Периодичната таблица на Менделеев – кой не я знае, кой не е стоял прав на дъската пред нея... А тя успява да обедини в себе си научни проучвания, международна политика, почитание към героите в историята и стремеж към ясно подредена структура. Формално погледнато, съвременната периодична таблица е систематично подреждане на известните на човечеството химични елементи. Таблицата е организирана по определен начин, който показва хронологичната поява на химичните елементи, като в същото време подрежда тези със сходни свойства. Елементите със сходни химически свойства са подредени един под друг в колони. С напредването на колоните от ляво на дясно атомите в елементите стават по-големи и по-тежки. Тези вариации наблюдават и се опитват да подредят и обобщят в таблица Дмитрий Менделеев и още доста други учени. Въпреки това периодичната таблица не е толкова обективна, колкото звучи на пръв поглед. Кой заслужава признанието за изготвянето й също не е еднозначен въпрос. И къде в създаването й се преплитат политиката и науката? В периодичната таблица например има елементи, които

носят имена на нации

Два елемента са кръстени на Франция – франций и галий. По един е кръстен на Япония (нихоний), Германия (германий) и Полша (полоний). Скандинавците имат скандинавий, московий и дармщадий почитат съответните градове. Едно шведско селище – Ютерби – дава името на четири елемента – тербий, итербий, ербий и итрий. Редица други места и хора също са си запазили своите малки квадратчета в таблицата, понякога не без ожесточени спорове. Сред елементите, кръстени на хора, е и менделевий под номер 101 – име, което почита Дмитрий Менделеев. Група учени от Бъркли, която през 1955-а открива химичния елемент, пренебрегва самодоволството си и решава да почете руския химик за това, че е създал периодичната таблица. С напредването на студената война обаче те трябва да убедят Айзенхауер да отделят една клетка в таблицата за Менделеев. Защо обаче Менделеев? Той ли е открил периодичната таблица? Не точно... През 1869-а Менделеев публикува документ, който организира тогава известните елементи по логичен и систематичен начин. Не само това – руският учен смело предсказва появата и на нови елементи. В началото на 70-те години на XIX век следват няколко научни труда, които допълват първообраза си и демонстрират дълбокото уважение към създаването на таблицата. Менделеев, таблицата му и изследванията му привличат огромно внимание и ускоряват прогреса на науката и на общото разбиране за същността на химичните елементи и връзката между тях. Но вдъхновението и данните, които помагат на Менделеев да достигне до откритието си, се дължат до огромна степен на

негови предшественици

и съвременници като Амадео Авогадро, Станислао Каницаро и Йохан Волфганг Дьоберайнер. В края на конгрес по химия в Карсруе през 1860-а например на присъстващите е раздадена книга на Каницаро за теглото на атомите в отделните елементи. Менделеев присъства на този форум и трудът на Каницаро му помага да организира елементите в своята таблица през 1869-а. Тя съдържа 63 химични елемента, които той е подредил според химичните им свойства и теглото им. Само че година преди това редица учени, сред които Уилям Одлинг, Джон Нюландс и Густавус Хинрих, се опитват да подредят елементите в някакъв ред. Нюланд, както и Менделеев, предвижда появата и на нови химични елементи. Учен на име Лотар Мейер, вдъхновен от Каницаро, също съставя своя таблица, и то доста подобна на тази на Менделеев. Тя обаче е публикувана няколко месеца след тази на руснака и както се и очаква, между двамата възниква жесток спор за автентичността. Заслужава ли тогава Менделеев признание за създаването на невероятна за своето време таблица, за напредъка в разбирането на това как се свързват атомите във вещества, за смелите си предсказания за появата на нови елементи? Категорично да. Но големите победи могат да са заслуга на

повече от един герой

а появата на периодичната таблица е една такава особена победа. Трудът на Менделеев не е нито началото, нито краят на химическата наука и подредбата в нея. Някои елементи в таблицата му не са правилно поставени, схемата е незавършена, някои от неговите предвиждания също са непълни. Групата на така наречените благородни газове например е открита през 1890-а, но руският химик не я е предвидил. Дори ученици по обща химия лесно могат да забележат и други недостатъци. Накратко, приносът на Менделеев е впечатляващ, но недостатъчен. През 1892-ра и той, и Мейер са наградени с медал за откритията си в областта на "периодичната връзка между атомните тегла на елементите". Съвместната награда се посочва като доказателство как е била високо оценена подредбата на вече познатите елементи от Менделеев и Мейер, а не предсказанията им за откритието на нови. Но в науката, както и в политиката, често е по-важно да си лаконичен, а не точен. Затова обикновено казваме, че Менделеев е създателят на периодичната таблица. На Мейер е кръстен клас от минерали, а на Менделеев е кръстен цял един химичен елемент в периодичната таблица. ООН и привърженици на науката по целия свят тази година отбелязват юбилея от създаването на чудния химически труд и възможностите, който той предлага и ще продължава да ни предлага.