България навлезе в спирала на политическа криза, а българите ще отидат за пети път в рамките на две години пред урните през април. До това се стигна, след като във вторник БСП върна на президента Румен Радев неизпълнен и третия мандат за съставяне на правителство, което беше последната възможност за излъчване на кабинет от 48-ото Народно събрание, след като първите две политически партии - ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ (ПП), също не успяха. „Направихме всичко необходимо, за да изпълним третия мандат“, каза лидерът на БСП Корнелия Нинова при връщането. Тя припомни, че левицата покани всички лидери на парламентарно представените партии на разговор по четири приоритетни за БСП теми. На лидерската среща обаче отидоха председателите на трите от шестте партии - ГЕРБ, ДПС и „Български възход“ - Бойко Борисов, Мустафа Карадайъ и Стефан Янев. Не присъстваха представители на „Продължаваме промяната“ (ПП), „Демократична България“ (ДБ) и „Възраждане“. „И от тези, които дойдоха, и от тези, които не дойдоха, стана ясно, че
не събираме нужното мнозинство
за излъчване на редовно правителство“, каза Нинова на Радев във вторник. Президентът пък съобщи, че Гълъб Донев остава премиер и на следващия служебен кабинет.
Новите избори трябва да се проведат не по-късно от 60 дни след разпускането на парламента. На 21 януари Румен Радев каза, че няма да бърза с разпускането на парламента. Във вторник той обяви, че това ще се случи на 3 февруари. Според него 26 март не е подходяща дата за избори, защото се сменя часовото време. Освен това не е ясно и дали ЦИК ще има достатъчно време да осигури хартия за изборите, след това пък следват религиозни празници – Великден за християните и Байрам за мюсюлманите. Така възможната дата за предсрочните избори остана 2 април.
основният проблем
пред организацията на изборите. Цветозар Томов от ЦИК допусна минимална възможност да се стигне до вариант, при който да се гласува само с класическите хартиени бюлетини, ако не стигне времето, за да се произведат бюлетините за машините. „Този шанс е малък. ЦИК ще направи всичко, за да няма такъв вариант“, добави той. Все още няма решение и как точно ще изглежда на машинната бюлетина. Тъй като ще се ползват сегашните машини за гласуване, е ясно, че принтираната от тях бюлетина ще бъде с ширината на контролната разписка, която устройствата разпечатваха. За да се компенсира това, бюлетината вероятно ще бъде по-дълга. Новата хартия ще трябва не само да бъде доставена на БНБ, но и на нея да бъде поставена защитата и да бъде нарязана и подготвена на ролки за машините. Минимумът е подсигуряването на 10 хиляди хартиени ролки, посочи той. Според Камелия Нейкова 15 – 20 хиляди ролки биха обезпечили във всяка една машина за гласуване да има една ролка, както и по една резервна. От ПП обаче изразиха притеснения, че при това положение в някои секции ролките може да свършат преди края на изборния ден и така някои избиратели да бъдат лишени от възможността да гласуват с машина. Предстои да се обсъди и дали да се отпечатват протоколи с обобщени данни и те да се броят, обясни още Томов. Според него това би дало по-голяма сигурност и няма проблем ЦИК да вземе такова решение. Той смята за най-притеснително приемането на ръчното броене за официалното отчитане на резултатите. „То отваря възможност за злоупотреби. Това е личното ми мнение“, каза още говорителят на ЦИК. Президентът Румен Радев напомни на ръководството на ЦИК, че е добре да бъдат фокусирани усилия и върху указанията и обучението на членовете на Секционните избирателни комисии, най-вече по отчитането на двата вида гласуване – машинно и хартиено, което е въведено в новия Изборен кодекс. Той призова за добра организация на всички дейности, както и за своевременно оповестяване на това, което предстои. „Нека не се връщаме към времената на грешките и дописванията в протоколите, защото това е част от недоверието в изборния процес“, заяви още държавният глава по време на срещата си с представителите на Централната избирателна комисия.