Страховити истории за виртуалния герой с изпъкнали очи Момо заляха медиите и изправиха на нокти родители и училища по целия свят. Дни и седмици наред се разпространяваха тревожни „новини“, че ококореното същество прониква в приложението WhatsApp и започва да изпраща на децата опасни предизвикателства, криещи сериозен риск от самонараняване. През последните дни обаче много специалисти смятат, че става въпрос за поредната измама. Още повече че въпреки скритите опасности досега няма данни за инциденти. Но изображението на ококореното същество вече масово се разпространява в социалните мрежи, а
новината всява страх
както у децата, така и у родителите. "Новините за предизвикателството "Момо" принудиха училищата и полицията да издадат предупреждения във връзка с евентуалните рискове от подобно предизвикателство, а това от своя страна генерира още новини и слухове по въпроса", коментира Джим Уотърсън в "Гардиън". През февруари различни версии на историята за Момо станаха изключително популярни в социалните мрежи. Те събраха стотици хиляди споделяния, които допълнително засилиха коментарите по темата. Всъщност "тероризиращото забавление" плъзна сред младежите в Западна Европа и Латинска Америка през приложението WhatsApp още в средата на 2018 година. Според основната версия с децата в приложението WhatsApp се свързвал акаунт, който се представял като Момо. Според някои версии "хакерите" прониквали в телефона на детето и изображението на Момо внезапно се появявало на екрана. След това Момо карал децата да го запишат като контакт в телефона си, след което ги заставял да извършват опасни предизвикателства, както и да не казват за това на други членове на семействата си. Според няколко издания Момо се свързва със смъртта на 130 тийнейджъри в Русия, но няма никакви официални източници, потвърждаващи тази информация. Образът на Момо всъщност е
снимка на скулптура
от японската компания за специални ефекти Link Factory. Според поп културата на сайта Know Your Meme тя за първи път привлича вниманието на интернет аудиторията през 2016 година. Центърът за интернет безопасност във Великобритания определи темата като "фалшива новина". През миналата седмица с информация по случая излезе и полицията в Северна Ирландия, успокоявайки родителите, че към момента няма данни за реална опасност, свързана с изображението на ококореното същество. Според "Гардиън" полицията в Обединеното кралство е получила повече запитвания по случая от страна на журналисти, отколкото от притеснени родители, което опровергава твърденията, че случаят е предизвикал масова истерия и страх в обществото. Според специалисти става въпрос за поредната интернет измама, целяща да генерира трафик към сайтове, които печелят пари въз основа на броя посещения на съответните страници. Това не е първият подобен случай – през 2017 г. нашумя сходна интернет "новина" за несъществуващата онлайн игра "Син кит". И тя, както и „Момо“ възбуждат въображението на децата и непълнолетните, събуждат у недобросъвестни медии апетита за привличане на аудитория и пораждат паника у родителите. Това пишат от Българския център за безопасен интернет в своя публикация, в която отбелязват и ключовите думи, които свързват тези четири онлайн игри: интернет, деца, самоубийство. Тези четири наименования споделят и две важни общи характеристики: Те са плашещи градски легенди, често водещи началото си от специфичния жаргон и начини на онлайн общуване на съвременните тийнейджъри. Макар и измислени
страшни приказки
те могат наистина да нанесат вреда на психиката на по-малки и по-уязвими деца. Защото щом станат достатъчно популярни, неизбежно у някои тийнейджъри възниква неудържимо желание да се възползват, за да наплашат свои връстници или по-малки деца. Експертите в областта на онлайн рисковете за деца започнаха да използват за тези, както и за други митове, термина juvenoia (от младежи и параноя). Също както и терминът "технопаника" той акцентира върху преувеличаването на понякога реални, а понякога несъществуващи опасности за децата в дигиталния свят. Това преувеличение стига в случаите с цитираните уж "онлайн игри", които принуждавали децата да се самоубиват, до пълна измислица. Пътят за преодоляване на "технопараноята" минава през смислено общуване между родител и дете по темата за дигиталния свят и неговите възможности. Не е нужно родителят да бъде спец в тази област – и без това детето му не очаква това от него.
