сн. ,,Вашингтон пост”
В понеделник се навършиха 20 години от деня, когато сътрудникът на ЦРУ Олдрич Хейзън Еймс призна, че е шпионирал за СССР и Русия и бе осъден на доживотен затвор. Щастието му се усмихва през септември 1983 г., когато е назначен за шеф на разузнаването в отдел ,,Съветски съюз", и то главно заради небрежното отношение на новия шеф на ЦРУ към контраразузнаването - Уилям Кейси. Еймс бързо расте в йерархията и стига до пост, който му позволява сам да вербува агенти на ЦРУ. Така той се сближава с работещите в съветското посолство във Вашингтон. Усетили почти веднага жадната за пари натура, руснаците не се поколебават и за миг и задействат своите методи за контрашпионаж. От вербовчик Еймс бързо се превръща в завербуван. Еймс не е обичан в управлението. Самият той презира методите на Кейси, намира ги за остарели и консервативни и не крие мнението си за тях. Той е разочарован от отношението на колегите си, от самата си работа, която не му носи вече удовлетворение - едни шпиони вербуват други шпиони, които им разкриват информация за трети шпиони. Безкраен низ от хора, дати, съглашения и контрасъглашения, на двойни и тройни игри, от които не вижда победители. Намира се в средата на развод с бившата си съпруга, а се кани да сключи с брак с колумбийката Мария дел Росарио - жена със скъпоструващи претенции. Не стига, че трябва да й задоволява всяка прищявка, но има да изплаща обезщетения и на съпругата си. Парите не му достигат. Няма собствена къща, нито пари в банката. Живее в скромен едностаен апартамент и с годишната си заплата от $60,000 не може да си позволи нищо по-добро.
Папките в сейфа в службата му са безценно съкровище за ЦРУ. Еймс знае това. Знае и тяхната истинска цена.
Руснаците пък знаят как да я платят. Еймс се превръща в един от малкото съветски агенти, които започват да служат на комунизма не от идеологически подбуди, а само заради пари.
Под предлог, че започва акция за вербуването на съветския дипломат Чувахин и ще си уговаря занапред срещи с него, Еймс умело замаскира бъдещите си действия пред своите колеги. За кратко време руснаците получават имената на всички US шпиони, действащи в СССР. Действията им обаче показват, че колкото и да ценят къртицата Еймс, с лека ръка са готови да се отърват от нея. Принципите на шпионажа изискват, когато си се сдобил с агентите на врага, да не ги арестуваш наведнъж, за да не разкриеш собствената си къртица. Но в КГБ правят именно това - арестуват и екзекутират всички от списъка до един за съвсем кратък период. Така американската разведка е ликвидирана, но е подаден сигнал на ЦРУ, че в редиците му има шпионин. За услугите си Еймс получава близо $2 милиона - най-голямата сума, която съветското разузнаване е плащало на американски шпионин. С тях той най-после си купува самостоятелно жилище, и то за $540,000, започва да пилее безразборно и да кара скъп ,,Ягуар".
ЦРУ и ФБР си сътрудничат и сформират два екипа - ,,Драматичен актьор" на ФБР и ,,Небесна светлина" на ЦРУ. По-късно е изготвен и списъкът, известен като ,,Фанатик". В него фигурират 198 имена на хора с достъп до секретна информация, които трябва да бъдат разследвани за шпионаж. Впоследствие списъкът е стопен до 29 заподозрени. Сред тях е и Олдрич Еймс. На 15 март 1993 г. ловците на къртици предават крайния си доклад на директора на ЦРУ Р. Джеймс Уисли, който е просто бесен - в ЦРУ наистина има предател. Разследването срещу Еймс е под названието ,,Проститутка". Подслушват телефона му, следят и записват всяка негова крачка от малък самолет, летящ над града. В сгоден момент претърсват жилището му и в едно от кошчетата за боклук намират малки листчета със следните надписи: - ,,Готов съм да се срещнем в Б 1 окт."; ,,Не мога да прочета Север 13-19 сент."; ,,Ако се срещнете с мен в Б. 1 окт. Мл. Сигнализирайте Север"; ,,Никакви съобщения в Тръбата"; ,,Ако не можете... с мен 1 окт. Сигнал. на Север след 27 септ. с послание в Тръбата".
Следователите бързо разшифроват написаното. ,,Север" и ,,Тръба" означават тайници, а Б. е Богота, столицата на Колумбия. Агентът на ФБР, който води операцията по задържането му, Лес Уайзър, я провежда на 21 февруари 1994 г., докато Еймс излиза с колата си от къщи. На агентите, които му слагат белезниците, той казва: ,,Правите голяма грешка! Сбъркали сте човека!" Но грешка няма. Преди съдията Клод Хилтън да оповести присъдата, дава думата на подсъдимия. Еймс се изправя: ,,Изпитвам дълбока симпатия и дори съчувствие към хората в бившия Съветски съюз и другаде, които може да са пострадали от моите действия. Направили сме един и същ избор и търпим едни и същи последици."
