Михаела Витанова
Само преди дни комисията по външните работи на Сената одобри с 11 „за" и 10 „против" петролния магнат Рекс Тилърсън за държавен секретар. За да може бившият изпълнителен директор на „Ексон Мобил" да поеме поста, ще трябва да спечели и одобрението на самия Сенат. Това означава да получи най-малко 51 гласа от общо 100. Републиканската партия разполага с мнозинство от 52-ма души, което показва, че гласуването ще бъде протоколно и Тилърсън ще стане един от дузината мултимилионери и милиардери в новото правителство. Не се забавиха и първите критики към бъдещия държавен секретар, като сред основните изпъкнаха близките му отношения с Русия в продължение на десетилетия, както и фактът, че през цялата си кариера той никога не е работил в публичния сектор, нещо нетипично за поста на първи дипломат.
От професионална гледна точка Тилърсън е прекарал над 40 години в „Ексон" - компания, оценявана на над 370 млрд. долара и считана за един от наследниците на глобалния петролен монополист от XIX в. Както и 20 г. в. „Стандарт ойл" на Джон Рокфелер. Роден е на 23 март 1952 г. в щата Тексас и започва работа в компанията през 1975 г. на начална инженерна позиция. Оттам той извървява почти 30-годишен път, изкачвайки се в йерархията и стигайки до най-високото място на стълбичката, за да се нареди сред 30-те най-скъпоплатени мениджъри в САЩ. Годишната заплата на г-н Тилърсън за 2015 г. например достига главоломните 24.3 млн. долара, а личното му богатство в банкови активи възлиза на около 218 млн. по официални данни.
Въпреки критиките не може да се отрече, че 64-годишният Тилърсън изпъква с бизнес нюх - качество, към което, както вече знаем, новоизбраният президент Доналд Тръмп питае особена почит. Заедно сякаш споделят и афинитета си към Русия, която в миналото още като млад директор през 90-те години Тилърсън промотира като основно поле за експанзия на компанията си, когато необятните руски резерви бяха почти напълно открити за всякакви потенциални чужди инвеститори. През 1998 г. е назначен за директор на холдинговите дружества на „Ексон" в Русия и в частност на разработваните находища в Каспийско море. Още тогава става известен с тесните си контакти, които завързва с Кремъл. Някои анализатори дори казват, че Тилърсън е американецът, прекарал повече време в разговори с Путин от всеки друг в историята на двустранните отношения САЩ-Русия на каквото и да било ниво. Повече и от бившия държавен секретар и гуру на международните отношения Хенри Кисинджър, който през годините е създавал усещането, че говори с Москва „всяка сряда". През 2013 г., след завръщането на Путин в Кремъл, на Тилърсън е връчен и Орден за приятелство с Русия.
Близките му отношения с Русия и в частност с Путин определено вече не са единственият фокус, когато се спомене името на бъдещия държавен секретар. По време на деветчасовото му изслушване в комисията Тилърсън изрази позиции и по теми като климата, Канада и Ирак, които не останаха незабелязани. Както и г-н Тръмп, така и неговият първи дипломат подлагат под съмнение научните аргументи за съществуването на климатичната промяна. А това със сигурност изправя косите на демократите, които вече са достатъчно притеснени от мнението на президента по въпроса. Г-н Тилърсън е остро критикуван и заради сключването на сделката между „Ексон" и полуавтономния Иракски Кюрдистан за обработка на петролни полета. Още тогава това вбеси Държавния департамент и Багдад, защото подкопаваше официалната позиция на Вашингтон, че има само „един Ирак".
Заради тези връзки и позиции г-н Тилърсън вероятно ще бъде критикуван и в бъдеще, а някои анализатори вече смятат, че поради липсата на опит в администрацията, както и на информация по множество въпроси, новият държавен секретар може да остане в сянка. Подобно на г-н Тръмп магнатът няма опит в политиката, нито в дипломацията, но пък други настояват, че именно различният подход този път може да се окаже успешен. Преди време в свое интервю за „Фокс" президентът Тръмп определи Тилърсън като „световен играч от класа", а това определено не трябва да се подценява.
