Марсело Илиев извървя пътя от Монтана до Кеймбридж, а съдбата му е като разказ за сбъдната мечта. Тръгва преди четири години от гетото в северозападния български град, а скоро завършва престижното учебно заведение. Днес Марсело е убеден, че пътят е дълъг, а усилията, които е трябвало да положи, не са малко. Животът му не е лесен, защото таксата за обучение е голяма, а животът е скъп. Всичко, което правя, го правя, защото искам да успея и да се развивам, правя много жертви и ще продължавам да правя, разказва Марсело. Той не се е прибирал в България повече от година и близките му липсват, но в момента няма как да си позволи да пътува до Родината. „Най-голямата жертва е да съм
далеч от близките
Тук съм напълно сам”, споделя младият българин. Той признава, че за него това е най-голямото препятствие, защото той има много силна връзка с хората около него, със семейството и най-вече с с приятелите си. Марсело не се притеснява, че е от ромски произход, и се радва, че може да послужи за пример. Надява се да промени представата за ромите. Младият българин обаче признава, че образованието все още не е ценност за много хора от етноса, но мисли, че и това може да се промени. Дали вижда път назад към България? Каквото и да става, България е на първо място, казва Марсело. "Имам много специфична и много силна връзка както със семейството, така и с Родината, така че каквото и да става, България ми е на първо място”, категоричен е той. Марсело е наясно, че пътят, който е поел, изисква
много пътувания
Каква е мечтата му? „Искам да се занимавам с моден дизайн и не виждам как бих се застоял на едно място при дълги графици, пътувания, шоута. Дори в момента ми е супернатоварено, макар че все още не съм напълно моден дизайнер, а все още в колеж, но България си остава на първо място", категоричен е младият и амбициозен българин.