Митове и легенди за мартениците

Мартениците са напълно балкански и езически обичай, нямащ нищо общо с християнството. За едни Пижо и Пенда предизвикват една еуфория, която пълни джобовете на търговците. Други ги издигат до статут на изкуство. За децата е най-забавно, защото с труд и творчество създават нещо с ръцете си. За тийновете вероятно е повод за флирт. Вълнуващо е „валентинката" ти от миналата седмица какво послание ще ти отправи с мартеница. Така или иначе червено-белите плетеници еволюират с годините. Даже имаше постъпки мартеницата да бъде предложена за нематериално наследство в ЮНЕСКО. На 1 март 2011 г. пък чрез приложението Google Doodle логото на търсачката Google беше изписано с преплетени бели и червени конци, разкрасено с червен и бял пискюл и се появяваше така, когато се отвори от български ай пи адрес.

Червено-белите украшения идват от времето на хан Аспарух. Едно от преданията е, че той получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.

Друга легенда разказва, че владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петимата си синове и им завещал да не се разделят, да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят. След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат - Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетел, да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.

Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели, побегнали. Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите воини с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.

Според народните вярвания мартениците пазят къщата от злини, а хората - от болежки и уроки. Те предвещават дълъг живот, здраве и сила. Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукани от червен и бял конец. В по-късни времена в някои области в страната на конците вързвали златна или сребърна паричка или синьо мънисто. Белият цвят символизира дълъг живот, червеният - здраве и сила. Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белия цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията, а в червения - топлотата на приятелството и взаимната обич. Невестите носят мартениците отдясно, момите - отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже - изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

В някои краища на България наричат седмицата, започваща от 1 март, „броените дни" - по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. В народните вярвания Баба Марта е олицетворение на март и на пролетта. Според преданията тя е сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето. Широко разпространен е и друг обичай - избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината - ако денят е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо - ще има трудности. По някои места слагат мартеницата под голям камък, а след 9 дни проверяват под него какви животинки са се събрали. Колкото са повече, толкова повече придобивки ще получите през годината. Други я хвърлят в реката, та всичко лошо да изтече и да им върви по вода. Трябва да свалим мартеничката си, ако видим цъфнало дръвче, щъркел или лястовичка. Може да я вържем на цъфнала овошка или да я затиснем под камък.

През март 2009 г., малко преди да обяви паузата в музикалната си кариера, Майкъл Джексън се появи в типичния си вид - с тъмни очила и помпозно сако, но на ръката му се забелязваше нещо странно. Нескопосано вързана на възел мартеница беше забелязана на китката на звездата. Така и не се разбра дали някой е препоръчал на покойния Крал на поп музиката да си купи мартеница за здраве, или това е скъп подарък от негов приятел от български произход. Принцеса Кейт надяна мартеница през 2014 г. и направи родителите си богати, стана ясно от публикация в британския в. „Дейли мирър". Всичко, което херцогинята на Кеймбридж носи, се продава като топъл хляб. Фирмата на семейство Мидълтън се радва на огромни печалби от доставка на комплекти за плетене на шарени гривни, които се превърнаха в хит на Острова това лято. Въпреки строгите дворцови порядки Кейт си позволи да сложи гривна от бели и червени ластичета по време на един от публичните си ангажименти. Плетеницата, подозрително напомняща мартеница, пасваше на червения й костюм по време на турнето на младите херцози на Кеймбридж в Австралия и Нова Зеландия по-рано тази година. Това бе достатъчно за предприемчивата Кейт да превърне гумените плетки в задължителен аксесоар за сезон 2014. Принцесата не е единственият член на кралското семейство, който е носил българска мартеница. При посещението си в България през март 2003 г. британският престолонаследник принц Чарлз се сдоби с традиционните червени и бели конци, които се забелязваха на ръката му дълго след като напусна страната ни.

Ищар също отнесе в куфара си бяло-червено украшение, и то на два пъти. През 2006 г. възпитаници от Дома за деца, лишени от родителска грижа, „Асен Златаров" закичиха с мартеница израелската певица преди концерта й в София. През 2013 г. преди шоуто й във Велико Търново тя получи нова от кмета на града, а тя му благодари на чист български. Вежди Рашидов като министър на културата през 2011 г. връчи на Клаудия Кардинале грамота и мартеница. Той обясни, че това е една прекрасна традиция за страната ни в началото на март, и закичи актрисата за здраве.

През 2011 г. от учениците от СОУ „Христо Ботев" направиха мартеница с дължина от 5,030 метра. Шест месеца по-късно специалистите от „Гинес" се произнесоха:

„Най-голямата мартеница в света е дълга 5 км, 30 м и 30 см (3,13 мили) и е изработена от учениците в Нова Загора на 1 март 2011 г." Преди това обаче рекордът в „Гинес" държеше създадената в Стара Загора. Дълга е 12 метра и е дело на майсторката Лена Динчева. Мартеницата има 17,608,000 бримки. Динчева прави общо 968,000 движения с ръка при наплитането на преждата, изплита 1,140 метра плат, с който облича 6,200 PVC чашки като камбанки - по 3,100 бели и червени със съответния брой езичета, общо 2,480 метра връв усуква за връзването на камбанките и така общо мартеницата тежи 63.550 кг. Изработването на мартеницата отнема на Лина общо 170 дни. Започва я през лятото, понякога се случва да плете и по 16-17 часа дневно. Комисията към Книгата за рекордите на Гинес заседава в Лондон на 17 юни 2003 година и вписва мартеницата на Лена Динчева като „най-дългата мартеница в света". След изпращането на сертификата Лена Динчева подарява на Историческия музей в Стара Загора копие от него. То се съхранява в къщата музей „Градски бит от Възраждането".

Според една легенда Пижо и Пенда живели много отдавна по нашите земи. Тя била най-красивата мома, а той - напет и трудолюбив. Щом Пижо видял Пенда, веднага се влюбил в нея. В чест на тяхната силна любов хората направили бели и червени фигурки от конци, с които се закичвали при настъпването на пролетта. А миналата година двамата герои оживяха в триизмерна компютърна анимация на български студенти, които искат да представят на света българските традиции във филма „Червено и бяло". Авторки са Никол Николова и Йоанна Иванова. Двете завършват компютърна анимация във Великобритания и мечтаят да работят в професионалното кино. „Идеята ни беше да създадем проект, който пряко ще докосне всеки българин и същевременно ще покаже една интересна, различна и не толкова позната на света традиция и култура", коментира Никол. По визуализирането на историята Никол и Йоанна работили 7 месеца. И получили високи оценки не само от преподавателите си: „Това се прие много добре от чужденците, което пък на нас ни даде голямо удовлетворение и мотивация да работим занапред", категорична е Йоанна.

Ищар се окичва с мартеница

Вежди Рашидов връчи Пижо и Пенда на Клаудия Кардинале

Пижо и Пенда като герои в 3D анимация