снимки БТА
Освен че подсигурява на народонаселението нови пътища за експресно придвижване насам-натам из страната, българският премиер Бойко Борисов намери целогодишна работа и на археолозите. При това, без те да се трудят да търсят спонсори за нови разкопки. Всяко разчертаване на трасе за магистрала се превръща по съвместителство и в археолотическа находка. Поредната е от автомагистрала "Струма". Там, край дупнишкото село Дяково, бяха намерени над 370 монети, съдове и военни атрибути. Предметите ще бъдат изложени в Дупница за Деня на музеите през май, а по-късно ще бъдат представени в Кюстендил и в София. Над 120 работници проучиха близо 31,000 кв. м. площ, като по изградена вече от премиера традиция в работата им помагаха и строителите на магистралата. Едните копаят земята, другите отбират ценните находки, изровени отдолу.
По "Струма" археолозите се натъкнали на древно селище и надгробна могила, посочи Румен Спасов от Регионалния исторически музей в Кюстендил. Наред с масовия материал (битова и строителна керамика, животински кости и др.) са открити 121 монети (бронзови, посребрени и сребърни), най-ранната от които е сечена при управлението на император Комод (180-193 г. сл.н.е.), а най-късните са от времето на император Теодосий Втори (408-450 г. сл. н.е.); 2 бронзови фибули; част от бронзова везна, 36 глинени съда, 2 глинени лампи, 7 глинени прешлени за вретено, 117 глинени тежести за тъкачни станове, 18 глинени тежести за рибарски мрежи, 36 хромели от ръчни каменни мелници (за мелене на зърно) и др. Установени са били 214 делви за съхранение на продукти, различни по вместимост.
"Комплексният анализ на находките и материалите свидетелства, че комплексът е възникнал през втората половина на ІІІ век и е загинал през първата половина на V век по време на опустошителните хунски нашествия, обясни г-н Спасов. Разкритите 11 сгради показват, че става въпрос за мащабен за времето си комплекс, разгърнат върху площ над 13,000 кв.м. В земите по средното течение на Струма подобен комплекс засега не е познат. Подобни са известни от района на Монтана, Никополис ад Иструм (римски град при дн. с. Никюп, Великотърновско) и Мадара, но с по-ранна дата. Вилата при Дяково е едва петата от територията на днешна България, която е преживяла готските нашествия от третата четвърт на IV век и е просъществувала до хунските нападения през първата половина на V век.
Могилата пък е с височина от 3,60 м и диаметър 28 м. "Основният гроб представлява опалена площадка, върху която са открити останки от кремация на място - обгорели човешки кости, и инвентар - фрагментиран червен съд с две дръжки, натрошен стъклен съд и бронзова пауталийска монета на Фаустина Млада, чиято датировка е определена от ІІ век", разказа Лидия Стайкова-Александрова - археолог от Кюстендилския исторически музей. Гробното съоръжение е било покрито със землен насип, върху който са намерени два глинени съда, обърнати с дъната нагоре - червенолакова чашка и паница.
"Полагането на керамични съдове с обърнати нагоре дъна e разпространено при траките. Смята се, че по този начин не се позволява на мъртвите да пречат на живите", разказа г-жа Стайкова. Погребаният е мъж на възраст от 20 до 40 години. По предварителни данни гробът може да се датира към ІІ век. В същия сектор са проучени четири вторични гроба, също с кремация. За останките в първият гроб е установена само възрастта на индивида - над 20 години, без да може да се определи категорично полът. Интерес представлява и вторият гроб, от който са открити останки от горялата дървена конструкция. Разстоянието между двете дървени греди е 60 см, а върху тях е било положено тялото за кремация.
В ямата са намерени железен меч с ножница, бронзова тока, сребърна фибула със златна инкрустирана пластина, стъклен балсамарий, бронзова лампа, червенолакова лампа в калъп без украса, железни цинти. Според анализите скелетът от този гроб е на мъж на млада възраст - около 20-30 години. Интерес за археолозите представлява сребърната фибула, инкрустирана със златна пластина. "Фибулите често принадлежат на военни и са знак за техния статут. Според инвентара може да се допусне, че погребаният е бил военно лице", разказа още археологът. Третият гроб пък вероятно е жена на възраст от 20 до 30 години. Там са открити два глинени съда - кернос и добре запазена червенолакова конусовидна чашка, както и стъклен балсамарий, железни цинти. В пласта върху този гроб е открита и бронзова колониална монета на Никополис ад Иструм, сечена по времето на император Септимий Север - ІІ-ІІІ век.
Запазените останки от обгорели човешки кости в четвъртия гроб показват, че кремираният е от мъжки пол, над 20 години. Инвентарът се състои от фрагментиран стъклен съд, глинена паница и глинен съд (кана) с две дръжки. Глинените съдове също са открити обърнати с дъната нагоре. Извън съоръженията са открити други единични човешки кости. Установено е било, че всички вторични гробове са оформени на едно ниво, което показва, че изграждането им е било направено в кратък отрязък от време.
При строителството на автомагистрала "Струма" бе открит и некропол, намиращ се край радомирското село Дрен и датиран в периода IX-IV век пр.н.е. Ръководителят на тогавашния археологически обект заяви, че некрополът е съпоставим с подобни при Халщат в Горна Австрия и Вергина в Северна Гърция.
