Насилието с оръжие се е превърнало в основна част от ежедневието в Съединените щати. Според Архива за насилие с оръжие, Съединените щати са претърпели над 600 масови стрелби – определени като инциденти, при които най-малко четирима души са били убити или ранени, без да се включва стрелецът – всяка година между 2020 и 2023 г., или почти по две всеки ден. Физическата и емоционалната цена се понася непропорционално от младите хора: насилието с оръжие сега е водещата причина за смърт сред американците между една и 17-годишна възраст. Доклад от 2024 г. на Everytown for Gun Safety (където работя като Survivor Fellow), Лабораторията за изследвания и иновации в областта на поляризацията и екстремизма и Южния център за право на бедността установи, че един млад американски човек познава „средно поне един човек, който е бил ранен или убит от оръжие“, пише Foreign policy.
По-малко разбирана обаче е опасната степен, до която Съединените щати изнасят някога уникалната си форма на насилие с оръжие към останалата част от света. Миналия месец например 21-годишен въоръжен мъж откри огън в бившето си училище в Грац, Австрия, убивайки 10 ученици в един от най-смъртоносните дни в страната след Втората световна война. Скоро стана ясно, че убиецът е имал „значителна страст“ да разследва стрелбите в американски училища, каза началник на австрийската полиция; той е бил особено вдъхновен от клането в училище през 1999 г. в Колумбайн, Колорадо.
Австрийският стрелец е само един от нарастващ брой международни извършители на целенасочено насилие, вдъхновени от американец. Отдавна е известно, че в контекста на САЩ стрелбите в училищата са епидемиологично явление. А епидемията сега се разпространява отвъд границите на САЩ. В доклад от 2024 г. Джейсън Р. Силва, водещ учен по въпросите на насилието с оръжие, установява, че в група от 35 държави, относително подобни на Съединените щати в политически и икономически план, броят на публичните масови стрелби се е увеличил повече от два пъти от първото до второто десетилетие на двадесет и първи век. „Най-голям брой инциденти“, отбелязва Силва, „са се случили през 2019 и 2020 г.“ Изследванията показват също, че много от тези инциденти са пряко свързани с примери, дадени от американски стрелци.
Прочети още
Масовите стрелби сега представляват особено кървава форма на американско външно влияние. Като дестабилизират съюзниците на САЩ, те заплашват да подкопаят глобалния имидж на Съединените щати и да осуетят способността им да постигат своите геополитически цели.
Съединените щати остават безспорният световен лидер по насилие с огнестрелно оръжие. Въпреки че смъртността на глава от населението от огнестрелно оръжие е останала относително стабилна през последните 50 години, Съединените щати са претърпели значително увеличение на инцидентите с масови стрелби. Между 2009 и 2018 г. например в Съединените щати е имало 3500 процента повече стрелби в училища, отколкото в Мексико, където те са вторият най-висок процент.
Разбираемо е, че чуждестранните правителства и медии често представят Съединените щати като изключително насилствени и четат лекции на американските си колеги за хлабавите закони за безопасност на оръжията. В реч пред Съвета по външни отношения през 2023 г. бившият министър на вътрешната сигурност на САЩ Алехандро Майоркас отбеляза, че когато общува с неамерикански политици, „почти всеки път“ те му задават два въпроса за Съединените щати. Първият е за политическата поляризация на САЩ, а вторият е „за оръжията и броя на убийствата в нашата страна“. „Само в Съединените щати“, пише датски чуждестранен кореспондент след клането през 2022 г. в Ювалде, Тексас, „седемгодишно дете посещава училище, за да учи за стрелбите в училищата“. В редакционна статия във френския вестник Le Monde се казва: „Ако има някаква американска изключителност, тя е да се толерира фактът, че училищата в Съединените щати редовно се превръщат в кървави стрелбища.“
Но схващането, че Съединените щати остават пълен аутсайдер, когато става въпрос за насилие с огнестрелно оръжие, е все по-погрешно. Дигиталната платформа Wisevoter съобщи през 2023 г., че в Европа по-специално „честотата и тежестта“ на масовите стрелби „са се увеличили драстично през последното десетилетие“. Увеличаването на подобни инциденти не се ограничава само до Европа: целенасоченото насилие с огнестрелно оръжие се е превърнало в нарастваща заплаха в световен мащаб.
Съединените щати остават световен лидер по насилие с огнестрелно оръжие.
Значителни изследвания показват, че насилието с оръжие е заразно. Учените, занимаващи се с насилие с оръжие, посочват така наречения ефект на Колумбайн, при който стрелците от Колумбайн са създали „културен сценарий“ за бъдещи нападатели, включващ специфични идеологически, тактически и дори облекло. По същия начин има значителни доказателства, че американските извършители са вдъхновявали чуждестранни нападатели. Колумбайн е довел директно до имитиращи атаки в Бразилия, Канада, Финландия и Русия, отнемайки десетки животи. Един немски криминолог каза пред The Guardian: „Феноменът на кланета от млади хора в училищата в Германия съществува едва от времето на Колумбайн.“
През 2022 г. Силва и колегата му изследовател Адам Ланкфорд установяват, че „търсещите слава масови стрелци, които са нападали извън Съединените щати, изглежда е по-вероятно да са били повлияни от американски масови стрелци, отколкото от извършители от всички други страни взети заедно“. Александър Бисонет, например – бял расист, който уби шестима души в джамия в Квебек Сити през 2017 г. – потърси онлайн „списък със стрелби в училища в Съединените щати“ в подготовката за атаката си. По-малко идеологически настроените стрелци също посочиха американски предшественици. В Лутън, Англия, потенциален стрелец в училище, който уби трима членове на семейството миналия септември, е провел обширно проучване на стрелбите и е заявил, че се надява да засенчи клането във Вирджиния Тек през 2007 г., при което загинаха 32 души.
В Нова Зеландия, бял расист, който уби 51 вярващи в две джамии в Крайстчърч през 2019 г., имаше за цел да стане известен в Съединените щати и да повлияе на американската политика. Като т. нар. акселерационист, той възнамеряваше атаката си да предизвика вълна от антиогнестрелни оръжия в Съединените щати, която да ускори колапса на страната. „С достатъчен натиск лявото крило в Съединените щати ще се стреми да отмени Втората поправка“, пише той в манифест, публикуван малко преди атаката му, с което води до „разпадане на Съединените щати по културни и расови линии“.
Съединените щати изнасят насилие в чужбина и по-косвено. Американските социални медийни платформи, които са по-слабо регулирани от компаниите за социални медии в други страни, играят роля в прославянето на насилието, особено сред разочаровани млади мъже. През 2023 г. например ищци заведоха две дела пред Върховния съд на САЩ срещу Google и X (който по това време все още се наричаше Twitter), твърдейки, че платформите са улеснили терористични атаки в Париж през 2015 г. и Истанбул през 2017 г. След като тези дела се провалиха, чуждестранните регулатори започнаха да се борят да ограничат тази злокачествена форма на американско влияние. През 2024 г. Австралия прие закон, забраняващ на деца под 16 години да използват социални медии, в отговор на опасения относно психичното здраве на децата и ролята на технологичните платформи в разпалването на насилствен екстремизъм. През 2022 г. ЕС прие Закона за цифровите услуги (DSA), който отвори вратата за огромни глоби срещу компании, включително американски, които „разпространяват незаконно съдържание като реч на омразата, терористично съдържание или материали за сексуално насилие над деца“. X сега е изправена пред многостранно разследване за спазването на задължението на DSA да противодейства на „разпространението и умножаването на незаконно съдържание и дезинформация“ и е изправена пред значителни глоби или дори забрана.
Като цяло, американските политици са склонни да тълкуват проблема с насилието с оръжие в Съединените щати – ако изобщо вярват, че това е проблем – като чисто вътрешен въпрос. Но насилието с оръжие в Съединените щати представлява нещо повече от просто набор от местни трагедии. То има дълбоки последици за меката сила и външната политика на САЩ. Като начало, ролята на САЩ в провокирането на насилие в чужбина става все по-конкретна. През септември 2024 г. например, американските власти арестуваха двама американски граждани и ги обвиниха в ръководене на международно онлайн движение, наречено Terrorgram Collective, което подбуди атаки на бели расисти, при които убиха и раниха хора в Словакия и Турция, и двете съюзници от НАТО.
И чрез износа на насилие, репутацията на Съединените щати търпи удар. Правителства в толкова различни страни като Австралия, Германия, Уругвай и Венецуела, в пряк отговор на масовите стрелби в САЩ, издадоха предупреждения на своите граждани относно пътуванията до Съединените щати; съветът за пътуване на канадското правителство предупреждава тези, които планират пътуване до САЩ, да „се запознаят как да реагират в ситуация на активен стрелец“. Анкета на One Morning Consult, проведена в Китай през август 2022 г., установи, че 93% от анкетираните са съгласни, че „страховете от насилствени престъпления може да ги накарат да преосмислят“ пътуването си до Съединените щати.
Някои страни, богати на оръжия, които се дразнят от мисълта за по-строг контрол върху оръжията, обвиняват културата на оръжията в Съединените щати, че е покварила тяхната собствена. След две последователни масови стрелби в Сърбия през 2023 г., например, сръбски военен ветеран разкритикува начина, по който Съединените щати са пренастроили културната привързаност на страната му към огнестрелните оръжия. Според Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и взривни вещества на САЩ, почти половината от оръжията, открити на местопрестъпленията в Мексико и представени за проследяване между 2017 и 2022 г., са произведени в Съединените щати, а Мексико съди американски производители на оръжие, за да спре потока от трафикирани американски оръжия.
Противниците на Съединените щати също така подчертаха ролята на страната като износител на насилие. След стрелба в училище в окупирания Крим през 2018 г., руският президент Владимир Путин обясни, че „всичко е започнало със Съединените щати и техните училища“; през 2022 г. Върховният съд на Русия дори определи „движението Колумбина“ от поклонници, стрелящи в училища, за терористична организация. Междувременно Пекин многократно е посочвал насилието с оръжие от страна на САЩ, за да критикува Съединените щати като цяло. През 2023 г. говорител на външното министерство заяви, че Съединените щати „носят на други страни не демокрация или напредък в правата на човека, а... нестабилност“, отбелязвайки, че високите нива на насилие с оръжие в Мексико и Пакистан могат да бъдат проследени до изнесени американски оръжия. Най-важното е, че насилието с оръжие от страна на Америка подкопава легитимността на усилията ѝ да оспори отношението на други страни към собствените си граждани.
Именно един американец – влиятелният политолог Джоузеф Най – популяризира концепцията за мека сила. Той обясни критичната роля, която привлекателността на една култура играе за привличането на други нации в нейната сфера на влияние. Съединените щати бяха голям практикуващ политиката на мека сила много преди Най да популяризира термина: може да се твърди, че те придобиха предимство след Втората световна война и огромното си влияние върху геополитиката и световната икономика, благодарение не толкова на военните си инвестиции, колкото на привлекателността на търговския, културния и идеологическия си износ.
Политиците, желаещи да защитят репутацията и влиянието на Съединените щати, трябва сериозно да обмислят въздействието на новия им основен експортен продукт - насилието с оръжие. Най-ефективният начин американските лидери да се справят с проблема би бил да предприемат по-сериозни действия за овладяване на насилието с оръжие у дома . Досега продължаващите убийства на американски ученици не са довели до подобни реформи.
Но може би геополитическите опасения ще го направят – и би трябвало. Насилието с оръжие в Америка поражда агония и презрение сред нейните съюзници и предоставя лесни теми за разговор на нейните съперници, като и двете подкопават предимствата на Съединените щати. Със съкращенията си в културната дипломация, президентът на САЩ Доналд Тръмп не показва особен интерес към запазване на предимството на меката сила на Съединените щати. Но неговата администрация остава силно заинтересована от това да направи американския износ успешен, както заради печалбите на американските компании, така и заради репутацията на Съединените щати като производител и доставчик на авангардни стоки. Насилието с оръжие се превърна в авангарден износ на САЩ – но такъв, който ще навреди, а не ще помогне, на положителния баланс на силите. Ако американските политици не приемат насилието с оръжие по-сериозно, те само ще гарантират, че този баланс ще се отклони още повече от нормалния.
