В Германия основополагащият труд на Хитлер ,,Моята борба" е забранен както за издаване, така и за четене. Дори публичното налагане на фигурата на вожда на райха попада под ударите на закона. Но напоследък много от табутата започнаха да падат. Най-напред през 2004 година немският режисьор Бернд Айхингер написа сценария и засне игралния филм ,,Падението" за последните две седмици от живота на диктатора. Това бе първа лента на немски език, посветена на Хитлер (макар и критична), след 1945 година. Айхингер не бе санкциониран, а филмът му мина с успех из цяла Европа. Сега пък немски историци обявиха, че планират да издадат ,,Моята борба", но не за да я популяризират, а за да покажат истинската й стойност с помощта на обяснителни бележки и коментари. Проектът обаче внезапно се оказа пред провал.
Реномираният Институт за съвременна история обяви, че все пак смята да издаде обогатената с обяснителни исторически бележки и критични коментари прословута Хитлерова книга: ,,Ще направим това на наша отговорност и в срок, съобразен с изтичането на авторските права в края на 2015 година", обяви директорът на института Андреас Виршинг. Преди това правителството на Бавария беше обявило доста изненадващо, че спира финансовата си подкрепа за проекта. То аргументира решението си с това, че книгата има подстрекателски характер и едно ново нейно издание, макар и критично, не е желателно. Така баварските власти на практика спряха този проект.
От години екип от учени в мюнхенския институт се опитва да запълни някои от празнините в научното изследване на съвременната история. В научните среди са единодушни, че има смисъл от подобни издания и изучаването им. В Германия се говори много за ,,Моята борба", но не се знае почти нищо за тази книга. Макар това да е единственият документ с автобиографичен характер за Адолф Хитлер, и до днес липсват задълбочени анализи за създаването, структурата и най-вече за въздействието на тази книга.
Митове и легенди
И до днес мнозина вярват на упорития слух, че Хитлеровата книга ,,Моята борба" е бестселър, макар и непрочетен и забранен. Този мит е създаден от съмишленици на Хитлер - някогашни и съвременни неофашисти, и печели особена популярност в първите следвоенни години, твърди историкът Отмар Пльокингер в свое проучване за историята на книгата. Този мит според него е създаден, за да обслужва оправдателните стратегии за случилото се през войната.
Работата на учените върху издание, което критично да коментира и допълва написаното от Хитлер, представлява и надпревара с времето: в края на 2015 година, т.е. 70 години след смъртта на Хитлер, изтичат авторските права над ,,Моята борба", които сега са притежание на провинция Бавария. Смяташе се, че след 31 декември 2015 година всяко издателство на практика ще може свободно да издава книгата. За да не се стига дотам, баварското правителство беше обявило, че ще повдига съдебни обвинения за подстрекателство към омраза срещу потенциалните издатели. Само че и сега ,,Моята борба" е достъпна за прочит в интернет, а в сайта за електронна търговия eBay се продават и предостатъчно антикварни издания.
Опасна ли е книгата?
Мнозина са изненадани от оттеглянето на баварското правителство от проекта, разглеждан от учените като сериозен принос към историко-политическото образование и демистифицирането на ,,Моята борба". В тази връзка историкът и биограф на Хитлер Фолкер Улрих нарича решението на баварското правителство за спиране на проекта скандално. Той е убеден, че едно научно издание с критичен прочит на книгата на Хитлер би могло ясно да покаже, че идеите в нея не са оригинален принос на самия диктатор, а по-скоро компилация от широко разпространени по онова време народняшки мнения.
Сегашните дебати около ,,Моята борба" повдигат и някои основни обществено-политически въпроси: достатъчно зрели ли са германците днес, цели 70 години след края на войната и холокоста, за да не ,,падат в плен" на човеконенавистните идеи? Може ли изобщо това твърде конфузно според оценката на експерти писание да бъде опасност за съвременното общество? Според историка Фолкер Улрих е пълен абсурд да се смята, че от ,,Майн кампф" (както е немското заглавие на книгата) продължава да произтича някаква опасност.
Български реалности
В България разпространението на фашистка литература и на фашистки идеи също е забранено и се преследва от Наказателния кодекс. На практика обаче ,,Моята борба" може лесно да се намери в цялата страна, стига човек да се поразтърси из антикварните магазини. В София дори не нужно да се прави и това. Достатъчно е да се отиде на открития пазар на площад ,,Славейков" и да се попита на първата срещната сергия. Веднага ще ви извадят изпод щанда едно чисто ново, отпечатано незнайно къде томче на български език. По желание биха ви снабдили и с оригинал на немски или пък превод на английски. Поради голямото количество руски говорещи туристи, посещаващи страната, на ,,Славейков" вече са се запасили и с руски издания на книгата. Всички отговорни инстанции знаят това, но конкретни мерки срещу разпространението на ,,Моята борба" не са предприемани почти никога.
В същото време българските медии са едни от най-гостоприемните за неофашистки идеи и приносителите им. Хора като Боян Расате, които наричат тъмнокожите ,,маймуни" и призовават хомосексуалистите да бъдат пребивани, са почти всекидневни гости в най-различни телевизионни формати. Ангел Джамбазки - зам.-председател на ВМРО, чиито идеи не се различават съществено от тези на г-н Расате и в чийто профил във Facebook е добавил като приятели основно откровени скинари и фашисти, е винаги добре дошъл в реалити и шоу формати на различните медии. Лидерът на новата Националистическа партия на България Симеон Костадинов, който дори не си прави труда да прикрива ксенофобските си идеи, вече бе легализиран като важен политически лидер по всички телевизии, включително и по БНТ, която му отдели най-гледаното време. Той бе поканен в предаването ,,Референдум" по БНТ 1, където си позволи директно в ефир да се закани със саморазправа на проф. Божидар Димитров.
По Солженицин
Това, че ,,Моята борба" е забранена, но достъпна навсякъде в България, а хората, които й се възхищават, са скъпи гости в БГ медиите, съвсем не значи, че фашистко-комунистическият подход към изкуството в България е загърбен веднъж завинаги. В никакъв случай. Миналата година в Македония бе заснет игралният филм ,,Трето полувреме". Още преди да бъде сглобен, филмът бе охулен по всички основни БГ медии като антибългарски. Мастити журналисти - като водещия на ,,Панорама" по БНТ 1 Бойко Василев, отделиха ценни минути от предаването си, за да излеят огън и жупел по филма, който самият той не е гледал. Впрочем този филм не е показван в България официално и до днес. Но е официално заклеймен както от медиите, така и от отделни политици. Дали филмът има антибългарски сюжет или не - е друг въпрос. Обругаването на произведение на изкуството, преди то да е било представено на широките маси, които сами да изградят мнение за него, е прийом, който в България явно има дълбоки корени. Още от времената, когато целокупното население трябваше да приема по фабрики и заводи декларации, осъждащи романа на Солженицин ,,Архипелаг Гулаг", който не бяха чели. Въпрос на обществени нрави и традиции...
