Корабче с около 750 мигранти се преобърна край бреговете на Гърция пред очите на патрулен съд на гръцката Брегова охрана. Официално причината още не е оповестена, но разследване на Си Ен Ен породи стряскащи въпроси. Може ли именно граничарите да са причината за масовата трагедия?
"Все още чувам гласа на жена, която вика за помощ“, каза пред медията един от оцелелите при катастрофата, "Трябваше да се плува и да се местите плаващи тела от пътя си."
Свидетелствата на оцелелите от трагедията на 14 юни говорят не само за хаос и отчаяние, но и повдигат въпроса има ли корабът на гръцката брегова охрана в случилото се. Според правозащитни групи случилото се е резултат и доказателство за нова практика на избутване на съдове с мигранти в чужди териториални води, със смъртоносни последици.
Изчезнали в морето
Това корабче е возело около 750 сирийски, пакистански, палестински и египетски мигранти и бежанци. Само 104 от тях са извадени живи от водата, останалите са в неизвестност, най-вероятно мъртви.
Си Ен Ен интервюира много от оцелелите, които пожелаха анонимност, за да не получат отмъщение от властите в Гърция и в родината си, и те дадоха смущаващи сведения. Оцелял сириец, идентифицирал се като Рами, разказа, че гръцкият кораб приближил траулера и три пъти се опитал да го вземе на буксир, прикрепяйки въже. На третия опит корабът с мигрантите рязко се наклонил вдясно и хора започнали да падат в морето. После се преобърнал.
Друг сириец, Мостафа, направо заявява, че причината за катастрофата е в маневрите на кораба на граничарите.
"Гръцкият капитан ни дърпаше твърде бързо, извънредно бързо, и това причини потъването ни" - каза той.
Бреговата охрана официално отрича твърденията, че се е опитала да вземе кораба на буксир. Причината за трагедията не е изяснена, върви разследване. Говорителят на службата каза за Си Ен Ен, че техният кораб не е бил близо до траулера, когато се преобърнал и запита как при това положение може да са се опитали да го вземат на буксир. Бреговата охрана е отклонила поканата на американската медия да направи специален коментар на свидетелските показания.
Мизерия и лишения
Преките свидетелства са ограничено количество, защото хората се притесняват да говорят и заради ограниченията в контактите с мигрантите. Все пак стана ясно, че условията на кораба са се влошавали неимоверно. Водата била на привършване и някои хора дори я пиели от бутилки, използвани преди това за уриниране.
Анализът от Си Ен Ен на данните за морския трафик, съчетан с информация от неправителствени организации, търговски кораби и агенцията за граничен патрул на Европейския съюз Frontex, показва, че гръцките власти са знаели за бедстващия кораб поне 13 часа преди той да потъне рано сутринта на 14 юни.
Гръцката брегова охрана твърди, че хората на борда на траулера са отказали да бъдат спасени и са настояли, че искат да продължат пътуването си към Италия. Но оцелелите, техните роднини и активисти твърдят, че те многократно са молили за помощ.
По-рано през деня други кораби са се опитали да помогнат на траулера. Насочвани от гръцката брегова охрана, два търговски кораба - "Lucky Sailor" и "Faithful Warrior" - са се приближили до кораба между 18:00 и 21:00 ч. на 13 юни, за да предложат снабдяване, според данните за морския трафик и дневниците на тези кораби. Но според оцелелите това само е предизвикало по-голям хаос на борда.
"Избухнаха схватки за храна и вода, хората крещяха и викаха", казва сириецът Мостафа, "Ако не бяха хората, които се опитваха да успокоят ситуацията, лодката на няколко пъти беше на ръба на потъването."
До ранната вечер шестима души на борда вече са били загинали, според прегледан от американската медия аудиозапис от италианската активистка Навал Суфи, която приема сигнал за бедствие от кораба с мигранти около 19:00 ч. Комуникацията на Суфи с плавателния съд също потвърждава разказа на Мостафа, че хората са се движили от едната страна на съда към другата, след като от товарните кораби са били подавани бутилки с вода, което е карало траулера да се клати опасно.
Късна намеса
Бреговата охрана твърди, че плавателният съд е започнал да потъва около 2 ч. сутринта. Следващата известна активност в района, според данните за морския трафик, е пристигането на група плавателни съдове, започнало около 3 ч. Суперяхтата Mayan Queen е била първата на мястото на събитието, което скоро се е превърнало в масова спасителна операция.
Правозащитни организации твърдят, че властите са били длъжни да действат, за да спасят човешки живот, независимо от това какво са казали хората на борда на бреговата охрана преди преобръщането на кораба с мигранти.
"Корабът е била препълнен, не е бил годен за плаване и е трябвало да бъде спасен, а хората да бъдат отведени на безопасно място, това е съвсем ясно", заяви в интервю за Си Ен Ен специалният пратеник на ВКБООН за Централното Средиземноморие Винсент Кошетел, "Гръцките власти бяха длъжни да координират спасителната акция, за да изведат тези хора безопасно на сушата."
Отклоняване към чужди води
Оцелелите, които твърдят, че бреговата охрана се е опитала да изтегли лодката им, казват, че не знаят каква е била целта. През последните години обаче има множество документирани примери за гръцки патрулни кораби, които участват в така нареченото "изтласкване" на плавателни съдове с мигранти от гръцки води, включително и в разследване на Си Ен Ен през 2020 г.
"Това прилича на онова, което гърците правят от март 2020 г. насам като политика, а именно отклоняване и опити за теглене на кораби във водите на друга държава, за да се избегне правната отговорност за спасяване", казва пред медията Омер Шац, правен директор на неправителствената организация Front-LEX,"Защото спасяването означава слизане на брега, а слизането на брега означава обработване на молбите за убежище."
Според базирания в Берлин Европейски център за конституционни и човешки права (ECCHR) отклоняването е държавна мярка, целяща да принуди бежанците и мигрантите да напуснат територията на страната, като същевременно възпрепятства достъпа до правните и процедурни рамки. Това е в нарушение на международното право, както и на европейските разпоредби.
Тези мерки изглежда не са възпрели трафикантите на хора, които се възползват от уязвимите и отчаяни мигранти.
В интервю за Си Ен Ен миналия месец тогавашният гръцки министър-председател Кириакос Мицотакис отрече страната му да участва в умишлено отклоняване и го определи като "напълно неприемлива практика".
За тези, които оцеляха от потъването миналата седмица, потресаващото преживяване никога няма да бъде забравено. Мостафа и Рами казват, че желаят никога да не бяха предприели това пътуване, въпреки че сега са в Европа и могат да поискат убежище.
Мостафа сподели, че най-много му се иска гръцката брегова охрана да не се е приближавала до кораба им:
"Ако ни бяха оставили, нямаше да се издавим."