САЩ засилиха дипломатическите усилия за прекратяване на войната в Украйна, но новата инициатива на Вашингтон постави Европа пред три трудни въпроса: при какви условия да участва в мирните преговори, кой да я представлява и как да осигури необходимата финансова подкрепа за Киев.

Тези теми са във фокуса на американския „Ню Йорк таймс“, германския „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ и британския „Гардиън“, които проследяват дипломатическите срещи в Москва и Дъблин и задълбочаващите се разногласия между европейските столици, пише БТА.

„Ню Йорк таймс“: Москва поставя условия, Вашингтон настоява Европа да участва

След двудневните преговори между Русия и Украйна с американско посредничество в Абу Даби специалните пратеници на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър пристигнаха в Москва за разговори с Владимир Путин. Оттам те се отправиха към Дъблин, където се срещнаха с украинския президент Володимир Зеленски и западни лидери.

Според „Ню Йорк таймс“ американските представители настояват европейските държави да бъдат включени в следващия етап на преговорите, докато Москва продължава да обвързва евентуалното прекратяване на огъня с искания за промени в европейската система за сигурност.

„Не може да сключим тази сделка, ако европейците не присъстват на масата за преговори“, заяви Къшнър след срещата със Зеленски.

„Това е важно за нас, защото войната се води в Европа“, подчерта той.

Американското издание свързва новата дипломатическа активност на администрацията на Доналд Тръмп и с политическите последици от поражението на републиканците на междинните избори за Конгреса.

Въпреки усилията на Белия дом Русия не показва готовност за скорошно прекратяване на войната. Напротив, Москва изглежда втвърдява позициите си, докато руската армия засилва ударите срещу украинските градове преди зимата.

Украйна продължава да изпитва недостиг на средства за противовъздушна отбрана, а Зеленски съобщи и за нови ограничения в използването на сателитната система „Старшийлд“.

Включването на Европа в преки преговори би означавало промяна в досегашната ѝ позиция, според която Русия първо трябва да прекрати бойните действия. Европейските лидери обаче настояват за участие, тъй като разговорите могат да засегнат не само Украйна, но и бъдещето на сигурността на целия континент.

Путин даде да се разбере, че не е склонен на лесни компромиси.

„На нас много би ни се искало, уважаеми господа, вие и американската администрация като цяло да поработите с вашите европейски съюзници, за да може те в крайна сметка да изяснят за себе си въпроса какво точно искат: мир или война в Украйна“, заяви руският президент пред американските пратеници.

Къшнър отговори с по-оптимистична оценка, като посочи, че Вашингтон наблюдава „голяма промяна сред европейците“ и „силен импулс и желание за съвместна работа“.

Според анализатора Татяна Становая от центъра „Карнеги Русия – Евразия“ Путин може да изтълкува евентуалното европейско участие като доказателство, че стратегията му да изчака отстъпки от Запада е дала резултат.

Междувременно руският дипломат Алексей Дробинин представи възможни двустранни споразумения за ненападение с отделни европейски държави. Той ги сравни с договорите, които Москва вече е сключила с Беларус, Иран и Северна Корея.

„Франкфуртер алгемайне цайтунг“: Мерц среща съпротива за финансирането на Киев

Докато Вашингтон търси дипломатически пробив, германският канцлер Фридрих Мерц се опитва да осигури европейско финансиране за Украйна през 2027 г.

Според „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ усилията му засега срещат сериозна съпротива, особено сред държавите от Централна и Източна Европа.

В писмо до европейските лидери Мерц настоява всички страни членки да направят „справедлив принос“ към бъдещата помощ за Киев. Той обвързва този ангажимент с преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2028–2034 г.

Германското издание определя подхода като своеобразен ултиматум.

„Смятам, че се разбира от само себе си, че това е общоевропейска задача“, заяви Мерц в Дъблин.

Предложението му обаче срещна незабавни възражения.

Словашкият премиер Роберт Фицо определи инициативата като извадена от „учебник по изнудване“ и заяви, че Словакия никога няма да подкрепи отпускането на заем за Украйна.

Чешкият министър-председател Андрей Бабиш също изрази несъгласие.

„Ние сме против“, заяви той пред германското издание, като подчерта, че преговорите за европейския бюджет не трябва да се обвързват с финансирането на Киев.

В бъдещата финансова рамка на ЕС вече са предвидени 100 млрд. евро за Украйна, но те ще бъдат достъпни едва от 2028 г.

Междувременно Киев се нуждае от допълнителни 70 млрд. евро още през следващата година, като се очаква ЕС да осигури около 45 млрд. евро от тази сума.

Унгарският премиер Петер Мадяр също изрази резерви към предложението на Мерц.

„Не смятам това за непременно правилната посока“, коментира той.

Германският вестник припомня, че Унгария, Чехия и Словакия вече са освободени от плащането на лихви по одобрения миналата година европейски заем от 90 млрд. евро за Украйна.

България също настоява за подобно изключение при бъдещите финансови задължения. Премиерът Румен Радев се позовава на откритата от ЕС процедура за прекомерен бюджетен дефицит срещу страната.

ФАЦ отбелязва, че това не е първият неуспешен опит на Мерц да наложи своя инициатива за финансирането на Украйна.

През миналата година той предложи замразените руски държавни активи в Европа да послужат като гаранция за многомилиарден заем за Киев. Идеята обаче беше отхвърлена от Европейския съвет, след като белгийският премиер Барт де Вевер разработи алтернативен план с други европейски лидери.

Според германското издание новият сблъсък поставя въпроси и за политическия стил на канцлера. Дипломати от приятелски настроени към Берлин държави се питат защо Мерц не е потърсил предварително съгласие чрез лични разговори, вместо публично да оказва натиск върху партньорите си.

„Гардиън“: Кой ще говори от името на Европа пред Путин?

Третият голям въпрос пред европейските лидери е кой да представлява континента в евентуалните преговори с Москва, пише британският „Гардиън“.

И Вашингтон, и Москва настояват Европа да излъчи единен представител, но държавите от ЕС все още не са постигнали съгласие.

Ръководителката на европейската дипломация Кая Калас предлага тя и председателят на Европейския съвет Антонио Коща да участват в разговорите от името на Съюза.

Френският президент Еманюел Макрон обаче смята, че по-важно от избора на конкретен представител е съдържанието на бъдещите преговори.

„Вече няма подкрепа от САЩ. Налице е някакво посредничество, добре“, заяви той по повод дипломатическата инициатива на Уиткоф и Къшнър.

„Но в крайна сметка ние, европейците, ще бъдем тези, които ще определят и решават въпросите за бъдещата ни сигурност“, подчерта Макрон.

Мерц също смята, че изборът на европейски преговарящ не е най-неотложният въпрос.

„Не става въпрос за конкретни лица. Важното е Путин да е готов да води преговори“, заяви германският канцлер.

Така, въпреки засилената дипломатическа активност, Европа все още няма обща позиция нито за представителството си на преговорите, нито за бъдещото финансиране на Украйна.

А докато западните лидери обсъждат условията за мир, Москва продължава да настоява за промени в европейската система за сигурност, без да поема ангажимент за прекратяване на бойните действия.