Лидерът
Людмил Илиев
Някои хора наистина не знаят кога да спрат. На бившия председател на ДПС Лютви Местан не му стигна петното, което сам си лепна с бягството в турското посолство, след като баш шефът му Ахмед Доган го изхвърли от партията. Вместо това започна да мъкне със себе си посланика на Анкара у нас Сюлейман Гьокче, така че дипломатът хем да го пази, хем да покаже, че му дава официалната подкрепа на Турция. А сега взе, че проведе учредителния конгрес на собствената си партия ДОСТ по начин, който крещеше: „Създава се турска партия в България!"
И не става въпрос само за странно подбраното име на новата формация - на турски дост значи приятел. Нито че Гьокче беше на учредяването. А за това, че провелото се в НДК събрание остави неприятното впечатление за основаването на филиал на турска държавна организация.
Да започнем от гостите. Сред множеството, което беше изпълнило зала 3, българска реч на практика не се чуваше. Огромното мнозинство от присъстващите бяха турци, тук-там се виждаха роми. Официалната част на мероприятието остави дори още по-потискащо усещане, когато на трибуната започнаха да се изреждат почетните гости - все от Република Турция. Липсваше един действащ български политик - за цяр, ако не смятаме писмения поздрав на Красимира Ковачка - председател на БДЦ (бившата партия ЛИДЕР на бизнесмена Христо Ковачки). Но приемаме, че политици от други партии просто не са искали да отидат на конгрес - насила хубост не става. За сметка на това беше представен целият политически елит на южната ни съседка. Зам.-председателят на управляващата там ПСР Фатма Бетюн Саянкая излезе пред учредителите със зелена забрадка и плътна черна дреха - напомняне за централната роля, която нейната партия отдава на исляма. А представителят на националистическата ПНД направо изтърси, че където се говори турски език - „това място е и нашата родина". Политически ислям и турски шовинизъм - това впечатление оставиха Местановите гости от Анкара.
Самият Местан в своята реч изуми всички, като успя да пречупи на практика всеки пункт в нея през гледната точка на Турция, вкл. враждата си с Ахмед Доган. Обяви за „скандално некоректно" твърдението на почетния председател на ДПС в прословутата му предколедна реч през м.г., че комшиите могат да породят кризи на Балканите и в Европа. Обвини правителството, че не е застанало на страната на южната ни съседка при конфронтацията й с Русия, а вместо това е поддържало „политика на практически неутралитет в тази остра кризисна ситуация с наш евроатлантически партньор". Посъветва ЕС да не се превръща в „затворен християнски клуб" и да не се поддава на популярността на „орбанизма и путинизма".
Представи Турция като стратегически партньор на България и гарант за сигурността на ЕС, заради което трябва да продължат преговорите й за членство. Едва ли и самият Гьокче би могъл да защити публично толкова добре интересите на страната си, колкото го направи Местан през този ден.
И точно в това беше голямата грешка на екслидера на ДПС. В старанието си да се хареса на покровителите си в Анкара той свърши прекалено добра работа. Вярно, в ДПС също държат извънредно много на специалните си отношения с Турция - все пак оттам черпят голяма част от силата си. Но поне запред обществото гледат да не дават много гласност на този факт (а след разцеплението в партията дори могат да се похвалят, че са се опънали на Анкара). А това, което сътвори и наговори Местан при учредяването на ДОСТ, ще отблъсне всички сериозни политически актьори у нас. За добро или за лошо родната публика остава извънредно чувствителна и подозрителна към всичко, свързано с Турция. Това е инстинкт - и в този аспект не е никак случайно отсъствието на български политически фигури от този конгрес. След сърдечната прегръдка на Местан с Анкара никой няма дори да посмее да се ръкува с него, камо ли да влезе в някакво официално политическо единодействие с ДОСТ. Местан още повече усложни нещата за себе си, като в речта си съзнателно ограничи кръга на потенциалните си политически партньори. „Имитационното дясно", „фалшивото либерално" и националистите бяха изключени. За БСП не каза нищо, но червените трябва да са луди, за да му подадат ръка, след като той бутна правителството на Пламен Орешарски. Спомена, че трябва да се „отпуши енергията на реформаторските сили", но ако това е било препратка към кръговете около ДСБ, пак не е уцелил. „С 20-те си години в активната политика Местан е един от основните отговорни за случващото се в българската политика, за пряката власт на мафията в българската политика", каза по негов адрес водачът на тъмносините Радан Кънев в началото на годината. Остава ГЕРБ, но за какво му е на Бойко Борисов да крепи политическото съществуване на Местан? Някак си ще му е трудно на премиера да припознае политически човек, за когото съвсем доскоро обясняваше, че са му звънели чужди държавници, за да му ходатайстват, а той ги е отблъсквал.
Най-тъжно е, ако Местан гради и афишира връзката си с официална Анкара, за да си гарантира няколко хиляди гласа на следващите парламентарни избори. Все пак изборите в Турция се правят с разрешението и съдействието на Турция и изселническите организации там.
И така Местан се препъна още на старта на самостоятелната си политическа кариера. Като постави Турция в центъра на Вселената, той стана радиоактивен за всеки политик у нас, който държи сметка за патриотичните чувства на мнозинството българи. А с партия, която разчита на електоралните възможности на изселническите организации и на практика няма българи нито в редиците си, нито сред гласоподавателите си (за разлика от ДПС), трудно ще може да разчита на траен политически успех.
