Момент от снимките на филма. Хлябът на масата е заводски нарязан, какъвто през 1985-а българите дори не предполагаха, че ще съществува
През януари в България бе премиерата на филма ,,Вила Роза". BG VOICE също писа за него. Авторите му го описваха като първи български психотрилър, основан на различни истории и планински легенди, някои от които в действителност са се случили. Тъй като до излъчването му по телевизията има още доста време - ,,Вила Роза" първо трябва да премине през кината, после да се продаде на дискове, ето накратко сюжета. През 1985 година четирима българи попадат в нашумяла вила насред Стара планина. Това е място, за което се говори, че е омагьосано. Людмила Живкова е пращала специална група, за да търси нещо необяснимо там. Ванга също е казала това-онова за вилата и силите, които витаят над нея. Филмът започва с архивни кадри, на които милиционер си припомня старо разследване на загадъчно убийство във вилата. Завръзката е интересна. Но един филм не е просто сюжет. Има детайли, които трябва да се изпълнят. Зрителят гледа, гледа и никак не успява да се почувства в атмосферата на 80-те години. Авторите дори минимално не са се постарали да я създадат. Ако толкова не знаят как изглеждаше 1985 година, можеха просто да попитат. Това бе време, когато хората поголовно не знаеха английски и не учеха в Америка (един от главните герои във вилата се хвали, че е завършил в САЩ). Не стига това, ами по някое време във вилата пристига един истински американец, който просто си обикалял така из планината и си снимал птиците. Като се замисли човек, през 1985 година бе най-нормално из комунистическа България да си се мотаят безгрижни американци и да си ходят, където си поискат. Американецът обявява, че е агент на КГБ. Странно какво дири през 1985-а един съветски US агент в България, след като по-нормално е той да си стои в Америка, защото там би бил много по-полезен на братушките. Най-любопитно обаче става, когато изведнъж всички българи в тази толкова странна вила проговарят на чист английски и си водят дружески разговор с американеца. Тези, които помнят как изглеждаше България през 1985-а, сигурно много биха се изненадали на този момент, доколкото българите тогава, пък и сега, масово не знаеха английски. А героите във филма го говорят като матерен. През 1985 година много по-вероятно бе, когато пуснеш телевизора в късния следобед, да попаднеш на научнопопулярен филм, детско предаване или новини, не и на реч на Тодор Живков. Но авторите на филма очевидно са заложили на шаблоните.
Ясно е, че американецът е вкаран във филма с едничката надежда той да бъде забелязан на Запад, пък и в лентата да има английска реч, защото в България вече се смята за нещо ненормално, ако филм не е на английски. После, търсела се е загадъчност и за меродия е добавена Людмила Живкова. Това, че тя се е интересувала само от Странджа, не и от Стара планина, са някакви подробности.
Зрителите обаче остават втрещени, когато по някое време от долапа във вилата героите изваждат чисто нова опаковка кафе ,,Якобс", произведена днес... Едно, че през 1985 г. такова кафе в България никой не пиеше, а мнозина не бяха и чували за съществуването му. А съвсем друго, че след като авторите на ,,Вила Роза" са взели едни пари от ,,Якобс" и са се договорили да позиционират продуктово марката, можеха да я помолят да им осигури все пак опаковка от 1985-а. Но явно е било много сложно за осъществяване, затова са заложили на лесното.
В края на филма започват надписите. Всички са на кирилица, само на американския актьор името е изписано на латиница. Неясно защо. Изниква въпросът - ако в лентата е имало арабин в сценария и ролята му се е изпълнявала от артист от Ливан, то с йероглифи ли щеше да бъде изписано? А ако беше грузинец? Или арменец от Армения? Отделна тема е, че американският артист Дейвид Чокачи единствен играе естествено и неподправено. Останалите на моменти са като стажанти, макар сред тях да има утвърдени имена: Елена Петрова, Калин Врачански... Затова оценката за този филм е 3+. Плюсът е за ентусиазма, че изобщо се снима българско кино.
