Историята на САЩ помни много отвличания. Част от тях са в т.нар. студени досиета на ФБР, други обаче са били разкрити във времето. Някои от тях са на младо момиче, отвлечено от индианци, забременяло, а по-късно умряло от глад.
Други пък са на популярни личности като сина на певеца и смятан за кръстник на мафията Франк Синтара.
Синтия Ан Паркър
Прочети още
През 1836 г. младата Синтия Ан Паркър, брат й и още няколко души са отвлечени, когато „Форт Паркър“, резиденцията на семейството й в Централен Тексас, е нападнат от команчите. Докато другите пленници са освободени, момичето остава в племето през следващите 25 години, омъжва се и има двама сина и дъщеря.
През 1860 г. тексаските рейнджъри залавят трима индианци и остават шокирани, когато виждат, че сред тях е синеоката Синтия, пишат от chr.bg. Tя е била насилствено отведена от семейството си в команчите, изоставяйки малките си синове. Твърди се, че се опитва да избяга много пъти, но никога не успява. В крайна сметка умира през 1870 г., предполага се, че от глад.
Един от синовете й, Куана Паркър, става военачалник и повежда племето си в битката срещу бялата експанзия в Тексас в средата на 70-те години на XIX век.
Когато опитът се проваля, той се съгласява да се засели в резерват в Югозападна Оклахома и става, според „Британика“, „главен вожд на всички команчи“. Той разяснява на племето бялата цивилизация, като същевременно се застъпва за своя народ. Дори се сприятелява с Теодор Рузвелт и присъства на встъпването му в длъжност през 1905 г.
През 1910 г. Куана урежда останките на майка му да бъдат погребани близо до дома им в Оклахома, но през 1957 г. те отново са преместени в националното гробище „Форт Сил“, където се намират и тези на други индиански легенди като Седящата мечка, Сатанта и Ритащата Птица.
Нел Донъли
По време на икономическите трудности на Голямата депресия има хиляди отвличания – включително отвличането и убийството на малкия син на Чарлз Линдберг през 1932 г. Сред жертвите е и жителката на Канзас Сити, Мисури, Нел Донъли, една от най-изтъкнатите модни дизайнерки в страната; нейната марка „Нели Дон“ осигурява малко стил на по-пестеливите жени от този тежък период.
Тя дава работа на над 1,000 души и превръща Donnelly Garment Company в бизнес за 3.5 млн. долара – нечувана цифра за онова време, но и причина да привлече вниманието на неподходящи хора.
На 16 декември 1931 г. Донъли и шофьорът й попадат на засада от въоръжени мъже, които ги принуждават да излязат от колата и ги откарват в скривалище на час път. Те карат Донъли да напише бележка с искане за откуп в размер на 75,000 долара, като добавят, че ако той не бъде получен, шофьорът ще бъде убит, а Донъли ще бъде ослепена.
Изпаднал в паника, съпругът на Донъли наема на помощ техния приятел и съсед Джеймс Рийд – който се оказва бивш американски сенатор с много полезни връзки, включително с организираната престъпност. Той се свързва с престъпния бос Джони Лазия и го заплашва: Или организацията му ще помогне за намирането на Донъли, или ще си има проблем със закона. Заплахата проработва и хората на Лазия откриват похитителите и им казват да прекратят цирка незабавно, ако не искат да се сблъскат с най-големия мафиотски бос в Канзас Сити. Така като по чудо Донъли и шофьорът й са освободени на 18 декември.
Прочети още
И тримата похитители са идентифицирани, арестувани и вкарани в затвора. Но историята не свършва дотук. Няколко години след отвличането Нел се развежда със съпруга си и се омъжва за мъжа, който я спасява – Джеймс Рийд.
Десетилетия по-късно цялата история излиза наяве: Донъли и Рийд са имали връзка много преди отвличането, дори са имали син Дейвид, за когото Донъли и първият й съпруг са твърдели, че са го осиновили.
Мери Макелрой
Това отвличане също ни пренася в Канзас Сити през 30-те години на ХХ век. На 27 май 1933 г. Мери Макелрой се наслаждава на гореща вана в дома си, когато двама мъже, маскирани като доставчици, влизат с взлом в къщата й, надвиват персонала с револверите си и изкарват Мери от ваната. Позволяват й да се облече и след това я отвеждат в къща на около 16 километра в Шоуни, Канзас, където я приковават към стена в мазето.
Похитителите искат 60,000 долара от бащата на Мери – Хенри Макелрой, градски управител на Канзас Сити, който имал тесни връзки с корумпирания политически бос Томас Пендъргаст. След като се договарят за 30,000 долара, Хенри предава парите и Мери е освободена ден по-късно. Четирима мъже са арестувани скоро след това, а един от тях в крайна сметка е осъден на смърт.
Мери обаче започва да съчувства на похитителите си, като твърди, че те са били напълно учтиви, докато са я държали като заложник, и дори са й подарили цветя, преди да я освободят. Смъртната присъда я разстройва дотолкова, че тя моли баща си да й помогне да изкара отсрочка за изпълнението на присъдата.
Франк Синатра-младши
На 8 декември 1963 г. светът все още се съвземаше от убийството на президента Джон Ф. Кенеди, когато от друга американска легенда идва нова тревожна новина. 19-годишният син на Франк Синатра е отвлечен. Той тъкмо бе започнал кариерата си на певец и е на представление в Harrah’s Club Lodge край езерото Тахо в Стейтълайн, Невада, когато двама мъже, отново преоблечени като доставчици, го отвличат от гримьорната му.
Два дни по-късно похитителите се свързват с Франк-старши и искат 240,000 долара (около 2.3 млн. долара днес). На Синатра-старши (който уведомява ФБР) са дадени конкретни инструкции, включително да общува само от улични телефони и да остави парите между два училищни автобуса в Сепулведа, Калифорния, на 11 декември. ФБР пуска парите и докато двама от похитителите отиват да ги вземат, третият, Джон Ъруин, се разколебава. Той освобождава Франк-младши, който по-късно е намерен да се скита из Бел Еър, след като изминава километри пеша.
Въпреки че не е видял много, младежът успява да предостави достатъчно подробности, за да стигне ФБР до къщата, в която е бил държан в Канога Парк, където намират допълнителни доказателства. Тогава Ървин признава за престъплението на брат си, който от своя страна се обажда на Бюрото и тримата похитители са арестувани.
Оказало се, че Бари Кийнън, мозъкът на операцията, познава сестрата на Франк-младши Нанси още от гимназията. В един момент Кийнан казва, че са обмисляли да отвлекат Тони Хоуп, сина на Боб, но „това не изглеждаше много американско“ предвид подкрепата на Боб Хоуп за американските войски. В крайна сметка похитителите излежават по-малко от пет години в затвора, а след като излизат на свобода, Кийнан започва да се занимава с недвижими имоти и през 1983 г. вече има лично богатство от 17 милиона долара.
Пати Хърст и Стокхолмския синдром
Пати Хърст е един от най-добрите примери, които могат да съществуват за толкова добре известния Стокхолмски синдром. Психологичният феномен получава името си при опит за банков обир, при който заложниците рязко сменят своята позиция и не разглеждат насилниците си като врагове, а като приятели и дори са готови да ги защитават. Психолозите за първи път разглеждат този феномен и подозират, че много скоро ще се прояви отново, превръщайки работата на парламентьорите в истински кошмар. Най-важното е, че никой не е застрахован от него – нито богат, нито беден. Можем да забележим впечатляващо привличане в най-странните възможни ситуации.
А един от най-популярните примери е Пати Хърст. Тази дама е внучка на американския публицист Уилям Рандълф Хърст – човек, който създава медийна империя и достатъчно средства за отглеждането на няколко поколения. Когато започва да учи, семейството й, което наследява определени суми от бизнеса, не смята, че е необходимо поставянето на охрана. Бащата на Пати вярва, че след като е един от многото наследници, няма да привлича толкова внимание към похитители. Пати посещава различни училища за момичета, сменя няколко колежа и накрая се прехвърля в университета в Калифорния. Дели малък апартамент с годеника си и сякаш всичко е нормално. Това, което младата дама не подозира е, че вече е набелязана от така наречената Освободителна армия на Симбионе.
Макар и малко известна, същата започва да извършва банкови обири и евентуално успява да убие двама души по време на своите опити за постигането на симбиоза. Според Доналд Дефрийз, думата определя и самата политика на тази странна фракция – създаването на тяло от други по-малки тела, които живеят в любов и хармония. Въпросната армия използва символа на кобра със седем глави и според тях, всяка една глава била пълно олицетворение на идеята за съвършена симбиоза. По-късно различни журналисти ще открият същата в някои древни индийски философии и ще разберат самия смисъл.
На 4 февруари е публикувана снимка на Пати и нейния приятел във вестника.
На социалната страница е обявен техният годеж, а най-голямата глупост е, че някой е поставил и адреса им. Идеята на новите бунтовници е да отвлекат именно Пати, а благодарение на престижното й име похитителите вярват, че ще успеят да спечелят вниманието на медията. Отначало искат освобождаването на двама затворници, но ФБР отказва. Следващата стъпка е да поискат откуп на стойност от 4 милиона долара, но малко след това вдигат сумата на 400 милиона долара. Интересен факт е, че не е предоставена банкова сметка – откупът трябва да бъде предаден под формата на безплатна храна за обществото. За съжаление бащата на Пати успява да изтегли само 2 милиона долара и закупува храна на същата стойност, разпределяйки я на хора в „нужда“. Поради лошата логистика, безплатната храна мотивира мнозина да се хвърлят като озверели и да създадат още по-сериозен хаос. Групировката отказва да освободи своя заложник.
След като властите продължават да я издирват, на 3 април 1974 г. – два месеца след отвличането – внучката на един от най-влиятелните хора в САЩ заявява на аудио касета, че се е включила в организацията и приема името Таня. Името идва от Хайди Тамара Бунке Бидер – приятелка на Че Гевара. С приемането на новата революционерка е време и за действия. Пати е заснета за първи път в 10 часа сутринта в банка „Хиберния“ в Сан Франциско. Бившата заложничка държи карабина М1 и държи заложници. По-късно ще сподели, че не е искала да участва в обира, но е била принудена. Организацията успява да вземе 10,000 долара – нищо повече.
Един от шофьорите ще си спомни много добре похитителката и по-късно ще даде показания в съда. Двойката решава да избяга и да се отдалечи от квартирата. ФБР обаче успява да намери адреса и при престрелка да убие шест от членовете там. Вечерните новини съобщават, че най-вероятно похитената Хърст също е умряла по време на престрелката.
