Росица Стойкова

Той е най-големият полярен пътешественик. Но не е нито Руал Амундсен, нито Фритьоф Нансен. Името му е Бьорге Аусланд и е роден в Норвегия през 1962 г. Зад гърба си има експедиции, които поставиха нови хоризонти пред човешките възможности. Стигна сам, със ски и без никаква помощ до Северния и до Южния полюс, прекоси сам Антарктида и Арктика и стигна до най-северната точка на планетата в арктическата нощ.

„Смъртта е постоянен спътник по време на експедициите ми. Затова, когато вървиш по ръба, е много важно да вземаш правилните решения. Понякога, за да оцелееш, трябва да се възползваш от наглед невероятни възможности. Но винаги трябва да си от правилната страна на тази невидима линия. Да не рискуваш прекалено."

Бьорге започва още през 1986 г. в Гренландия. Решава да прекоси ледения остров и не се съмнява в успеха, защото детството му е минало в пътешествия. Изборът на тази дестинация не е случаен. Точно тук през 1888-а Нансен слага началото на полярните изследвания. Малцина са минали по стъпките му. Полярниците твърдят, че ако прекосиш Гренландия, си направил най-трудната експедиция в живота си.

През март 1986-а Бьорге влиза във вътрешността на Гренландия. Сблъсква се с огромна денивелация, разпадащи се ледени полета и светкавични промени в атмосферните условия. Ходи със ски най-малко по осем часа на ден, спи в палатка и се научава как да прекарва дни наред в арктическия студ, без да губи сили. Пътуването му продължава 37 дни, през които трупа безценен опит. Той ще му позволи да осъществи пътувания, считани за невъзможни.

Може ли експедицията в такива екстремни условия да се планира изцяло? „Обикновено може да предвидиш 80 на сто. Затова една от тайните на успеха е да се справяш с изненадите. Физическата и психическата подготовка са важни, но ако нещо се обърка или се счупи, трябва да намериш решение. Когато повторихме историческото пътуване на Нансен през Франц-Йосифовата земя, храната ни свърши. Имаше реална опасност да умрем от глад. Затова си направихме мрежи от бельо и ловихме птици. Така оцеляхме."

През 1990 г. Бьорге започва да пише новата история в полярните експедиции. Решава да отиде до Северния полюс, но по най-трудния начин - без чужда помощ, само със ските и с багажа, с който потегля в първия ден. Заедно с Ерлинг Каге влачат 100-килограмови шейни. В тях е всичко, от което имат нужда - от екипировката и храната до техниката и спалните чували. На 4 май, след 800 км и 58 дни, стъпват на Северния полюс и стават първите хора, достигнали без странична помощ.

Кое е най-важното за подобно пътуване? „За да покориш Северния полюс, но това важи и за Хималаите, трябва да имаш ясна цел. Нужни са огромна издръжливост и вътрешна сила. Трябва да си упорит. Когато подготвят експедиции, хората мислят за екипировка и за тренировки, но забравят, че трябва да имат вътрешна сила и психическа издръжливост. А когато си преуморен и времето е лошо, точно те ти помагат да продължиш."

Пътуването буди огромен интерес в целия свят. И вдъхновява Бьорге за нещо немислимо - солово покоряване на Северния полюс без странична помощ. Тръгва на 2 март 1994 г. Стига 52 дни по-късно - на 22 април. Предизвикателствата са много, но Бьорге вече знае как да преодолява не само физическите, но и психическите проблеми. Да продължава въпреки самотата и отчаянието. Винаги носи със себе си вещи на членове от семейството си. Те му напомнят кое е най-важното.

През 1995-а Бьорге решава да стане първият човек, прекосил Антарктида от единия до другия бряг през Южния полюс. Минава полюса, но прекратява пътуването си заради измръзвания. Става първият човек, достигнал двата полюса сам, със ски и без чужда помощ, но не завършва експедицията. Връща се в Антарктида година по-късно и пресича Ледения континент. За 64 дни навърта 2,845 километра. Най-ниската температура през тези дни е минус 56 градуса по Целзий. Шейната му тежи 178 кг, а стига надморска височина 3,400 м.

„Антарктида е трудна, защото дни наред пейзажът не се променя. Виждаш една планина в далечината, но вървиш до нея повече от седмица. Тези ледени полета са идеални за философски размисли. Там се научих да присъствам истински в живота си - да съм „тук" и „сега". От философска гледна точка това е една от главните причини за експедициите ми. Хората имат склонност да мислят за утрешния ден, как да се вместят в поставените им срокове, какво ще се случи в някой друг момент. Така „утре" никога не идва. И не контролират времето си. На полюсите е точно обратното. Изживяванията са истински, фокусираш се върху времето, маршрута, ските. Това е вид медитация. Приближаваш се съвсем близо до себе си и до природата. Добре звучи, нали? 2,000 километра медитация..."

През 2006-а идва ред на най-трудната експедиция на Бьорге. Отправя се към Северния полюс в разгара на полярната зима, когато слънцето не се появява над хоризонта, а денят малко се различава от нощта. На 22 януари с Майк Хорн тръгва от нос Арктически и за два месеца се справя с плаващи ледове, бели мечки, температури по-ниски от минус 40 и опасни инфекции. Двамата стигат полюса на 23 март. И доказват, че пред човешката воля няма граници.

Какво означава „нормален живот" за Бьорге Аусланд? Бил е на Северния полюс 20 пъти. Ходил е там сам, с групи и точно там организира сватбената церемония с любимата си Хеге. Студът, ледът и вятърът не го плашат, но любимото му място е едно градче, разположено също на север, край бреговете на Норвегия - остров Мансхаузен. Там има вила, където често ходи със семейството си. Ловят риба, гребат, плават с яхта. Спокойно е и има малко хора. В останалото време Бьорге тренира и поддържа форма. Всеки ден работи в компанията си за туристически преходи. Има ангажименти и в Мансхаузен, където строи няколко къщи за туристи. Планира и нови експедиции. Ще прекоси 20 от най-големите ледници в света. Досега е минал 8, остават му още 12.

А не иска ли да прекара няколко дни на топло? „Скоро тръгваме със семейството ми за Френска Полинезия в Тихия океан, където ще плаваме с яхта около островите. Ще учим със съпругата ми петгодишната ни дъщеря да плува. Никога не съм бил в този район. Не обичам плажовете, но обожавам да плавам от един остров до друг. Там няма много хора. А може би разбрахте, че обичам природата. Тя е справедлива и не си променя мнението..."