Замърсяването на въздуха както на открито, така и на закрито годишно причинява смъртта на около 600 000 деца под 15 години от остри дихателни инфекции. За това сигнализира Световната здравна организация (СЗО). Замърсяването на въздуха е новият "тютюн", обяви генералният директор на организацията Тедрос Аданом Гебрейесус на сайта на СЗО, която организира в Женева първата световна конференция за замърсяването на въздуха и здравето. По този повод организацията публикува доклад, в който се казва, че всеки ден около 93 процента от децата по света на възраст под 15 години дишат толкова мръсен въздух, че това застрашава здравето и развитието им. Според СЗО около 91 на сто жителите на нашата планета дишат замърсен въздух, което годишно отнема живота на около 7 млн. души. През 2016 г. замърсяването на въздуха на закрито и на открито е причинило смъртта на 54 300 деца под 5 години и на 52 000 деца на възраст между 5 и 15 години в резултат на дихателни инфекции, се казва в доклада. Замърсяването на въздуха е главна причина за
преждевременна смърт в 41 европейски държави
сочи проучване на Европейската агенция по околната среда, в което са обхванати 28-те страни от Европейския съюз. Европейските държави трябва да положат още по-големи усилия за подобряване качеството на въздуха заради пораженията, които нанася замърсеният въздух на човешкото здраве и околната среда, се казва в документа. Около 422 000 случая на преждевременна смърт през 2015 г. са свързани със замърсяването с твърди частици на въздуха в тези 41 държави.
Твърдите частици, озонът над земната повърхност и азотният диоксид предизвикват и засилват проблеми в дишането, сърдечно-съдови заболявания и рак и съкращават живота, сочи проучването. Транспортът, земеделието, производството на енергия, индустрията и домакинствата са основни източници на замърсяване на въздуха. Замърсяването на въздуха с фини прахови частици е довело през 2015 г. до преждевременната смърт на 14 200 души в България. Това става ясно още от проучването на Европейската агенция по околната среда. Авторите отбелязват, че само заради прахови частици с диаметър 2.5 микрона или по-малко (ПЧ2.5)
България е изгубила 142 000 г. живот на гражданите си
Още общо над 10 хил. години живот на българи са изгубени заради азотен диоксид и тропосферен озон. В България 640 случая на преждевременна смърт са свързани с превишаваща допустимата норма концентрация на азотен диоксид (който се свързва със замърсяването от колите), а 350 – с излагането на нива на тропосферен озон над допустимите граници. В изследваните 41 страни тези смъртни случаи са съответно 79 хил. и 17 700, а в ЕС – 76 хил. и 16 400. За разлика от защитния озонов слой в стратосферата трапосферният озон е вреден и се формира, когато емисии като тези от въглероден диоксид реагират с други замърсители.
В доклада се отбелязва, че нивото на замърсяване леко се подобрява в ЕС, но продължава да е много по-високо от стандартите на съюза и на Световната здравна организация. Замърсяването на въздуха, освен че е основната причина за преждевременна смърт в изследваните 41 европейски държава, продължава да е "прекалено високо", отбелязва още агенцията, а нейният директор Ханс Брайнинкс го определя като "невидим убиец", срещу който трябва да се засилят усилията, за да бъдат ограничени причините за него. През 2015 г. концентрацията на ПЧ2.5 е била малко по-ниска от предходната година, но нивата на тропосферен озон и на азотен диоксид са били по-високи. Регионите с най-лоши нива на фини прахови частици са в източноевропейски държави като България, Полша и Словакия. Други страни над допустимите норми са Хърватия, Сърбия, Албания и Босна. Македония се представя най-зле от всички държави. Замърсеният въздух нанася щети също така на екосистемите, почвата, горите, реките и намалява реколтите, предупреждава още агенцията.
Азия е континентът с най-мръсен въздух
Четири милиарда души в Азия, или 92 процента от населението на континента, дишат опасно отровен въздух. Това заявиха организации на ООН по време на форума в Женева и предложиха мерки за съкращаване на емисиите за стотици милиарди долари. В Азия всяка година заради причини, свързани с химикали и прахови частици във въздуха, умират преждевременно 4 милиона души. Според Световната здравна организация Азия, където промишлеността и градовете бързо се разрастват, е засегната в по-голяма степен от други региони от свързани със замърсяването болести и смърт. "Жалко е, че дишането на чист въздух, което е най-основната човешка нужда, се е превърнало в лукс в много части на света", каза ръководителят на Програмата на ООН за околната среда Ерик Сулхейм. Организациите предложиха да бъдат повишени екологичните стандарти за автомобилите, електроцентралите и заводите. Те казаха, че чистата енергия за домовете и подобряването на обществения транспорт би трябвало да се превърнат в приоритети за развитието в Азия. Освен това би трябвало да се съкратят емисии, за които все още в много азиатски страни няма ясна правителствена политика. Става дума за намаляване на изгарянето на отпадъци, предотвратяване на горските пожари и използването на животинския тор. Стойността на мерките се оценява на между 300 и 600 милиарда долара на година, но те също така биха увеличили работните места, селскостопанското производство и икономическия растеж, заявиха организациите.