21-годишният Крис Никич влезе в историята като първият участник със синдром на Даун, който успешно пресича финалната линия на тазгодишния Айрънмен. Надпреварата в която стотици мерят сили в три дисциплини - плуване, колоездене и бягане. "Ще вляза в историята!" - заявява Крис преди старта на състезанието. Въпреки, че по време на всяка дисциплина младото момче получава подкрепа от своя партньор, той останалите правила. За по-малко от 17 часа амбициозният Крис постига успех и в трите дисциплини - близо 4км плуване, над 180 км колоездене и 42-километров маратон. [su_youtube_advanced url="https://www.youtube.com/watch?v=6bPdU50M8no&feature=emb_title" rel="no" modestbranding="yes"] За 42 години Айрънмен е мерило за стотици хиляди спортисти, които мерят сила, дух и воля по целия свят. Участието на Крис е вдъхновение за милиони хора по света, които виждат, че потенциалът на един човек е безграничен. На 7-ми ноември той влиза във водите на Мексиканския залив, но не е в състезанието само заради себе си. Той посвещава битката и на милиони други хора, живеещи с увреждания, на които често още от деца им се казва какво могат да правят. Баща му Ник Никич споделя, че Крис се е сблъсквал с трудности още от пеленаче. Сърдечна операция на пет месеца, синът му не е можел да ходи до 4-годишна възраст или да яде твърда храна, имал е и множество операции на слуха. През годините обаче родителите му също имат съмнения за сина си. Причината е цялата негативна информация за синдрома на Даун, която ги залива. Крис обаче им доказва, че е способен на много. Първо се включва в триатлона по време на Special Olympics през миналата година, след това през октомври плува 1 км в открити води. След успешен завършек традицията повелява да се напише нещо на стената на най-близката къща. С черен маркер той пише - "Крис Световният шампион". Малко след това разбира, че никой със синдрон на Даун до този момент не е взел участие в Айрънмен, затова и решава да се включи. След усърдни тренировки през зимата и пролетта, той става първият човек със синдром на Даун завършил половината надпревара през месец май тази година, тъй като състезанието е прекъснато заради COVID-19. Оттогава той продължава да тренира усилено, спортува средно по 30 часа на седмица. Подвигът му най-вероятно ще намери място в Книгата за рекордите на Гинес. Най-големият си успех обаче той смята вдъхновението, което е дал на хората по света.