Деца се надявали да спечелят достатъчно, за да издържат своите братя и сестри и родители. Млади хора жертвали обучението в колеж и напуснаха страната си разочаровани. Мъж, който вече работи в САЩ, пък се върнал да посети жена си и децата си, и решил да вземе братовчед си със себе си.
Това са малка част от историите на 67-те души, намерени изоставени в ремарке на камион в понеделник в Тексас, разказва Associated Press.
Семействата им говорят за своите роднини в общ разказ за преследване на по-добър живот. Петдесет и трима от тези мигранти, оставени в знойната жега в покрайнините на Сан Антонио, са починали сряда, докато други остават в болница.
Процесът на идентифициране продължава, но семействата потвърждават загубите си.
Сред загиналите са 27 души от Мексико, 14 от Хондурас, седем от Гватемала и двама от Салвадор, каза Франсиско Гардуньо, шеф на Националния институт за имиграция на Мексико.
Всеки от тях е поставил живота си в ръцете на контрабандисти.
Новините за камиона, пълен с тела, предизвика ужас в градовете и селата, свикнали да гледат как младите им хора си тръгват, опитвайки се да избягат от бедността и насилието в Централна Америка и Мексико.
В Лас Вегас, Хондурас, град с 10 000 души 23-годишният Мигел Андино Кабалеро и 24-годишната Марджи Тамара Пас Грахеда вярвали, че неговата степен по маркетинг и нейната по икономика ще отворят врати за икономическа стабилност. Вече заедно от близо десетилетие, младата двойка прекарала последните години, кандидатствайки за работа в компании в родината си. Но отново и отново получавали откази.
Пандемията удря икономиката, урагани опустошават северната част на страната и те остават разочаровани. Така, когато роднина на Андино Кабалеро, живеещ в Съединените щати, предлага да помогне на него и по-малкия му брат, 18-годишният Фернандо Хосе Редондо Кабалеро, да финансират пътуването на север, те били готови.
„Мислите, че когато хората имат по-високо ниво на образование, те трябва да получат повече възможности за работа“, казва Карън Кабалеро, майката на братята. „Всички ние го планирахме като семейство, за да могат да имат различен живот, за да могат да постигнат цели, мечти“, казва тя.
Когато напускат родния Лас Вегас на 4 юни, майка им ги придружава до Гватемала. Оттам младото трио е прекарано контрабандно през страната, а след това и през Мексико в задните части на полуремаркета.
„Мислех, че нещата ще вървят добре“, казва Кабалеро. „Алехандро Мигел малко се страхуваше. Той каза: „Мамо, ако ни се случи нещо.“ A аз му казах: „Нищо няма да стане, нищо няма да стане. Вие не сте първото, нито ще бъдете последното човешко същество, което пътува до Съединените щати.”
Кабалеро за последно разговаря със синовете си в събота сутринта. Те й казват, че са прекосили Рио Гранде в Рома, Тексас и са се насочили към Ларедо, а в понеделник се очаква да отпътуват на север към Хюстън. Тъкмо се била прибрала в понеделник вечерта, когато някой й казва да включи телевизора.
„Не можах да го проумея“, казва тя, когато видяла репортажа за трагедията в Сан Антонио. „Тогава си спомних как са пътували синовете ми, че са били в камиони от Гватемала и целия участък в Мексико."
Кабалеро успява да потвърди смъртта им във вторник, след като изпраща техните данни и снимки в Сан Антонио.
На около 600 км оттам перспективите за Уилмър Тулул и Паскуал Мелвин Гуачиак, 13-годишни братовчеди от Цукубал, Гватемала, били значително по-тесни.
Цукубал е местна общност от около 1500 души в планините на близо 160 км северозападно от столицата, където повечето хора се изхранват от земеделие.
„Мамо, тръгваме“, беше последното съобщение, което Уилмър изпраща до майка си Магдалена Тепаз в понеделник. Те били напуснали дома си на 14 юни. Часове след като чува за случилото се, съсед казва на семейството, че е имало инцидент в Сан Антонио. Момчетата са израснали като приятели и правели всичко заедно: играели, излизали, дори планирали да отидат в Съединените щати, въпреки че не говорят добре испански, каза майката на Мелвин, Мария Сипак Кож.
Самотна майка на две деца, тя каза, че Мелвин „искал да учи в Съединените щати, след това да работи и след това да построи къщата ми“. Жената получава гласово съобщение от сина си в понеделник, че си тръгват.
Роднините на Уилмър разказват, че той не виждал бъдеще за себе си в град, където са построени скромни къщи с парични преводи, изпратени от Съединените щати. Той искал да помогне за издръжката на тримата си братя и сестри и някой ден да има своя къща и земя.
Контрабандистите го таксували с 6000 долара, почти половината от които са платил.
В Мексико братовчедите Хавиер Флорес Лопес и Хосе Луис Васкес Гусман също напуснали малката общност Серо Верде в южния щат Оахака с надеждата да помогнат на семействата си. Те се насочили към Охайо, където ги чакала строителна и друга работа.
Флорес Лопес в момента е в неизвестност, съобщи семейството му, докато Васкес Гусман е хоспитализиран в Сан Антонио.
Серо Верде е общност от около 60 души, която до голяма степен е изоставена от младите. Тези, които остават, работят, изкарвайки оскъдно с продажба на шапки за слънце, рогозки, метли и други предмети от палмови листа. Мнозина живеят с по-малко от $2 на ден.
