В навечерието на най-българския празник 24 май ще се разходим по тематичен маршрут. Представете си, че сте в България, че е почивен ден, че нямате работа, че идва 24 май... Поемаме към Плиска. Все още малко хора знаят, че в първата българска столица от две години има нова забележителност - уникалния Двор на буквите. Атракцията, посветена на нашата писменост, бе открита на 2 май 2015 година по повод честването на 1150-годишнината от Покръстването на българите в източноправославната християнска вяра. Тогава Старата базилика посрещна висши духовни и светски личности от цялата славянска общност за Божествена света литургия по случай празника.

Ориентир към Двора на буквите може да бъде огромният 12-метров кръст, който се издига зад висок каменен зид. На него е окачен герб със стара българска розета, обрамчена от името на Плиска и завета на Аспарух - „Тук ще бъде България!". А на дървената порта с обикновени букви е изписано: Двор на кирилицата. Влезете ли вътре, ще се убедите, че това е един уникален не само за България, но и за света културно-исторически комплекс.

Инициатор за създаването на този своеобразен дом на кирилските букви е Карен Алексaнян - арменец, установил се в България и научил много за историята ни. Той бил вдъхновен от житията на светите братя и техните ученици. Под въздействие на прочетеното той видял във въображението си дома на Есхач, където Климент, Наум и Ангеларий преработили глаголицата в кирилица, съобщили радостната новина на цар Борис и го поканили да му я покажат. Представил си царя, седнал на трон в единия край на двора, а пред него - буквите, наредени като войници на църковнославянщината. В далечината пред западния зид видял голям кръст, а пред него като бели видения - образите на свети Кирил и свети Методий. Така се родила идеята за изграждането на Двора на кирилицата, в който всяка буква носи свое собствено послание.

Високите над 2 м кирилски букви са изработени в Армения от 12 арменски скулптори, ръководени от народния майстор Рубен Налбандян, и са транспортирани до България с 2 камиона. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата и силата на арменската земя. Шест от буквите изписват името на първата българска столица ПЛИСКА. Останалите са разположени свободно върху затревената площ, без да следват азбучния ред.

В двора е и каменният параклис „Св. Борис I Покръстител". Аскетичната атмосфера в него спомня тайното покръстване на Борис и внушава единяването на управника и духовника, непримиримия борец за християнизация на българите и смирения монах, търсещ душевно успокоение след трудните години на царуването си. Параклисът е осветен на 25 април 2015 г. от Варненско-Преславския митрополит Йоан, а всяка свещ, запалена в него, е лепта за поддържане на църквата в Плиска.

Вдясно от тежката врата на параклиса е камъкът с кръст - хачкар, на който е написано на арменски: „Този камък хачкар е поставен в прослава на българския народ по случай 1150 години от Покръстването."

Фигурите на цар Борис и на св. Кирил и св. Методий пък са изработени от българския скулптор Бехчет Данаджъ. Комплексът включва и галерия с постоянна експозиция, разказваща с картини историята на Покръстването, приемането на кирилицата в България и признаването на църковните славянски книги от християнския свят. Има конферентна зала и магазин за сувенири. Всички те допълват цялостния ансамбъл на комплекса.