http://bgvoice.com/public/files/gallery/1406.jpg

Александър Беленкий, „Живой журнал"

„Столипиново" оглавява класацията на най-лошите места за пътешествия, оставяйки далеч след себе си дори бразилските фавели (бедни, но гъстонаселени квартали в големите градове - б.р.). Във всеки голям град на България има обособен цигански район. Този в Пловдив обаче е най-големият, а в самото му начало даже можете да го объркате с Русия. Циганите не умеят и не искат да се адаптират към други общества. Те са различни, макар и да живеят с нас от стотици години.
Всички ме убеждаваха да се откажа от това пътуване. Само идиот може да отиде в „Столипиново" със скъп фотоапарат. Но аз отидох.
Разбира се, беше страшно. Но си поставих за цел да попадна тук още преди да реша да тръгна за България. Първоначално обиколих района с кола и видях целия колорит. Вие сами виждате - това са същите наши съветски многоетажки, които не се отличават от който и да е руски спален район.
Буквално в последния момент получих писмо от russ_yo, който ми пишеше, че чете моите статии, живее в Пловдив и е готов да ме съпроводи в циганското гето. Така се отправихме заедно с него в най-големия разгар на деня. Предварително оставихме неговия автомобил в покрайнините на района, заключвайки вътре всички документи, часовници, пари и телефони. Всичко освен фотоапаратите.

Някога това е бил най-обикновен спален район във втория по големина град в България. Социалистическите панелки са почти  идентични със съветските. Районът е именуван в чест на ген. Столипин. Голямото количество руски автомобили добавя още прилики  с Русия. Но е достатъчно само да надникнете вътре в дворовете и такова нещо в Русия вече е невъзможно да се види! Даже в най-кошмарния сън, дори в най-изостаналия руски регион такава картина не съществува.

Ние не останахме незабелязани. Контактът с циганите започна буквално на секундата след като се появихме. Всички разговори водеше Руслан - моят сподвижник, понеже  знаеше български. Той поемаше любопитните погледи върху себе си, докато аз спокойно фотографирах циганите.

В края на краищата очаквах подобна реакция. Вариантите бяха два: или хората ще ни се радват, или ще ни се ядосат и ще ни подгонят. Всички обаче с удоволствие ни позираха, усмихваха се, точно така, както реагират на чужденци с камера в някои азиатски страни. Децата просто настояваха да бъдат заснети, при това във всички възможни пози.

Не знам колко дружно живеят циганите, но много компактно. Искаш - не искаш, трябва да общуваш със съседите и дори да участваш във всички празници. На сватбите циганките обличат най-личните си одежди, с което правят приликата си с индийките поразителна. Разказват, че циганите са се откъснали от индийския народ преди хилядолетия и оттогава скитат по света.

Но да се върнем на „Столипиново". Как е започнало всичко? Това бил най-обикновен район до момента, в който българските власти не решили да извършат социален експеримент още по социалистическо време. Започнали да раздават безплатни квартири в многоетажните панелки на цигани наред с българите. Първото, което циганите правели след настаняването, било да запалят огньове пред блоковете с паркета от новите си квартири. След краха на социализма циганите първи се включили в новите правила на играта и се наместили в пазарната икономика. Откачили всички стъкла, дървени и пластмасови части, въжетата на асансьорите и всичко останало, което могли, и го предали на вторични суровини. Най-общо - постъпили като всички нормални цигани.

И сега, много години след тези описани събития, аз виждам в квартала напълно обичаен живот. Майки и баби се разхождат с децата, навсякъде работят магазини и лавки. Мнозина от циганите дори работят. Някои са ковачи - напълно циганска професия. Мнозинството все пак и днес продължава да събира метал за скрап, част от него, естествено, крадена. Но това също е в реда на нещата.

Как живеят циганите в домовете си? Има и прекрасни, и отвратителни апартаменти. В този, в който ни поканиха, е чисто и спретнато, а обитателите му се събуват пред входната врата. Мебелировката и уредите вътре са от най-скъп клас, но има проблем - водата тече с пясък, а електрически ток има само в определени часове. До горните етажи водата често дори не достига. Циганите не мислят, че трябва да плащат комуналните си услуги, за това те ги получават безплатно. Имало е случай, в който електрическата компания е спряла тока на целия район, но заради предстоящи избори и особено след вой от ЕС той отново е бил пускан. Затова пък междублоковите пространства са запълнени с тонове боклуци, които никой не събира и не извозва, понеже и това струва пари. Изчистването на боклука е и безполезно. Веднъж общината го организирала, но само за няколко дни районът отново се е отрупал с боклуци. Жителите много обичат да изхвърлят всичко през прозореца, защото така им е по-удобно.

И нека ви издам накрая тайната как успяхме безпрепятствено да се разходим из „Столипиново" и да снимаме навсякъде. Циганите ни разпитваха кои сме и откъде. Руслан им обясни, че сме дошли  да снимаме в каква мръсотия са принудени да живеят и как българското правителство не се грижи за тях. Това беше удар в десетката. В собствените си очи те обичат да обвиняват за проблемите си всички освен себе си. Даже се гордеят с това.