се продава в аптеките. Но пък лекарството е търсено от мъжете на черния пазар и въпреки че официално е забранено, нелегалните продажби вървят доста успешно.

Данните до момента показват, че в началото на май 2011 г. тримата българи пристигнали с автобус в турския курорт Анталия, после отишли в Ирак, откъдето излетели за Малайзия. Организацията, която направил Георги, предвиждала с международния полет да кацнат на първия остров, а след това с вътрешен да се доберат до столицата Куала Лумпур. Причината била, че във вътрешните полети не се извършва такава строга проверка. В столицата обаче още на гишето за паспортен контрол на местните полицаи направило впечатление, че Георгиев има няколко печата от Малайзия - това било четвъртото му влизане в страната. Униформените се усъмнили и проверили обстойно багажа. В неговия така и не намерили нищо, но пък в този на съпровождащите го съзрели интересната находка. Това впоследствие дало основание на местния съд да счете, че

за Георгиев няма доказателства за трафик

на наркотици. Според решението на магистратите старозагорецът може да е организатор на наркоканала, но не е внесъл реално дрогата, докато другите двама били наясно какво пренасят и заради това им се полага най-тежкото наказание.

Така Георгиев бе екстрадиран обратно в България, а процесът срещу Иван и Георги продължава. Двамата българи имат адвокат. Макар и без своя дипломатическа мисия, България все пак има почетен консул, чиито правомощия са силно ограничени до рамките на представителни функции. Той присъства на предварителното изслушване на свидетели и на няколко закрити разпити. Българското посолство в Индонезия, чийто ръководител е акредитиран и за Малайзия, многократно искало официална информация от властите за ареста и хода на делото, но до последното заседание, на което е четена присъдата, не е получавало отговор. Затова след произнасянето на първа инстанция шефът на дирекция „Америка, Азия, Австралия и Океания" във Външното министерство Ангел Орбецов замина спешно на 5 ноември за Малайзия. При срещите си той трябваше да обясни, че България е против смъртното наказание като наказателна мярка. Освен това София ще иска съдействие по казуса и от Европейската служба за външно действие, която има представителство в Куала Лумпур. Междувременно временно управляващата посолството в Индонезия Катина Новкова се е срещнала с осъдените българи, които заварила в добро състояние. По информация от адвоката им Притан Синг

те ще обжалват пред Апелативен съд

Самият г-н Синг обаче вече уточни, че е бил нает само за първата инстанция и няма ангажимент към защитата по-нататък. Освен това добави, че практиката в Малайзия показва, че в 80 на сто от делата следващите две инстанции на съда потвърждават решението на първата. Затова единственият шанс на българите остава помилване от султана.

„Не мога да говоря. Няма как да се видим." Само това успя да изрече през сълзи бащата на Иван - Киро Костов. Веднага след като разбраха за присъдата, роднините на младежа се събраха в дома на баща му до жп гарата в Нова Загора, пише в репортаж на в. „Стандарт". Ужасната новина първо разбрала сестрата Даниела, която е учителка в местния механотехникум. „Съжалявам", произнесе тя по телефона, а гласът й заглъхна в ридание. Бащата на Георги - Диньо Бакалов, със сигурност не е бил в дома си в деня на присъдата. Шефът му от завод „Перла" също идвал да го търси, обясниха съседи. „Чух се със сина ми малко преди да бъде произнесена присъдата. Разказа, че делото е 50 на 50 . Георги никога не бил притеснен, винаги е бил оптимист. Той мразеше наркотиците. Не мисля, че адвокатът им си върши добре работата. Разбрах, че Министерството на външните работи се е задействало. Човек от Външно вече се свърза и с нас. Имаме информация, че в близките няколко месеца парламентът в Малайзия ще отмени смъртното наказание. Сигурен съм, че ще бъде така и очаквам правителството да си свърши работата, да се сключи договор с клауза да излежат евентуалните си присъди в България", обяви Диньо Бакалов.

Двамата младежи живеят един до друг в блокове с номера 20 и 21 в квартала. „Заедно учеха в механотехникума, бяха безработни и заедно си търсеха работа,

заедно са решили да тръгнат да рискуват в Малайзия"

споделиха техни връстници от близките кафенета. Те познавали Иван и Георги като нормални и свестни младежи, които не са имали криминални прояви. Бащата на Иван е шофьор на линейка в местната болница, а майка му е санитарка. Близките му теглили кредит от $20,000, за да осигурят адвокат на сина си. Бащата на Георги - Диньо, пък е ипотекирал жилището си, за да получи кредит - също 20,000 долара. Адвокатът Синг най-напред уверявал, че българите ще се върнат до една година, щом излезе химичният анализ на това, което са пренасяли. После пък твърдял, че съдебното жури е на тяхна страна и ще се измъкнат. В дните преди последното заседание по процеса си взел отпуск и отпътувал за Индия.

35-годишният Георги Иванов Георгиев, по прякор Червената Соня, който навил двамата да станат мулета, е известен на полицията в Стара Загора и е лежал в затвора за наркотици в периода 2001 - 2003 г. Започнал кариерата си на престъпник в редиците на Митьо Очите като негов т.нар. лейтенант - наркокадър от средно ниво, който следи за изпълнението на поставените задачи. Близките на младежите са категорични, че именно старозагорецът ги е подвел. Обещал им сравнително малък хонорар за „услугата", тъй като Георгиев обяснил, че работата е безопасна и няма риск. Засега е известно, че той е напуснал България още в средата на юли и повече не се е връщал. Предполага се, че се е установил някъде в Европа, за да е по-далеч от близките на осъдените.

Двама австралийци са първите обесени за трафик на наркотици в Малайзия през 1986 г. Тогава чужденците опитали да влязат в страната с 14 г хероин. Малайзийското правосъдие досега никога не се е поддавало на външен натиск или лобиране с цел намаляване на присъда или помилване. Строгите закони в държавата забраняват търговията с наркотични субстанции и всеки, който притежава количества над 15 грама хероин, 200 грама марихуана, LSD, кокаин и синтетични наркотици, се третира като трафикант. Смъртното наказание се прилага единствено чрез обесване - практика, която е залегнала в ислямското право. Ако българите бяха внесли дрога в съседните Тайланд и Индонезия, имаха реален шанс да се измъкнат с дълъг срок затвор и след 10 години да се приберат в България. В момента двама германци и мароканец очакват присъдите си. Те бяха заловени при опит да внесат 10,2 кг метамфетамин на 1 януари. Тримата пристигнали в Малайзия с полет от Истанбул. Оказва се, че стриктното прилагане на законите не стряска наркокуриерите - миналата година властите са заловили на летището в Куала Лумпур 195 кг наркотици и са арестували 30 души. През последните шест години обаче осъдените не се обесват веднага, а изчакват по затворите. Някои смъртници лежат там по две и три години.