Доктор Джо Диспенза е сред пионерите, които изследват влиянието на съзнанието върху реалността от научна гледна точка. Ключов елемент в теорията му е, че мозъкът не различава физическите преживявания от душевните. Грубо казано, „сивото вещество" абсолютно не прави разлика между реалното, т.е. материалното, от въображаемото, сиреч - от мислите.

Малко известен факт е, че изследванията на доктора в областта на съзнанието и неврофизиологията са започнали след трагичен инцидент. Д-р Диспенза бил блъснат от кола, а лекарите предложили да му поставят имплант в гърба, за да може да се движи. Това обаче му гарантирало доживотни болки. Пациентът не се съгласил и решил да отправи предизвикателство към нетрадиционната медицина. Лекарството било собствената му мисъл. Само за 9 месеца Диспенза се изправил на крака. Това го накарало да се замисли колко могъща е силата на съзнанието.

Първа крачка по този път станало общуването с хора, преживели опит на „спонтанна ремисия". Това е внезапно и невъзможно от гледна точка на медицината изцеление на човека от тежко заболяване без прилагане на традиционно лечение. След множество разговори Диспенза изяснил, че всички хора, преминали през подобен опит, били убедени, че мисълта е първична спрямо материята и може да излекува всякакви заболявания.

Според д-р Диспенза всеки път, когато придобиваме какъвто и да било опит, ние активираме огромно количество неврони в мозъка, които на свой ред влияят на физическото ни състояние. Именно феноменалната сила на съзнанието, благодарение на способността за концентрация, създава така наречените синаптични връзки - връзките между невроните. Повтарящите се преживявания (ситуации, мисли, чувства) създават устойчиви невронни връзки, наричани невронни мрежи. Всяка мрежа се явява определен спомен, въз основа на който нашето тяло в бъдеще реагира на подобни обекти и ситуации.

Според Диспенза нашето минало е записано в невронната мрежа на мозъка, която от своя страна влияе на това как възприемаме света като цяло и конкретните обекти в частност. Така ни се струва, че реакциите ни са спонтанни, а всъщност повечето от тях са програмирани от устойчиви невронни връзки. Всеки обект - стимул, активира една или друга невронна мрежа, която на свой ред предизвиква определени химически реакции в организма. Тези химични реакции ни заставят да действаме или да се чувстваме в определен образ - да тичаме или да стоим на място, да се радваме или да тъжим, да изпадаме в еуфория или в апатия. Всички наши емоционални реакции не са нищо повече от резултат от химични процеси, обусловени от създадените невронни мрежи и основани на миналия ни опит. С други думи, в 99% от случаите ние възприемаме реалността не такава, каквато тя се явява, а я интерпретираме въз основа на готови образи от миналото.

Основното правило на неврофизиологията звучи така: нервите, които се използват заедно, се свързват. Това означава, че невронните мрежи се образуват в резултат на повтаряне и утвърждаване на опита. Ако той дълго време не се възпроизвежда, то невронните мрежи се разпадат. По такъв начин навикът се образува в резултат на периодично „натискане" на копчето на една и съща невронна мрежа.

Така се формират автоматичните реакции и условните рефлекси - все още не сте успели да помислите и да осъзнаете какво се случва, а вашето тяло вече реагира по определен начин.

Само си помислете: нашият характер, нашите навици, нашата личност се явяват само комплект от устойчиви невронни мрежи, които ние във всеки момент можем да отслабим или да укрепим благодарение на осъзнатото възприятие на действителността. Концентрирайки вниманието осъзнато и избирателно към това, което искаме да постигнем, ние създаваме нови невронни мрежи.

Доскоро учените смятаха, че мозъкът е статичен, но изследванията на неврофизиолозите показват, че всеки наш придобит опит предизвиква в него милиони невронни изменения, които се отразяват на организма като цяло.

В своята книга „Развийте мозъка си: науката за промяна на вашето съзнание" Джо Диспенза задава логичния въпрос: ако с нашето мислене предизвикваме в организма определени негативни състояния, то няма ли това аномално състояние в крайна сметка да стане норма?

След проведен експеримент Диспенза успял да докаже могъщата сила на нашето съзнание. За целта хората от една група трябвало да натискат пружина с един и същ пръст. В другата група трябвало само да си представят, че го натискат. В резултат пръстите на хората от първата група заякнали с 30 процента, а на втората - с 22 на сто.

Подобен ефект на мисълта върху физическите параметри е резултат от работата на невронните мрежи. Така Джо Диспенза е доказал, че за мозъка и невроните няма никаква разлика между реалния и мисления опит.

От своя страна това означава, че ако мислим негативно, нашият мозък възприема това като реалност и предизвиква съответни изменения в тялото. Например болести, страх, депресия, агресия и т.н.

Диспенза прави редица проучвания, които касаят нашите емоции. Устойчивите невронни мрежи формират неосъзнати модели на емоционално поведение, тоест склонността към едни или други форми на емоционална реакция. На свой ред това води до повтарящ се опит в живота.

Ние настъпваме едни и същи гребла само защото не осъзнаваме причината за тяхната поява! А причината е проста - всяка емоция се „усеща" вследствие на отделянето на определен набор от химични вещества в тялото и нашият организъм просто става в известен смисъл „зависим" от такива химични съчетания. Осъзнавайки тази зависимост именно като физиологическа зависимост от химичните вещества, ние можем да се избавим от нея.

„Защо да чакате някакъв специален повод или началото на новата година, за да започнете кардинално да променяте своето мислене и живота си към по-добро? Просто започнете да го правите още сега: престанете да проявявате често повтарящи се всекидневни негативни моменти от поведението си, от които искате да се избавите, например кажете си сутрин: „Днес никого няма да осъждам" или „Днес няма да хленча и да се оплаквам на всички поред" или „Няма да се ядосвам"...

Старайте се да правите нещата в друга поредност, например, ако първо сте измивали лицето си, а после зъбите, направете обратното. Или простете на някого. Просто така. Разчупете обичайното статукво, за да усетите колко положителна промяна ще ви донесе това. Започнете да мислите за себе си и да разговаряте със себе си като с най-добрия си приятел. Това ще доведе до цялостна промяна в тялото ни. Отговорете си на въпросите:

* Кой съм аз?

* Защо се чувствам зле?

* Защо живея така, както не искам?

* Какво трябва да променя в себе си?

* Какво е това, което ми пречи?

* От какво искам да се освободя?

Според д-р Диспенза това е скок, сравним с вътрешна еволюция. Съответно личността започва да се променя, а новата личност има нужда от ново тяло. Така протичат спонтанните изцеления: с новото съзнание болестта повече не може да остане в тялото, тъй като се променя цялата биохимия на организма (ние променяме мислите си, а това променя набора химични елементи, участващи в процесите, нашата вътрешна среда става токсична за болестта) и човек оздравява.