Френският президент Еманюел Макрон е бил по-убедителен от крайнодесния кандидат за държавен глава Марин Льо Пен на телевизионния дебат преди балотажа в неделя на президентските избори във Франция, показва проучване, цитирано от Ройтерс. На дебата Макрон яростно атакува опонентката си по линия на предишните й връзки с Русия и Путин. Според блицанкетата на "Елаб" за телевизия БФМ 59 процента от запитаните зрители намират, че Макрон е бил по-убедителен от Льо Пен. През 2017 г. същата агенция измери, че тогава той е бил по-убедителният кандидат за 63 на сто от анкетираните. Изследванията за нагласите на избирателите дават победа на Макрон на втория тур на изборите на 24 април с около 55,5 процента от гласовете. През 2017 г. той победи Льо Пен с 66,1 процента. Двамата кандидати постоянно се обвиняваха в липса на чувствителност към истинските тревоги на хората. Льо Пен заяви, че "в реалния живот" нейните предложения ще подобрят положението на избирателите много повече, отколкото тези на опонента ѝ, а Макрон от своя страна определи много от предложенията ѝ като нереалистични.

"Госпожо Льо Пен, това, което казахте е неточно", обърна се той към нея относно предложенията ѝ за намаляване на данък добавена стойност, за да се повиши покупателната способност. Льо Пен определи предложенията на Макрон за жизнения стандарт като неработещи и несправедливи. Френският президент заяви, че предложената от Льо Пен мярка за забрана на мюсюлманските забрадки на обществените места във Франция ще предизвика "гражданска война", ако бъде приложена, предаде Асошиейтед прес. Преди това Льо Пен каза, че не се бори срещу мюсюлманите, а срещу радикалния ислям и добави, че смята, че забрадката е униформа, наложена от ислямистите. Една от основните линии, по които Макрон я атакуваше, беше тази за възхищението ѝ в миналото от руския президент Владимир Путин и заема за предизборната ѝ кампания от 2017 г., получен чрез руска банка. http://gty.im/1392601787 "Вие зависите от руската сила, Вие зависите от господин Путин. Взехте заем от руска банка", каза Макрон на Льо Пен. "Много от Вашите решения могат да бъдат обяснени с тази зависимост. Вие не разговаряте с други лидери, когато говорите с Русия, Вие говорите с банкера си, това е проблемът." Около 14 процента от избирателите чакаха този дебат, за да решат за кого да гласуват, а 12 на сто заявяват, че той ще има решаващо значение за крайния им избор, показа проучване на "Опиниън Уей-Кея Партнерс" за вестник "Еко". Изборите представят на гласоподавателите две противоположни виждания за Франция: Макрон предлага проевропейска, либерална предизборна програма, а Льо Пен националистическа, почиваща на дълбок евроскептицизъм. Преди дебата имаше доста пазарлъци зад кулисите. Като се започне от температурата в залата и се стигне до хвърляне на монета, за да се реши с коя тема да започнат (в крайна сметка се падна тази за жизнения стандарт), и до това кой да говори пръв (това бе Льо Пен). След като на първия тур на 10 април повече от половината избиратели гласуваха за крайнодесни и крайнолеви кандидати, преднината на Макрон в проучванията е доста по-малка в сравнение с преди пет години, когато победи Льо Пен с 66,1 процента от гласовете. Социологически изследвания от вчера му дават победа този път с 55,5-56,5 на сто от вота. Макрон вече не е ново лице в политиката, каквото беше на дебата през 2017 г., което тогава му осигури статута на явен фаворит. Льо Пен се обърна към по-умерените избиратели и положи доста усилия да смекчи образа си. Телевизионните дебати отдавна са част от френските избори и са раждали моменти и реплики, които после са се помнели от обществеността с години. Слабото представяне на Льо Пен на дебата с Макрон през 2017 г. е смятано за един от факторите, допринесли за изборния ѝ провал тогава.