Грузинци, албанци, чеченци, румънци, българи... От две години насам мафиотските банди в цяла Франция се надигат. „Най-притеснителен е масовият им характер, те пристигат на талази", споделя полковникът от местната жандарм'ерия Патрис Бейар, който ръководи Централното бюро за борба срещу имигрантската престъпност. Това е службата, която се занимава с този нов извор на престъпления в страната.

"Въпреки всичките ни усилия притеснителните данни за нивата на тази дейност не спират да се покачват през последните 18 месеца." Тази мафия, идваща от периферията на Европа, дълго време убягваше на местните органи. Нейните ръководители в самата Франция са добре скрити. „Те не привличат внимание с показен начин на живот. Те се смесват с масите. Не се стремят да бъдат в центъра на вниманието. Тези групи извършват престъпления с нисък интензитет, наблягайки на кражбите и обирите, което минимизира присъдите им, в случай че бъдат заловени и разпитани от полицията.

Нито един регион от страната не е пощаден. Организираната престъпност се простира върху цялата територия на Франция. Директно контролирани от руски говорещите среди на мафията, грузинските банди са най-многобройни, най-дълбоко внедрени и най-добре структурирани. Като истински стахановци на грабежите те включват в своите операции изпечени арменци за черната работа и сръчни чеченци. Организации, работещи съвместно с румънските банди, крадци на метали, молдовски джебчии и престъпни ромски кланове, специалисти по работата „с хора" като Феим Хамидович (босненски бос на местната мафия) и неговата армия от малолетни джебчии, заловена в Париж през май.

Албански и български гангстери, които все повече и повече се усъвършенстват в трафика на наркотици, докато литовските хулигани отговарят за нападенията и обирите около паркингите. „Какво ще стане, когато всички те се окажат в директна конкуренция с традиционната местна мафия?", пита комисар Франсоа-Ксавие Масон.

Зачестиха и притеснителните сигнали за корупция сред полицаите и регионалните административни служители, както и данните за приток на мръсни пари в сферата на недвижимите имоти. Обикновено една криминална организация се установява на три етапа. Латвийците са специалисти в кражбата на хладилни камиони, албанците - в трафика на хероин, българите контролират наркопазара на кокаин.

В най-бедната страна на Европейския съюз мафията се ражда с изгрева на демокрацията. Подобно на останалите сателити на СССР България създава мрежа от спортни училища. Там се обучават шампиони, които се състезават със спортисти на Големия брат. В началото на 90-те години школите затварят врати заради проблеми с финансирането. Тогава част от шампионите се групират в бригади и се "преквалифицират" в рекетьори. Принуждават жертвите си да им плащат, за да ги защитават от други групировки. После се включват в бизнеса с проституция, фалшифициране на кредитни карти и наркотици.

Българските лоши момчета си създават връзки във водния транспорт и пристанищата на страната и предлагат услугите си на групировки от Южна Америка, които ползват платноходки и контейнери, за да пренасят дрога. След време самите българи решават да се захванат с тази работа - купуват и доставят кокаин. Неотдавна испанската гражданска гвардия залови 600 килограма от белия прах в платноходка близо до град Кадис в Андалусия. На борда на плавателния съд властите откриха българин на възраст около 60-те. За няколко години българските престъпни групи се превърнаха във важен фактор в трафика с наркотици към Западна Европа. От две години стъпиха и на френския пазар. През април на френско-испанската граница полицаи откриха 50 килограма кокаин, превозван в камион. Разкритието е свързано с друг случай от февруари тази година - тогава в Испания бяха задържани двама българи с 1,850 млн. евро в автомобила им.

Три групировки си делят кокаиновия пазар. Босовете им се наричат ''мутри'', синоним на ''мафиоти''. Повечето демонстрират луксозен начин на живот. Някои обаче предпочитат дискретността и навличат костюми на ''бизнесмени''. Именно такъв е случаят на Евелин Банев-Брендо, 49-годишен бивш бригадир. Той е заподозрян, че притежава 3 платноходи, всяка от които съдържа по 3 тона кокаин. Съдовете бяха засечени от португалските власти през 2007 г. Дъщеря му беше отвлечена през март в столицата на България - София, а после освободена. Твърди се, че откупът за живота й е бил 1,000,000 лева (500,000 евро). През февруари Брендо беше осъден на седем години затвор за пране на пари. Очаква го второ дело за трафик на кокаин от Венецуела, Аржентина и Доминиканската република.

Иран: Забравете за промяна!

10_300_02

Избраният преди две седмици нов президент на Иран Хасан Рохани увери, че ще изпълни предизборните си обещания, и изрази надежда, че Западът ще възприеме нов подход към страната му. Той даде да се разбере и че иска нови отношения с Америка и нейните съюзници. Това бе достатъчно за някои анализатори да провъзгласят, че едва ли не се задава нова ера за Иран. Според тезата им, щом човек, твърдящ, че е реформатор, е спечелил изборите, това води след себе си непременно промяна. Всъщност нищо подобно няма да се случи. В историята на персийската държава вече има подобен прецедент, когато тя бе оглавявана от реформатор. Предшественикът на доскорошния президент Махмуд Ахмадинеджад - Мохамад Хатами, също проформа принадлежеше към някакво уж умерено крило. И на него се възлагаха огромни надежди нещо в тази скована от ислямските догми страна да се промени. Но днес едва ли някой помни г-н Хатами, защото той не остави след себе си нищо съществено. Както я завари - държава, в която всичко се случва според Корана, а правата на обикновения човек не значат нищо, така и я остави. Едва ли нещо по-различно ще стори и сегашният президент Рохани.

Причината Иран да не може да се промени поне засега е в същността на устройството на тази държава, заложено след ислямската революция през 1979 г. Както и при комунистическите страни, така и в страните, където ислямът е провъзгласен за държавна доктрина, демократичните права са само добри пожелания в конституцията. На практика те не се прилагат, за да не се разпадне установеният диктаторски строй. При комунизма комунистическите партии не позволяваха на власт да дойде друга организация. Ислямските диктатури проформа поддържат избори с алтернативни кандидати, но до тях не се допускат личности с либерални и светски възгледи. По-конкретно в Иран има специален институт - Наблюдателен съвет, съставен само от духовници, които проверяват всеки кандидат до девето коляно. При най-малкото съмнение, че е със светски възгледи, му се налага забрана за участие в изборите. Фактът, че новият президент Хасан Рохани е минал през тази цедка, сам по себе си е красноречиво доказателство, че той е верен на ислямската ревоюлция и няма никакво намерение да променя държавата в посока повече демокрация.

Дали г-н Рохани ще се държи малко по-миролюбиво към Запада и ще е внимателен в изказванията си няма особено голямо значение. Той може внимателно да подбира посланията си, вероятно ще смекчи тона. Сигурно ще се опита да подобри отношенията с Америка. Но в най-важната част - ядрената програма и правата на човека в Иран, не се очаква да промени нищо. Дори да се опита да го направи, в Иран има още един лост, който ще го спре. Последна дума по всички въпроси от политическо и обществено значение в персийската държава има нейният духовен лидер - аятолахът. Ако той прецени, че президентът се отклонява от предписанията на Корана, Хаменей, който в момента заема поста духовен лидер, може да налага вето на всички негови решения. Така че - забравете за промяна в Иран!
Престъпните групи от Изтока оперират в „национален мащаб“ във Франция