На 29 март 1848 г., преди точно 172 години, Ниагарският водопад спира, в буквалния смисъл на думата, за близо 30-40 часа. По това време той вече е туристическа атракция. Настъпва паника. Какъв е резултатът от това? Коритото на реката пресъхва, рибите умират, костенурките започват да щъкат наоколо, а хората – колкото смели, толкова и глупави – започват да кръстосват дъното и да събират оръжия, байонети и томахавки, за да ги превърнат в сувенири. Каква е причината за подобно неочаквано събитие? Теологическите обяснения, разбира се, започват да надделяват над здравия разум. Дали това не е божествено възмездие за греховете на САЩ? Хиляди хора започват да посещават специални служби в църквите. Те се молят водите да започнат да падат отново, а светът – да продължи както обикновено. Някои дори искат опрощение на греховете си, тъй като смятат, че наближава Денят на страшния съд.
Всъщност причината е огромен леден къс, който запушва притока на река Ниагара. Това е единственият път в историята на водопада, когато се е случвало нещо подобно. В района този ден се отбелязва като "деня, в който Ниагарския водопад пресъхна". Снимки от въпросното събитие няма, защото по онова време фотографията не е била особено развита, но пък заради суровите зими в Северна Америка с температури до -20 градуса водопадът често замръзва.
