Нови правила за изборите в чужбина се задават за следващия вот, независимо дали ще е предсрочен или не. Само за дни партиите в новия парламент внесоха четири проекта за промени в Изборния кодекс. Три от тях са на новите формации в него - „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ - всички те предлагат сходни изменения за вота в чужбина. Четвъртият проект е на ГЕРБ и е свързан само с въвеждането на мажоритарен избор на депутати. Измененията, внесени от партията на Борисов, предвиждат разделянето на страната на 234 едномандатни избирателни района с приблизително еднакво население и 6 избирателни района в чужбита, като всеки от тях ще излъчи по един депутат. През миналата седмица обаче се разбра, че идеята на ГЕРБ няма подкрепата на партиите в парламента, дори и на инициаторите за мажоритарен вот от „Има такъв народ". Те уточниха, че това може да стане в един „сигурен, спокоен и уверен парламент“. Какви са останалите предложения. Те се обединяват около увеличаването на броя на секциите в чужбина, въвеждането на дистанционно електронно и пощенско гласуване, видеонаблюдението при броенето на бюлетините, създаването на избирателен район за гласовете от чужбина и смяна на Централната избирателна комисия (ЦИК).
Повече секции в чужбина
Най-безспорно изглежда предложението за промяна на броя на секциите в чужбина. Сега за страните от ЕС могат да се разкриват неограничен брой секции, стига да има подадени 60 заявления от избиратели и в съответната държава да няма ограничение гласуването да става само в дипломатическите и консулските служби. Проблемът е със страните извън ЕС, където през 2016 г. по предложение на Патриотичния фронт (ВМРО и НФСБ) техният брой беше ограничен до 35 секции. Тогава беше увеличен и необходимият брой заявления за разкриване на секция в страните от ЕС - от 40 на 60.
Сега и трите нови формации - „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, предлагат в законопроектите си да се върне старото положение. То предвижда да се намали броят на необходимите заявления за разкриване на секции на 40, както и да се създават автоматично секции, ако на предходни избори в последните 5 години е имало образувана поне една секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели. Неофициално от БСП казват, че биха подкрепили падането на тавана от 35 секции за страните извън ЕС, по информация на „Капитал“. Това предложение най-вероятно ще бъде подкрепено и от ДПС, защото ограничението за разкриване на секции важеше и за Турция.
Избирателен район „Чужбина“
И трите формации предлагат да се създаде нов избирателен район за гласовете от чужбина на парламентарните избори. Сега българите зад граница гласуват само за партия, а гласовете им влизат в общия резултат на партиите. От години различни организации на българите в чужбина настояват да има избирателен район, за да могат да гласуват и за кандидати за депутати, но това така и не се случваше. Предложението на новите три политически сили в парламента е към съществуващите досега 31 избирателни района в страната да се създаде още един - за чужбина. Причината досега да не се предприема тази стъпка беше, че за да се открие такъв район, ще трябва да се вземат депутатски мандати от някои от избирателните райони в страната. И трите формации предлагат във внесените от тях законопроекти методика, по която да стане това. Неофициално от БСП казват, че биха подкрепили създаването на изборен район „Чужбина". По време на консултациите при президента Румен Радев за датата на парламентарните избори в средата на януари лидерът на социалистическата партия Корнелия Нинова изрази подкрепа за такова решение.
Нова ЦИК, но каква
Всички законопроекти, без този на ГЕРБ, предвиждат смяна на Централната избирателна комисия, но предложенията им се различават по това какъв трябва да е статутът й и как да се избират членовете й. Сега председателят, неговите заместници и секретарят на изборния орган се избират от парламента, а членовете се назначават от президента по предложение на политическите сили. Право на участие в ЦИК имат парламентарно представените формации и тези, които не са в Народното събрание, но имат евродепутати. Съставът на сегашната ЦИК е от 20 души. Законопроектът на „Изправи се! Мутри вън!“ предлага намаляване на състава на 15 човека, като е предвидено всяка парламентарно представена политическа сила да има зам.-председател. „Демократична България“ предлага съставът на ЦИК да е от 9 души като председателят, заместниците му, секретарят и членовете да се избират от Народното събрание. Предложението на „Има такъв народ“ е ЦИК да се състои от 15 души, предложени от парламентарно представените политически сили, без тези, които не са в Народното събрание, но имат свои представители в ЕП. Според партията на Слави Трифонов членовете на изборния орган трябва да се назначават с указ на държавния глава по предложение на партиите от Народното събрание, но по процедура, определена от държавния глава. Това беше изтълкувано като опит за увеличаване на правомощията на президента. Засега това предложение не срещна подкрепа от страна на „Демократична България“. От БСП казват, че този въпрос все още не е обсъден в парламентарната им група, но посочват, че в сегашния състав на изборния орган те имат шестима членове. Ако се приеме редуциране на ЦИК, представителите на социалистите ще са чувствително по-малко, включително и заради факта, че са трета политическа сила.
