Колосално струпване на галактики, смятано за замръзнал остатък от времето след Големия взрив, беше открито от астрономите. То е определено като „мехур от галактики“ и според астрономите се разпростира на разстояние 1 милиард светлинни години, което прави гигантската космическа структура 10,000 пъти по-голяма от нашата галактика – Млечния път.
„Този феноменален балон е вкаменелост от времето на Големия взрив преди 13 милиарда години, когато се е формирала Вселената“, каза членът на екипа Кълън Хаулет от Факултета по математика и физика на Университета на Куинсланд в коментари, публикувани в четвъртък, „Ние дори не го търсихме, но структурата е толкова огромна, че се разля до краищата на сектора на небето, който анализирахме.“
Хаулет обясни всичко това в интервю, публикувано от Университета на Куинсланд.
„В задния ни двор“
„Той превъзхожда много от най-големите известни структури, като Великата китайска стена на Слоун и суперструпването Боотс, които всъщност са част от този балон“, каза ученият, „Това, което го прави още по-невероятно е, че е точно в задния ни двор.“
Гигантският „мехур“ не може да бъде видян с просто око, но се намира на сравнително близко за космическите мащаби разстояние – 820 милиона светлинни години от нашата родна галактика, в така наречената от астрономите близка вселена. Балонът може да се представи като „сферична обвивка със сърце“, казва Даниел Помареде, астрофизик от Комисията по атомна енергия на Франция. Вътре в това сърце се намира свръхструпването от галактики Боотс, което е заобиколено от огромна празнота, наричана понякога „Голямото нищо“.
В обвивката се намират няколко други суперкупове от галактики, които вече са известни на науката, включително масивната структура, известна като Голямата стена на Слоун. Помареде заяви, че откриването на суперструктурата, което е описано в изследването, на което е съавтор и което беше публикувано в The Astrophysical Journal тази седмица, е „част от много дълъг научен процес“.
Какво е значението на откритието?
То е свързано с теориите за развитието на материята след Големия взрив и потвърждава явление, описано за първи път през 1970 г. от американския космолог и бъдещ Нобелов лауреат по физика Джим Пийбълс. Той изказва теорията, че в първичната Вселена – тогава задушена от гореща плазма – раздвижването на гравитацията и радиацията е създало звукови вълни, наречени барионни акустични осцилации (БАО). Когато звуковите вълни преминавали през плазмата, те създавали „мехурчета“.
Около 380,000 години след Големия взрив процесът спрял, тъй като Вселената се охладила, замразявайки формата на мехурчетата. След това мехурчетата се уголемяват с разширяването на Вселената, подобно на други вкаменени останки от времето след Големия взрив. Астрономите са открили сигнали за БAO през 2005 г. при разглеждане на данни от близки галактики.
Според изследователите обаче новооткритият мехур е първата известна единична барионна акустична осцилация. Астрономите нарекоха своя мехур Ho'oleilana – „изпратени шумове на пробуждане“ – като са взели името от хавайската песен за сътворението. Името идва от водещия автор на изследването Брент Тъли, астроном от Хавайския университет.
Мехурът е открит случайно като част от работата на Тъли по търсене на нови каталози на галактики.
В изявлението си Тъли каза, че балонът е „толкова огромен, че се разлива до краищата на сектора от небето, който е анализиран“.
Хаулет каза, че откритието дава по-ясна картина на скоростта на разширяване на Вселената и откритията могат да революционизират космологията.
„Нашият анализ предполага, че тъй като този балон е по-голям от очакваното, Вселената се е разширила повече от първоначално предвиденото“, каза той.
„Сега сме една стъпка по-близо до голяма промяна в областта на космологията, където целият модел на Вселената може да се нуждае от преоценка.“
Какво представлява Големият взрив?
Тъй като Вселената се разширява, в някакъв момент в миналото тя трябва да е била по-малка. Би била толкова малка, че цялата материя, която съдържа, би трябвало да бъде кондензирана в една много плътна точка. Тази точка, наречена сингулярност, съдържаше цялата материя във Вселената – въпреки че всъщност все още не е била материя. Тя трябва да е била супергореща (повече от трилион градуса!) и суперсбита. Някъде преди между 12 и 18 милиарда години, според повечето теоретици около 14 милиарда, тази точка е експлодирала. Под това не се разбира точно експлозия като в екшън филм, но няма идеална дума, която да опише това внезапно разширяване навън. В резултат от него обаче се е появила цялата материя във Вселената. Така че когато казваме „Голям взрив“, ние сме донякъде метафорични. Ето защо наричаме тази теория за произхода на Вселената теория за Големия взрив. „Големият взрив“ бележи началото на пространството и времето.
