Малкият Ясин
Уговорените бракове са неделима част от индуистката и мюсюлманската култура. Родителите и членовете на семейството се заемат да търсят младоженец за бъдещата булка чрез познати, обяви и сватовници. В съвременна Индия се наблюдава известно разчупване на тези обичаи, но все още съществуват женитби, в които булката и младоженецът се виждат за първи път на брачната церемония. За избор на зет семейството проучва няколко фактора като минало, богатство, социален статус, каста и образование.
Сара - дъщеря на Нафис Ахмед и Мохамед Али Хан, била част от голямо и щастливо семейство в град Хидерабад, Индия. Тя посещава католическо училище, а после завършва университет с почетна степен по математика и статистика. През 2000 година родителите решават, че на 20-годишната Сара й е дошло времето да се омъжи. Регистрирали се в агенция за запознанства. Там предлагат на родителите на Сара мъж на име Юсуф Али Еге. Казали им, че той е 26-годишен, образован младеж с бакалавърска и магистърска степен и има добра работа като управител на клон на Кралската поща в Кардиф, Уелс. Родителите на Юсуф били регистрирали сина си в същата агенция, тъй като далечното разстояние и липсата на време затруднявали избора им на булка. Семействата не се познавали отпреди.
Само след седмица родителите на Сара приемат Юсуф Али Еге като подходящ съпруг за тяхната дъщеря. Следващата сряда семейството на младоженеца идва на посещение и брачната церемония се състояла в петък. Обикновените дълги приготовления за сватбата - седмици, понякога дори години - били забравени заради бързането на Юсуф да се върне на работа в Кардиф. Младите не разменили и една дума, преди да ги оженят.
Само няколко дни след женитбата Сара се озовава на хиляди километри от семейството и приятелите си в чужда страна. Скоро осъзнава, че се е омъжила за човек едва завършил средно образование, работещ като куриер и понякога като таксиметров шофьор. Бракът им бил нещастен от самото начало. След няколко спонтанни аборта и три години съвместен живот Сара ражда сина си Ясин с помощта на ин витро оплождане.
Макар да била много нещастна в брака си, в културата на Сара било немислимо да се върне при родителите си. Щяла да посрами цялото семейство и да бъде считана за „нежелана" омъжена жена, с други думи - за бреме.
Ясин Еге
На 12 юли 2010 година огнеборци се втурват да гасят пожар в жилищна сграда в Кардиф по сигнал на истерична жена, твърдяща, че нейният 7-годишен син Ясин е все още вътре. Огънят е изгасен бързо, пожарникарите намират тялото на зле обгореното момче и се опитват да му окажат първа помощ. Пожарникарят Ричард Хигсън почувствал, че нещо не е наред, тъй като тялото било вкочанено и топло. Лицето не било подуто, а в устата нямало сажди. Линейка откарва Ясин в най-близката болница, но той е обявен за мъртъв още по пътя. Неговата майка, Сара Еге, също се била нагълтала с дим и, придружена от съпруга си, е откарана до болницата в друга линейка.
Бащата на Ясин казва на полицията, че неговият син не бил отишъл на училище този ден, защото класът щял да посещава тематичен „Пикник с Мечо", а момчето нямало плюшено мече. Семейството, приятелите и съседите са травмирани от трагичния инцидент. Натъжени хора оставят цветя и плюшени мечета пред дома.
Само след дни обаче аутопсията разкрива друга история. Преди смъртта си Ясин бил претърпял цял низ от систематичен физически тормоз. По тялото му откриват многобройни наранявания в стомашната област, счупени ребра, фрактура на ръката и един от пръстите. Оказва се също, че момченцето е било мъртво още преди пожара. Двамата родители са разпитани от полицията. Сара признава, че е убила сина си, защото не можел да научи наизуст Корана. Няколко седмици по-късно тя оттегля тези самопризнания. Съпругът й Юсуф отрича да е знаел за какъвто и да било тормоз или побои над сина му. Сара е обвинена в убийството на Ясин. Юсуф Али Еге е обвинен в причиняването на смъртта му поради бездействие. Обществеността е шокирана, защото това се случва не в смутна Азия, а във Великобритания - една от люлките на демокрацията.
Процесът
Делото започва през май 2012 година в Кралския съд в Кардиф. Прокурор Йън Мърфи уведомява журито, че в записаните й признания Сара е казала на полицията, че редовно е биела Ясин с пръчка. В деня на смъртта на момчето тя го била, докато паднал на земята, все още шепнейки откъси от Корана. Оставила сина си да лежи на пода и когато се върнала след 10 минути, го заварила да се гърчи и да трепери. След минути осъзнала, че е мъртъв. Тогава заляла тялото с течност за разпалване на барбекю, за да прикрие с огън скорошните и старите рани, които му била причинила. Нейният адвокат Питър Мърфи заявил, че Сара е била жертва на психически и физически тормоз от страна на съпруга й, който започнал само дни след женитбата им. Свидетелствайки в своя собствена защита, Сара казала на съда, че не е причинила смъртта на сина си и че нейният съпруг е отговорен за убийството на Ясин. Казала също, че показанията й пред полицията са били направени в състояние на страх за живота й, тъй като Юсуф и неговото семейство я заплашвали. Тя обичала малкото си момче повече от всичко и никога не би го наранила.
Съдът обаче нарежда да се прочетат първоначалните й показания. Сара твърди в тях, че се опитвала да се спре, но не била в състояние. „Той беше толкова добър, никога не се оплакваше от нищо. Обвинявам гнева си, загубих контрол. Сама не мога да разбера всичко това. Нямах намерение да наранявам сина си." Възникват обаче въпроси около поведението на Юсуф Али Еге в деня на пожара. Някои от наблюдателите на инцидента споделят, че той сякаш вече знаел за смъртта на сина си, когато пристигнал вкъщи. След тридневно обсъждане съдебните заседатели обявяват, че нямало да могат да стигнат до съгласие дори ако разполагали с повече време. Съдия Ройс разпуска съда и делото е изпратено за преразглеждане. Процесът се провежда отново на 31 октомври 2012 година. Пожарникарят Ричард Хигсън повтаря своите показания, че при пристигането му в дома на Еге забелязал, че зле изгореното тяло на 7-годишния Ясин е необичайно сковано и горещо. Според него цялата ситуация „миришеше на гнило, нещо не беше наред". Когато бащата пристигнал у дома, Сара казала: „Изгорен е, изгорен е, наистина е изгорен", а Юсуф - много спокойно - попитал: „Но жив ли е?" Хигсън знаел, че момчето е мъртво, но не казал на родителите, защото се опитвал да бъде „много дискретен". Този път Сара разказва подробно, че Юсуф я биел редовно по време на брака им и понякога удрял и Ясин. Юсуф обаче контрира, че решението Ясин да бъде записан в класовете за напреднали в местната джамия било съвместно на двамата, понеже искали синът им да стане хафиз - човек, който знае Корана наизуст. Освен това майката толкова се амбицирала, че започнала да бие Ясин, ако не е научил поредните сури (стихове от Корана) наизуст.
Виновна!
След продължило осем часа обсъждане съдебното жури този път е единодушно: Сара Еге е виновна за убийството на сина си. Намират я за виновна и във възпрепятстване на правосъдието чрез опит да изгори тялото му. Чувайки присъдата си, майката избухва в ридания. Съдията й казва, че я грози доживотен затвор. Юсуф Али Еге е намерен за невинен в причиняването или допускането чрез бездействие на смъртта на сина му. Той напуска съдебната зала, без да покаже никаква емоция. Решението обаче предизвиква вълна от негодувание в Кардиф и в цяла Великобритания. Мнозина смятат, че присъдата е несправедлива и че съдът е пренебрегнал доказателствата за упражняваното от Юсуф домашно насилие над съпругата и сина му. Най-различни женски организации се заемат да осигурят отхвърлянето на присъдата на Сара и призовават за по-старателно разследване на действията на съпруга й по време на техния брак. На 7 януари 2013 г. съдията произнася доживотна присъда и постановява Сара да излежи минимум 17 години, преди да може да кандидатства за помилване. Чувайки това, тя припада и се налага да бъде изнесена от съдебната зала.
